Октоподите са разумни същества и това не трябва да ви изненадва

Извънземно в чинията

"Октоподите, сепиите и калмарите са независим експеримент в еволюцията на големи, комплексни нервни системи, на биологичния инструментариум на разума", пише Питър Джофри-Смит, австралийски професор по история и философия на науката, в своя статия от 2013 г, която по-късно прераства и в книга. "Чрез разминаванията между техните и нашите съзнания разкриваме друг вид разумно съществуване. По приликите ни съдим за преплитане на две иначе отделни еволюционни пътеки", допълва той. С други думи, снимките на октоподи, внимателно сценографирани на бели чинии за рецептите на NYT, вероятно са сред най-автентичните кадри на извънземно, при това сготвено, които ще видите през живота си.

Де факто ние обитаваме една планета с октоподите. Еволюционните ни пътища обаче са се разделили толкова отдавна, а и средата на живот, към която сме приспособени, е толкова различна от тяхната, че спокойно можем да ги разглеждаме като много далечен роднина от Космоса. По предположения на учените става въпрос за дребни плоски червеи, обитавали световния океан преди грубо 600 милиона години. Били едни от първите мобилни същества, с наченки на централизирана нервна система, чрез която се ориентирали. Техните наследници се разделили на две групи: тази на гръбначните същества, каквито сме и ние, и тази на безгръбначните, към които спадат октоподите.

Нашата еволюционна пътека постепенно довела до птиците и бозайниците, видове с развити нервни системи, които по принцип попадат в разбирането ни за разумни или сходни до това същества. От другата страна се развили множество безгръбначни, повечето с доста опростени нервни системи. Октоподите и най-близките им роднини мекотели правят изключение.

Те разполагат с мозъчни системи, които са близки до тези на гръбначните, както в абсолютна, така и в релативна спрямо цялостния им размер стойност. Най-изучаваният вид октопод например разполага с 500 милиона неврони. За сравнение, котките имат грубо по 250 милиона, а кучетата - към 530. Доколкото броят неврони е мярка за интелигентност, октоподът разполага с поведенчески, включително емоционален капацитет, близък до този на нашия "най-добър приятел". Това ви кара да се чудите какво би представлявало съжителството с домашен октопод?

Изгодно, поне дотолкова, доколкото получавате 9 домашни любимци на цената на един.

Базираният в Тайпей фотограф Wu Yung-sen от години прави снимки в океанските дълбини. По време на гмуркане през 2020 той запечатва този кадър на прозрачна ларва на октопод. Интересен акцент в снимката е мозъкът на животното, който изпъква в горната част на тялото му. Автор : Wu Yung-sen Преглед на оригинала

Пипала с характер

Нервната система на октопода има коренно различен дизайн от тази на вашето куче, а и от вашата. Мнозинството от невроните, с които повечето гръбначни разполагат, са събрани в централния мозък. Две трети от невроните на октопода обаче са разпръснати в 8-те му пипала. Следователно те са сравнително автономни, пише Джофри-Смит. Дори има наблюдения, при които откъснатото пипало на октопода прави опити да продължи да ловува.

Същевременно експеримент на група израелски учени показва, че октоподите са способни да контролират пипалата си централизирано при нужда. По-конкретно експериментът показва, че октоподите могат да се научат да използват зрението си, за да навигират с пипало сложен лабиринт, от другата страна на който ги очаква лакомство. По думите на Джофри-Смит това действие вероятно изисква координация между няколко контролни центрове, централният от които задава посоката на движение, докато по-фините маневри се извършват от пипалото.

За какво са им на октоподите тези сложни когнитивни машини?

При бозайниците и птиците големите мозъци спомагат за общуването с други себеподобни, което от своя страна прави оцеляването ни по-сигурно. Октоподите обаче често водят усамотен живот и се събират един с друг основно по време на размножителния период. Това води към мисълта, че тяхната интелигентност е в резултат на друг еволюционен фактор. Например нуждата да ловуват, като междувременно избягват опасността сами да станат улов, особено като се вземе предвид, че за разлика от други безгрубначни те нямат черупка, която да ги пази.

Въпреки че нервната им система се различава от нашата, октоподите са способни на поведение, което ни е доста познато.

Да тупкаш топка с пипало

"Октоподите си играят като деца. Ето един пример от аквариума в Сиатъл. Група учени провеждали експеримент, при който пуснали празни пластмасови шишета от лекарства в басейна на октоподите. Едно от животните взело плаващия предмет и го запратило в потока, създаван от филтъра за водата. Потокът върнал шишето обратно към октопода. Той го хванал с пипало и го подхвърлил в същата посока. Това се повторило неколкократно. Включили се и други октоподи. Те тупкали топката в стената, както правят и децата", казва писателката Шай Монтгомъри в интервю за подкаста The Ira Glass Show. Монтгомъри е автор на "Душата на октопода", в която описва личните си наблюдения над няколко от осмокраките животни.

В интервюто си Монтгомъри описва склонността на октоподите да играят и с други предмети, които привличат децата. "Обичат да играят с лего и дори да решават прости пъзели", казва тя. Описва взаимоотношенията си с отделни октоподи като приятелство. Това е донякъде оправдано от експерименти, които сочат, че октоподите са способни да разпознават конкретни хора, които често общуват с тях.

Звучи невероятно, докато не си дадем сметка, че способността на октоподите да боравят с различни предмети има своето еволюционно обяснение. Пример за това са наблюденията на екип от учени в Индонезия. Те описват група октоподи, пренасящи разполовени черупки от кокосов орех, събрани една в друга. Във водата октоподите събирали черупките в сфери, а след това се промушвали в тях. Друг способ, който животните използват за защита, е да се увият с пипалата си, а след това да засмучат множество миди, които им служат за броня при неочаквани нападения от акули например.

Научните доказателства за приликите между октоподите и другите същества, които смятаме за разумни, не спират да се трупат. През март тази година група бразилски учени публикува доклад, според който промени в разцветката и движенията на спящите октоподи водят към заключението, че животните преминават през различни фази на съня.

Законът на страната на октопода

Кравите и прасенцата също са интелигенти и стават за домашни любимци, но само по себе си това не спира повечето хора да ги хапват. Законопроект за благосъстоянието на животните, който предстои да бъде гласуван от британския парламент, би могъл да създаде правно разграничение между октоподите и останалите животни, които използваме за прехрана.

На 19 ноември тази година е внесено допълнение в законопроекта, който цели да гарантира, че законодателството на страната е съобразено с правата на животните. С него октоподите, калмарите и раците се признават за разумни същества, равноправни на бозайниците и птиците. Това заключение е базирано на доклад, съставен от екип учени в London School of Economics.

Докладът анализира наличните изследвания за капацитета на въпросните животни да изпитват болка. Еднозначното заключение е, че те притежават такъв капацитет. Би следвало те да бъдат третирани хуманно, когато се използват за източник на храна.

Според доклада най-честата причина за смърт при уловените октоподи е задушаване, причинено от продължителната липса на достъп до вода. Учените отбелязват, че в континентална Европа се прилагат още по-нехуманни методи като налагане на побой с тежки предмети и разрязване на мозъка. Същевременно обаче липсват по-хуманни методи за екзекуция на октоподи, какъвто например е зашеметяването на кравите преди заколение. Именно тук е потенциалното правно разграничение между октоподите и останалите животни, които се използват за прехрана, ако се вземе предвид, че причиняването на страдание е в разрез с правата на разумните животни.

Допълнението в законопроекта "няма да доведе до директни последици за ресторантьорския и риболовния бранш", се казва в прессъобщение на британския парламент. Същевременно обаче "целта на допълнението е да гарантира благосъстоянието на животните в бъдещи законодателни решения". Това насочва към мисълта, че ловът на октоподи ще продължи да бъде позволен засега. От своя страна това дава възможност на учените да разработят по-хуманни методи в използването на октоподите за храна. По всичко личи, че поне в близко бъдеще ще можете да похапвате октоподи. Ако не ви присяда.