Какво означава възходът на крайнодесните в Германия

Метаморфозите на една партия

АзГ беше основана преди 10 години, в разгара на еврокризата, от група евроскептични интелектуалци, противопоставящи се на спасителната програма за Гърция. Радикализацията на партията и превръщането й от икономически либерална в крайнодясна се случи през 2015 г., когато Германия беше залята от бежанци, бягащи от войната в Сирия. Фокусът на партията се втвърди и се премести върху две теми: имиграцията и "ислямизацията" на Германия и идеята за пропастта между "обикновените" германци и "елитите". В момента партията е представена в 15 от 16-те провинциални парламента, а през 2017 г. влезе и в Бундестага с 13% от гласовете и 94-има депутати. При следващите федерални избори през 2021 г. резултатът й се сви до 10%.

Политолозите я определят като "расистка" и "антисемитска", установените партии се кълнат, че никога не биха влезли в коалиция с нея, а германската агенция за вътрешно разузнаване определи едно от крилата й като "екстремистка организация". Въпреки това АзГ е пуснала дълбоки корени в икономически изостаналите и социално по-мрачни източни провинции, където подозрителността към миграцията и симпатиите към Русия са по-големи. В последната година сякаш малцина в Германия забелязваха стабилния й ръст в социологическите проучвания до над 20%. Но резултатите от Тюрингия и Саксония-Анхалт служат като аларма за събуждане.

Подкрепа или протестен вот

Пробивът на АзГ предизвиква изблик на отчаяни предупреждения и взаимни нападки от останалите партии и граждански организации. "Това е като скъсване на язовирна стена, което демократичните сили в тази държава просто не могат да приемат", коментира Йозеф Шустер, председател на Централния съвет на евреите в Германия. Вътрешният министър от ГСДП Нанси Фезер предупреждава, че възходът на АзГ може да навреди икономически на Германия, като притесни чуждестранни инвеститори и отблъсне така нужните за запълване на нарастващите дефицити на трудовия пазар чуждестранни работници. Лидерът на опозиционната ХДС Фридрих Мерц нарича противопоставянето срещу АзГ "предизвикателство за всички партии", но атакува коалиционното правителство и особено Зелените, че отблъскват избирателите с политиките си по околната среда, енергетиката и миграцията.

Зелените и ГСДП от своя страна обвиняват Мерц, че с реториката му за престъпността и миграцията води ХДС твърде вдясно от центъра, нормализира позиции на АзГ и така й помага. Президентът Франк-Валтер Щайнмайер призова традиционните партии да намерят решения, с които да прекратят "бума на продавачите на страх".

Причините за марша на АзГ са много. Една от тях е представянето на коалиционното правителство, съставено от ГСДП, Зелените и либералната Партия на свободните демократи (ПСД). Проучване на агенция Forsa показва, че близо една трета от новите избиратели на АзГ са били гласоподаватели на някоя от партиите в управляващото трио и са се ориентирали към крайнодесните не защото са съгласни с посланията им, а защото са недоволни. Последните лозунги на АзГ показват какво ги е отблъснало. "Отменете безумните климатични закони!" призовава един от постерите на крайнодесните. "Спрете отоплителния чук!", крещи уебсайта на партията, визирайки противоречив проектозакон на управляващата коалиция за замяна на отоплителните системи на газ и нефт с термопомпи, работещи с възобновяема енергия.

Според АзГ политиките на правителството не просто не помагат, а вредят на сигурността и просперитета на страната. Партията е на конфронтационна позиция спрямо управляващите по всяка от големите теми. По отношение на войната в Украйна АзГ призовава за мирни преговори и е срещу доставките на оръжие за Киев. По отношение на миграцията тя подкрепя по-плътно затваряне на границите вместо наемане на квалифицирани чуждестранни работници. И ако за изпадналата в рецесия икономика, високата инфлация и кризи като войната в Украйна и енергийния шок правителството би могло да се оправдае, че прави всичко по силите си, фиаското с отоплителния закон си беше изцяло негово творение.

"Основният наратив на АзГ винаги е бил, че има заплаха за германската култура. Дълго време тази заплаха идваше отвън, чрез мигрантите. Сега наративът е, че идва отвътре, чрез трансформирането на обществото към климатично неутрално - централен проект на коалицията в Берлин и партията на Зелените", казва пред в. Taz политологът Йоханес Хилие. Законът за "зеленото" отопление изнерви не само германците (70% от които са против него според проучване на в. Zeit), но и управляващото трио, което явно беше подценило екпсплозивността му.

Първо предизвика раздор между Зелените и либералите, които влязоха в ролята на вътрешнокоалиционна опозиция и оттеглиха подкрепата си за проекта. После канцлерът Олаф Шолц реагира със закъснение, постигна смекчена версия на законодателството и го вкара бързо в парламента с намерението да бъде прието преди лятната пауза. Тогава обаче се намеси Конституционният съд, който постанови, че това противоречи на конституцията, тъй като депутатите нямат достатъчно време да се запознаят с текстовете, преди да ги гласуват. Както обобщава Йоханес Хилие, с целия този хаос правителството изплаши хората, засили усещането за несигурност и законът за термопомпите се превърна в "стимулираща инжекция за крайнодесните популисти".

Политолозите не пестят обвинения и към ХДС за успеха на АзГ. Анализатори посочват, че Фридрих Мерц използва крайнодясна реторика по отношение на мигрантите, правата на LGBT общността и опазването на околната среда. Което изглежда като очевиден опит да привлече обратно избиратели от АзГ, но това може да се обърне като бумеранг, тъй като гласоподавателите обикновено предпочитат оригинала пред имитацията.

Ще издържи ли "санитарният кордон"

И ако до федералните избори има още много време, първият тест за популярността на АзГ в някогашната Източна Германия ще дойде още догодина, когато има местен вот в три провинции - Тюрингия, Саксония и Бранденбург. Според проучванията крайнодесните водят и в трите. Така единствената спирачка пред заявената амбиция на АзГ да влезе в управлението първо на местно, а след това и на федерално ниво, е способността на останалите партии да удържат обещанието си да правят "санитарен кордон" около крайнодесните и да не влизат в коалиция с тях.

Сигнал за възможно пропукване дойде през уикенда, когато в интервю за ZDF лидерът на ХДС Фридрих Мерц потвърди забраната за сътрудничество с АзГ на национално ниво, но не го изключи на местно. След бурята от критики, включително от редиците на собствената му партия, още в понеделник Мерц се поправи и категорично потвърди решението на ХДС да не работи по никакъв начин с крайнодесните. Но това не разсея притесненията, че в бъдеще лидерът на ХДС може да е отворен към разкъсване на "санитарния кордон".

"АзГ стана изключително умела в разрушаването на табута. Вече не виждаме онези вълни на възмущение, на които сме свикнали", отбелязва пред сп. Spiegel политологът Ана-Софи Хайнце от Университета в Трир. Тя допълва, че макар АзГ все още да е далеч от това да бъде третирана като нормална партия, то "нормализацията й определено напредва през последните години". И следващата стъпка вероятно е въпрос на време.