Как растящите цени на енергийните ресурси могат да спънат възстановяването от пандемията

Подобни шокове в миналото са водили до повишена инфлация и икономически спадове

През последния месец цените на горивата показват същия главозамайващ ръст както броя на случаите на COVID-19 по време на особено брутална вълна. Цените на въглищата и газа достигнаха най-високите си стойности за всички времена. Азиатските спот цени на газа са скочили с близо 1000% през последната година. Цената на петрола нарасна, тъй като недостигът на други горива увеличи и неговото търсене.

Нарастващите енергийни разходи в много отношения са израз на едно и също явление, което предизвиква нарушения във веригите за доставки по целия свят. Неочаквано силно възстановяване на търсенето се сблъска със застой на предлагането. Смущения като намаленото производство на електроенергия от ВЕЦ-овете, причинено от сушите, изостриха недостига. За това допринесе и стремежът да се възстановят ниските запаси в отговор на енергийната криза. Но нарастващите цени на горивата са по-застрашителни от проблемите във веригите за доставки. Енергийни шокове в миналото са били свързани не само с инфлация, но и с дълбоки рецесии, както показват икономическите перипетии през 70-те години на миналия век. Какво ли ни готви новата криза?

Ефекти върху инфлацията

Инфлационните последици от скъпата енергия вече са видими. В еврозоната основната годишна инфлация скочи до 3.4% през септември благодарение на ръст на разходите за енергия 17.4%. "Базовата" инфлация (която изключва цените на храните и енергията) нарасна с по-скромните 1.9%. В САЩ базовата инфлация беше по-гореща през септември - 4%. Но увеличението на разходите за енергия в страната с 24.8% повиши основния индикатор още по-повече - до 5.4%. Числата вероятно ще растат още през следващите месеци, тъй като хвърчащите цени на горивата през октомври все още не са влезли в статистиката.

Приносът на енергията за инфлацията ще започне да избледнява, след като цените достигнат плато, което може да се случи през следващите месеци или дори по-рано, ако зимата се окаже не по-студена от обикновено. Неотдавнашен анализ на икономисти от американската банка Goldman Sachs предполага, че ефектът от енергийните разходи върху годишната инфлация в САЩ е бил 2.15 процентни пункта през септември и вероятно ще се повиши до 2.5 процентни пункта до края на тази година - и ще изтласка основния индикатор до 5.8% при постоянни други компоненти - преди евентуално да минат леко под нулата до края на 2022 г.

По-малко потребление и инвестиции

Какви ще са щетите върху растежа? Преобладаващ поне в близко бъдеще ще бъде ефектът върху потреблението и инвестициите. В кратък времеви хоризонт домакинствата и фирмите не могат лесно да намалят потреблението на енергия в отговор на нарастващите разходи и остават с по-малко средства за харчене за други стоки и услуги. Този ефект според труда на Пол Еделщайн от банката State Street и Луц Килиан от Федералния резерв на Далас засяга най-вече потреблението на дълготрайни стоки: при ръст на цената на енергията с 10% разходите за продукти за дълготрайна употреба спадат средно с 4.7% (значителен спад има и при покупките на превозни средства).

Въпреки това изследователите отбелязват още, че потреблението има тенденцията да намалява с повече в отговор на нарастващите разходи за горива, отколкото може да се предполага предвид дела на енергията в бюджетите. Това, изглежда, е така понеже енергийните шокове са склонни да потискат нагласите. Джеймс Хамилтън от University of California в Сан Диего изучава историческите петролни шокове и открива, че 20% покачване на реалната цена на енергията е свързано със спад от 15 пункта в индекса на потребителската увереност. (Такъв индекс за нагласите в САЩ на University of Michigan е спаднал с близо 17 пункта от април 2021 г.)

Спадът, предизвикан от енергията, може да бъде смекчен, ако потребителите плащат по-високите сметки със спестяванията си. До края на 2020 г. домакинствата в големите и богати икономики са натрупали допълнителни над нормалните спестявания еквивалентни на над от 6% от БВП. Въпреки това анализаторите от Goldman смятат, че скъпата енергия ще намали темпа на растеж на потреблението в Америка с 0.4 процентни пункта тази година и с 0.5 пункта през 2022 г. Тези, които са склонни да виждат резервоара за бензин наполовина пълен, вероятно ще отбележат, че по-бавният ръст на потреблението може да помогне да се облекчи напрежението във веригите за доставки, които са под напрежение от особено силното търсене на дълготрайни стоки. Другите, които се оплакват, че той е наполовина празен, се тревожат, че прекъсванията на тока на места като Китай могат да доведат до още по-голям недостиг.

От решаващо значение за размера на щетите от шока ще бъде реакцията на централните банки. Цените на горивата са склонни да отговарят на очакванията на домакинствата за инфлация. Това е нежелана новина за централните банкери, които вече се притесняват от високата инфлация. Изследванията на Килиан и Сяоцин Джоу, също от Федералния резерв на Далас, показват, че цените на енергията влияят основно на краткосрочните очаквания, а не на дългосрочните. Тези очаквания биха могли отново бързо да се коригират, когато цените на енергията паднат. Някои централни банки, като английската, все пак може да се опасяват, че енергийният шок влошава риска инфлационните очаквания да се отклонят от целите им. Но дилемата е, че ако реагират прекалено остро, допълнително ще потиснат потреблението и ще предизвикват дефлационен натиск точно когато цените на енергията започнат да се приземяват.

Жалко за горивата

Колкото по-дълго цените остават високи, толкова повече ефектите им се развиват. Домакинствата и фирмите ще станат по-способни да намалят зависимостта си от енергия. Действително, трудът на Джон Хаслер, Пер Крузел и Кони Оловсон от Института за международни икономически изследвания в Стокхолм твърди, че скъпата енергия оказва влияние върху естеството на иновациите. Фирмите обикновено насочват изследователските си усилия към това как да спестят от оскъдните суровини. Когато енергията е в изобилие, те се фокусират върху иновации, намаляващи разходите за капитал или труд. Обратно, когато енергията е оскъдна, фирмите правят повече за подобряване на енергийната ефективност на производството и останалите иновации изостават - както през 70-те години на миналия век.

До каква степен историята ще се повтори обаче също зависи от това какво правят правителствата. Те могат да предпазят потребителите от по-високи цени на енергията, което политически би било популярно, но ще забави прехода от замърсяващите горива. Или могат да насърчат повече инвестиции в разширяване на капацитета на възобновяемата енергия, така че ефектът на енергийните ограничения да се намали. Подобни смели действия биха могли веднъж завинаги да сложат край на заплахата от скъпи въглища, газ и петрол.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved