Манила, ден и нощ

Честата промяна е константа в живота на фотожурналиста Олоф Ярлбро, роден в Швеция, отдал голяма част на работата си в отразяване на конфликтите в Азия и в малкото си свободно време, живеещ в България.

Най-новата му фотокнига Tokhang: The Philippine Drug War е посветена на нарковойната във Филипините, започната през 2016 г. от президента Родриго Дутерте с началото на мандата му. Преди това, по време на кампанията си, той обещава масови екзекуции на престъпници и помилване на служители на реда, обвинени в неправомерни действия. По данни на Human Rights Watch над 12 хиляди души, предимно от бедните слоеве на обществото, са загинали при операции на местната полиция, а "войната" срещу картелите още в началото e разглеждана като инструмент на Дутерте за пълна и авторитарна власт. За Ярлбро тя е не само заплаха срещу несъгласните с режима, тя е и войната срещу бедните.

Корицата на книгата Преглед на оригинала

Олоф работи по проекта в продължение на две години (2016 - 2018), в които прекарва общо четири месеца на терен. "Първото ми посещение представляваше около три седмици снимане в нощни условия, след това се върнах за още месец. Намерих финансиране за проекта и така направих и трето посещение, тогава и снимах близките на починалите", разказва фотографът, който има също така фотокниги за бежанците от Сирия, гражданската война между монархисти и маоисти в Непал, както и за условията на труд в страната. Заглавието Tokhang идва от местна дума, която може да се преведе като "да се приближиш и да говориш" и която става синоним на операцията, представена като диалог със зависимите и дилърите, вместо поредица от убийства (през 2018 г. tokhang е обявена за "дума на годината" от CNN Philipinnes).

"Въпреки че бях чел много за ситуацията в Манила, някак си не очаквах огромния контраст между метрополиса и уличния живот. Това е може би единственият град, в който може да попаднеш в задръстване в 4 сутринта", казва Олоф. Политическото напрежение може да не е очевидно за току-що пристигналния: "Злините се случват само нощем и следите от тях изчезват при първите сутрешни лъчи - властите отнасят убитите, хората изпълват улиците, денят минава нормално, след което омагьосаният кръг продължава." Той снима като официално акредитиран фотограф и следва националната полиция на Филипините по време на операциите, посещава и затворите, в които те въдворяват арестуваните. "Това беше начин правителството да покаже, че има прозрачност в действията, но не бях допускан при всеки арест, със сигурност не и в тези операции, в които полицаите вместо униформи носят ски маски", разказва фотографът.