🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Докъде може да доведе китайската инквизиция срещу Литва

Конфликтът е тест не само за политиката на ЕС, но и за единния пазар

Една малка държава се намира в епицентъра на двете най-големи заплахи за Европа - от Китай и от Русия. Литва има смелостта да дава убежище на дисиденти от Русия и Беларус. И си плаща цената под формата на бежанска вълна, която беларуският диктатор Александр Лукашенко праща на границата й. Прибалтийската държава, която заради размера й един китайски вестник подигравателно сравни с "просто мишка или дори бълха под стъпалата на разярен слон", влезе в сблъсък и с режима в Пекин. Заради което е подложена на натиск от Китай, който прелива към компании от други европейски държави и е тест за единството на ЕС и функционирането на неговия вътрешен пазар.

Как прибалтийският Давид се опълчи на китайския Голиат

В центъра на този конфликт е една офис сграда във Вилнюс. Там в края на ноември Тайван отвори официално представителство в Литва - първото такова в ЕС. В останалите държави представителствата на самоуправляващия се остров, който Китай разглежда като част от своята територия, са под името на Тайпе, столицата на Тайван. Пекин прие това като посегателство срещу политиката си за "единен Китай" и реагира бурно. Китайският посланик от Вилнюс бе отзован за постоянно, дипломатическите отношения бяха понижени до ниво "временно управляващ", а персоналът на посолството на Литва в Пекин бе евакуиран заради опасения за сигурността, които Китай определи като "изфабрикувани".

Опълчването на Литва срещу Китай не идва внезапно, а си има предистория. Отношенията между двете държави започват да се обтягат от 2019 г., когато Литва посочва Китай като заплаха в годишния си доклад за национална сигурност. Властите се противопоставят на китайските опити за закупуване на дял в най-голямото пристанище Клайпеда, не допускат китайско участие в изграждането на 5G инфраструктура и съветват литовците да изхвърлят китайските си смартфони, след като службите предупреждават, че в тях има софтуер, който може да бъде активиран без предупреждение и да цензурира съдържание. Вилнюс също така е сред най-гласовитите критици в ЕС на действията на Пекин в Хонконг и срещу уйгурите. Освен това миналата година Литва се оттегли от групата "17+1", лансирана от Китай като форум за сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа. Литва е първата страна, която излиза от този формат и обоснова хода си с отказ на Китай да отвори реципрочно пазара си и със заплахи за европейската сигурност.

Какво е обяснението за тези стъпки? "Вярваме, че икономическите отношения с демократични страни са по-устойчиви и отговарят на духа на правовата държава, а следователно са и по-близки до интересите на Литва", казва външният министър на страната Габриелиус Ландсбергис. Историята на държавата, която е първата бивша съветска република, обявила възстановяване на своята независимост, е в основата на това, което настоящото литовско правителство описва като "базирана на ценности" външна политика, основана на принципите на демокрация и свобода. "Ние винаги сме смятали себе си за малка, но смела държава, която отстоява морални принципи. И не виждам как в случая сме нарушили каквито и да било дипломатически правила. Китайската чувствителност по тези въпроси си е китайски проблем," казва бившият премиер и настоящ евродепутат Андриус Кубилиус.

Цената на дързостта

Предвид факта, че едва 1% от литовския износ отива към Китай, на пръв поглед прибалтийската република няма толкова много за губене от конфликта. "За Литва цената на заемането на висока морална позиция е по-малка, отколкото би била за други европейски държави. Това определено има значение. Но също така има значение и обещанието за компенсиране за изгубената търговия," казва експертът по отношенията между ЕС и Тайван Марчин Йежевски пред британската BBC.

Тайван се опитва да направи точно това. Жестовете за благодарност варират от символичното закупуване на 20 000 бутилки литовски ром, предназначен за Китай, от страна на Taiwan Tobacco and Liquor Corp., до по-солидна подкрепа под формата на тайвански инвестиционен план в размер на 200 млн. долара, който да помогне за покриване на загубите на литовския бизнес. Тайван планира също така кредитна програма за 1 млрд. долара, която да финансира съвместни проекти между литовски и тайвански компании.

Както обаче признава вицепремиерът по икономиката и иновациите Йовита Нелюпшене, Вилнюс е подценил мащаба на възможните санкции. "Очевидно не успяхме да предвидим напълно целия арсенал от мерки, които понастоящем използва тази непредвидима авторитарна държава. И те се използват не само срещу Литва, но и срещу други страни от ЕС," отчете Нелюпшене преди дни.

Напрежението с Китай вече предизвиква и вътрешно разцепление. Президентът на Литва Гитанас Науседа наскоро нарече епизода с името на представителството "грешка", проучванията показват, че едва 16% от литовците поддържат линията на страната спрямо Китай, а цели 60% са против. Колкото и да е трудно да удържа позицията си, за момента литовското правителство не дава признаци на отстъпление.

Всички за един?

Натискът срещу Литва е само последният пример за това как Пекин прибягва до икономически шантаж и взима на мушка чуждестранни компании или цели индустрии, за да "накаже" техните правителства за политики, които не харесва. Примерите включват спиране на износа на редки минерали за Япония след морски сблъсък около оспорваните острови Сенкаку, ограничаване на вноса на норвежка сьомга след даването на нобелова награда за мир на дисидента Лю Сяобо и забрана върху вноса на австралийски вина и ечемик като отмъщение за искането на Канбера за разследване на произхода на Covid-19.

Не че Китай е единствената държава, която използва икономически оръжия - САЩ например имат специален режим за налагане на санкции. Разликата е, че със своята авторитарна система Пекин не го прави със закони и с официални мерки и дори може да отрича очевидното, както прави и в случая с Литва.

Външният министър на Литва Габриелиус Ландсбергис сравнява методите, които Китай прилага срещу страна му, с "испанската инквизиция". Китай не просто спира цялата търговия с Литва с мерки като премахване на името на страната от базата данни на митническите власти. Блокадата се разпростира над всички продукти, съдържащи произведени в Литва компоненти, което създава огромни главоболия за чуждестранните инвеститори в страната и потенциално отрязва прибалтийската република от огромна част от глобалната верига на доставки. Пекин неофициално предупреждава компании като например германския производител на автомобилни части Continental да не използва литовски компоненти, ако иска да има достъп до китайския пазар.

Тактиката на Пекин не само помага за обръщане на литовското обществено мнение срещу тайванския гамбит на Вилнюс, но и засилва натиска върху правителството от инвеститорите в страната, включително германски компании. Неофициално европейски политици също изразяват раздразнение, че Литва е действала, без да се консултира с ЕС и сега създава неприятности и за други.

Само че китайската политика носи риск, който Пекин може да не е калкулирал правилно. Със смущаването на веригата на доставки на ЕС Китай се прицелва в целостта на единния европейски пазар. И както посочва Янка Йортел от Европейския съвет по външна политика, "с европеизирането на проблема Китай превръща това в тест за целия ЕС". Този проблем може да се разрасне още повече, ако Словения изпълни заявките си да последва Литва и да засили връзките с Тайван. Има опасения, че приятелската политика на Чехия към Тайван може да превърне и нея в мишена за Китай. Словашките и особено чешките заводи имат ключова роля във веригата на доставки в ЕС и блокирането на произведени в тях компоненти би причинило хаос в единния европейски пазар.

Ето защо в интерес на ЕС е да не оставя Литва сама срещу Китай. Защото, както отбелязва колумнистът на Financial Times Гидиън Рахмън, "ако Китай успешно шантажира Литва, докато ЕС импотентно гледа отстрани, този урок няма да остане незабелязан - не само в Пекин, но и в Москва и Вашингтон."

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1
    • + 6

    Инквизиция?
    Думата веднага прави аналогия с инквизициите в тайния затвор на ЦРУ в Литва, за чието съществуване миналата седмица си призна и Вилнюс.
    В кокетна сграда край столицата през 2016-2017 г. са инквизирани неосъдени затворници, мъкнати от ЦРУ от цял свят. Дори един от тях вече е осъдил Литва в ЕСПЧ именно заради изтезания и за отказана медицинска помощ.

    Толкова за инквизициите.

    Що се отнася до другото - както в междуличностните, така и в междудържавните отношения трябва да има уважение. И когато някой реши да назскача ръста си

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1
    • + 3

    И когато някой реши да назскача ръста си, първо изглежда смешен, а после и жалък.
    А когато стане ясно и за стопанисване на тайни чужди затвори, работата става доста гнусна.

    Нередност?
  • 3
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi
    • + 4

    Ама тия сериозно ли твърдят, че е ОК да спрем вноса или износа на нещо ако е прието със закон, но не е ок ако това става с партийна заповед? Да похвално е да имаш принципна позиция, но не звучи сериозно да се оплакваш, че си изненадан от последствията.

    Нередност?
  • 4
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf
    • - 5

    Време е ЕС групово да отговори на тоталитарния блъф и вкупом да преначертае дипломатическия си протокол спрямо Тайван. Да видим дали китайците могат да изтрият ЕС от митнически кодове.

    Нередност?
  • 5
    BBB avatar :-P
    D.r D
    • + 3

    До коментар [#4] от "sfasaf":

    Щеше, ако беше при комунизма и КПСС наредеше. Тогава цяла Изт.Европа щеше да си скъса отношенията с Китай и за много по-малко.
    Сега не става. Заради тъпия експеримент на Ландсбергис акционерите на БМВ, Мерцдес, БАСФ, АЕГ и т.н. не мисля, че биха се съгласили да си жертват инвестициите и пазарите в Китай. Както и френските, италианските, холандските, пък и американските. Оказва, че капиталистическата логика явно е обратното на т.н. евроатлантическа солидарност, която пък смърди на комунизъм.

    Нередност?
Нов коментар