Свят

Европа "A la carte" с френското председателство

Франция поема кормилото на ЕС с амбициозни цели, които разединяват съюза

''Ако трябва да обобщим в едно изречение целта на това председателство (...), бих казал, че трябва да преминем от Европа на сътрудничество в рамките на нашите граници към Европа, която е мощна в света, напълно суверенна, свободна да избира и господар на съдбата си", обяви Еманюел Макрон

Моника Върбанова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темите за обща отбрана, Шенген, Западните Балкани и рестартиране на икономиката стоят на масата на преговорите. Значителен напредък по тях, който да бъде в полза да България и нейната по-дълбока интеграция в ЕС, не се очаква през следващите шест месеца. На неформална среща във Френския институт с български медии, сред които и "Капитал", френският държавен секретар по европейските въпроси Клеман Бон заяви, че не смята, че суверенна Европа е за определени държави. По думите му чарът на ЕС е в разнообразието и това не означава, че блокът е разделен на две.

''Ако трябва да обобщим в едно изречение целта на това председателство (...), бих казал, че трябва да преминем от Европа на сътрудничество в рамките на нашите граници към Европа, която е мощна в света, напълно суверенна, свободна да избира и господар на съдбата си", започна речта си Еманюел Макрон, представяйки приоритетите на ЕС за следващите 6 месеца. Той посочи "Relance, puissance et appartenance" (от френски "Рестартиране, сила и принадлежност") като трите думи на френското председателство. Изпълнението на тези амбиции е истинско предизвикателство, когато Европа е по-разделена от всякога.

И Макрон през годините изигра своята роля за това. Никой още (особено французите) не е преглътнал излизането на Великобритания от съюза и последиците от това решение. Макар ЕК да призова за единни правила и свободно движение с дигитален ковид сертификат, новият вариант омикрон изправи "на нокти" лидерите на много от държавите (Гърция, Италия), които наложиха допълнителни изисквания за тестване или карантина за влизане на европейски граждани на територията им. Ситуацията с Шенген вдигна градусите на напрежението с последното единодушно решение за приемане на Хърватия и политическия въпрос, който продължава да стои пред България и Румъния по темата. Най-вероятно най-новият член на ЕС ще изпревари балканските си партньори и при приемане на еврото. Говорейки за обща отбрана, все още има държави, които предпочитат доброволно включване в подобни мащабни проекти. Минимална европейска заплата (за избягване на социалния дъмпинг) и промените в транспортния сектор бяха инициирани от френския президент и бяха сред основните разделителни линии сред европейските партньори през последните години.

Въпреки това тонът на цялата реч на Макрон беше обобщен от френските и международни медии като опит за представянето му като "лидер на европейците". Ход, който ще му донесе дивиденти и на предстоящите парламентарни избори през пролетта. Самото председателство и медийна събитийност ще помогнат на Маркон да "олекоти" кампанията си по отношение на европейски въпроси и да фокусира комуникацията си основно по националните проблеми и приоритети. До скоро френският президент беше основно застрашен от опоненти с по-крайни послания (Марин льо Пен и Ерик Земур), но през последните седмици се видя, че има сериозен шанс Макрон да отиде на балотаж с Валери Пекрес, излъчена от френската десница. Това променя играта, защото голяма част от по-умерения консервативен и центристки вот може да се насочи именно към нея", споделя пред "Капитал" Димитър Лилков, старши изследовател от "Мартенс център" в Брюксел.

Първо реформа на Шенген, послве присъединяване на България

Очаква се френският президент да направи предложение за реформа в Шенген още този месец. В речта си от 9 декември Макрон постави акцент върху "въвеждането на политическо управление" на Шенгенската зона, подобно на това, което има еврозоната с редовните срещи на финансовите министри. "Искаме да установим политическа архитектура и управление на Шенген с редовни срещи на министрите, отговорни за тези въпроси. Тези срещи, вземането на политически решения, способността да подсилим граничния контрол и наличието на последователна гранична политика подобряват европейското доверие", коментира Макрон.

"Франция неведнъж е критикувала Шенгенската система и особено проблемите, свързани с мигрантския натиск от трети страни. Фокус ще бъде засилването на политическия ангажимент на най-високо ниво на тема миграция и изграждането на общоевропейска система за спешно реагиране в случай на сериозен натиск върху външните граници на ЕС", споделя още Димитър Лилков. "Темата за присъединяването на България към Шенген едва ли ще е на дневен ред за Париж. Очаквайте да чуем принципни обещания или апел за решаване на въпроси, свързани с върховенството на правото, но нищо по-конкретно", допълва той.

В София, попитан по този въпрос въпрос, Клеман Бон каза, че е наясно, че техническите критерии за членство в Шенгенската зона са покрити от България и в страната ни има фрустрация, че въпреки това още не е приета. Но повтори думите на Макрон, че Шенген има своите слабости и преди да приеме нови членки, трябва да се реформира. Париж очаква към тези реформи да се пристъпи през следващите месеци, след което ще последва "отваряне" към най-добре подготвените кандидати.

Еманципация на ЕС от военния чадър на САЩ

Макрон предлага европейска бяла книга за отбраната и сигурността, която "едновременно ще представи състоянието на заплахите и ще изложи нашия колективен избор, нашите ориентации и нашите амбиции".

Според Димитър Лилков по отношение на общата отбрана Франция ще положи огромно усилие да се финализира т.нар. Стратегически компас на ЕС като опит за европейска военна доктрина за следващите години. Макрон остава твърдо зад идеята за подобряването на операционния и техническия ни капацитет и дори изпращането на общи войски в случай на кризи в чужбина. Френският президент от години говори за "европейски суверенитет" и еманципацията на ЕС от военния чадър на САЩ. Това неминуемо ще продължи да създава напрежение с редица централно- и източноевропейски държави, които държат на структурите на НАТО и не искат да виждат отслабен ангажимент от страна на Вашингтон.

"Не очаквайте темата за разширяването на ЕС дори и да бъде спомената преди приключването на президентските избори във Франция. Голяма част от френското общество е против присъединяването на страните от Западните Балкани", споделя още Лилков. През следващите месеци Париж ще чака и коментира развитието между София и Скопие, но нищо повече. От френското председателство на Съвета на ЕС може да очакваме опит за "задълбочаване" в редица важни сфери, но не и "разширяване" по отношение на Шенген или Западните Балкани.

Минимална заплата в ЕС е възможна с подкрепа за България

При представянето на приоритетите на френското председателство Макрон също така заяви, че минималната заплата в ЕС ще бъде централна тема: "Смятам, че ще успеем да надградим досегашния напредък и ще създадем система, която е много ефективна и предлага прилично минимално заплащане в Европа и във всички държави." За насърчаване на "качествени, квалифицирани и по-добре платени" работни места настоява държавният глава. "Да се създаде много по-ефективна система, която да върви към достойна минимална заплата в Европа", както и за равно заплащане за жените и мъжете.

По този въпрос Клеман Бон коментира, че има нужда от един ЕС на равенството и следователно трябва да се случи някакво сближаване. Според него трябва да се има предвид, че става дума за различни икономики, но все пак от няколко години диалогът върви в тази посока. И ако се поставят ясни граници и правила, без да се стигматизират страните, ще се направи повече за Европа. Като френският държавен секретар по европейските въпроси подчерта, че процесът ще се състои не само от изисквания, но и от подкрепа, включително за България.

Икономка и цифровизация

Еманюел Макрон се зарича, че ще превърне Европа в "цифрова сила", като основен фокус ще бъде "отговорност за големите платформи за продуктите, които предлагат", и правилата, които трябва да спазват. За да постигне целите си, държавният глава възнамерява да "европеизира" стратегията за подкрепа на "иновациите и растежа" на стартиращите предприятия и да се работи за навременно постигане на климатична неутралност. Амбиции, за които България трябва да се потруди значително.