Накъде завива Китай с великия кормчия Си

Това прави настоящият Конгрес на ККП повратен момент за Китай. Той слага край на продължилия десетилетия период на гладко и предвидимо предаване на управлението. След смъртта на Мао китайският елит се зарича никога повече да не допуска подобна концентрация на власт и лидерски култ, като за целта създава неофициална система на колективно лидерство, ограничение на броя на мандатите и пределна възраст за пенсиониране на висшите функционери. И така до идването на Си, който прегази този консенсус и на партийния форум преди пет години не посочи свой наследник, а година по-късно промени и конституцията, за да премахне правилото за максимум два мандата на президентския пост. Така на теория той може да остане върховен ръководител пожизнено или поне в следващите 10 - 15 години.

Контролът и централизацията винаги са били фиксидея на комунистическата партия. Но при Си тази обсесия достигна нови висоти, отбелязва списание Economist. След три десетилетия на отваряне и реформи при предишните лидери, по времето на Си Китай в много отношения става по-затворен и автократичен. Системите за наблюдение се разрастват. Цензурата и репресиите се засилват. Политически функционери се разпореждат в частни компании. Запазването на стоманената хватка на партията върху властта е най-висшият приоритет. Същото важи и за запазването на хватката на Си върху партията.

Ако първото му десетилетие на върха е показател за следващото, то в Китай предстои още повече контрол във всички сфери - общество, икономика, политика. А що се отнася до света, той трябва да затегне колана и да се подготви, че ще друса, отбелязва в свой текст за списание Foreign Policy Йо Инге Бекеволд, бивш норвежки дипломат и настоящ старши анализатор по Китай в Норвежкия институт за отбранителни изследвания. "Външната политика на Китай при Си все повече наподобява яздене на тигър - фраза, която препраща към китайската поговорка "Онзи, който язди тигър, се страхува да слезе от него". Тя описва риска от поемане на курс на действие, който след това не може да бъде изоставен. Стриктно едноличната власт увеличава вероятността от стратегически грешки и неправилни преценки. Епичната неправилна преценка на Кремъл, която доведе до инвазията в Украйна, е ярък пример за потенциалните последствия", пише Бекеволд.

Тази опасност важи както във външен, така и във вътрешен план. Вътре в Китай неспособността на Си да коригира курса означава разширяване на авторитаризма и свиване на икономическите възможности. Навън означава загуба на важен двигател на растеж за глобалната икономика, засилване на конфронтацията със САЩ и ЕС, покачване на напрежението в Азия (включително около Тайван) и все по-настоятелни опити на Пекин да пренапише глобалния ред така, че да е по-благоприятен за автократични режими.

Един император ще ги владее

Когато през 2012 г. партийната върхушка издига Си за лидер, очакването е, че той може да бъде лесно управляем, посочва пред Politico Андрю Дж. Нейтън, професор по политология в Columbia University: "Те го смятаха за податлив на влияние, лоялен типаж, който ще се отнася с тях подобаващо като със старши и няма да клати лодката. Но той изненада всички с контролиращия си манталитет да овладее всичко, да прави масови чистки и да консолидира властта." Резултатът е, че десет години по-късно той се е превърнал в това, което специалистът по китайска политика Дейвид Шамбоу определя като "съвременен император". Поддръжниците на Си твърдят, че той е правилният лидер в правилния момент и трябва да остане на власт толкова, колкото прецени за необходимо, за да прокара важни реформи. Неговите критици, които в днешен Китай са все по-изплашена и безгласна група, съзират опасно отслабване на онези институции, които биха могли да предотвратят рисковете от еднолично управление.

Неговият манифест "Размисли на Си Цзинпин за нова ера на социализма с китайска специфика" не само е залегнал в устава на ККП, но е и вписан в конституцията и се изучава в училищата. Си твърди, че е извадил страната от период на "интензивно унижение" от външни сили и е постигнал "пълна победа" над крайната бедност в страната. Той обещава на поданиците си изпълняване на "китайската мечта" и постигане на "национално обновление". "У него има този обсаден манталитет, който казва: "Трябва да съм силен и да направя страната силна, защото Китай е бил жертва". Си не вярва на средната класа, не вярва на предприемачите, не вярва на кариеристите в собствената си партия и не вярва на хора, които го съветват, че САЩ са склонни на мирно съвместно съществуване с Китай," посочва Андрю Дж. Нейтън.

Когато силата се превърне в слабост

Проблемът е, че твърде голямата концентрация на сила всъщност прави него и страната му по-слаби. Най-очевидният пример е сбърканата политика на "нулев ковид". В началото на пандемията тя даваше основания за гордост на Пекин - починалите от ковид-19 в САЩ доближават 1.1 млн. души, докато в Китай по официални данни са 5200 при четири пъти по-голямо население. Но докато останалият свят вече се научи да живее с коронавируса, Китай продължава да третира всеки случай като заплаха за социалната стабилност. По времето, когато партийните функционери заседават в Пекин, близо 300 млн. души в над 70 града в страната са сковани от пълен или частичен локдаун, което поставя икономиката на колене.

Останалото без обяснение отлагане на публикуването на данните за ръста на БВП през последното тримесечие, които трябваше да излязат в началото на седмицата, засилва опасенията за влошаване на икономиката. "Най-вероятната причина за забавянето на статистиката е, че лидерите на Държавния съвет (китайското правителство - бел. ред.) се притесняват, че данните ще помрачат триумфалния тон на партийния конгрес. Случката показва как политиката взима превес и влияе върху високо компетентната, институционална технокрация, с която разполага Китай," казва пред в. New York Times Виктор Ших, специалист по Китай от University of California. Надеждите, че стратегията за "нулев ковид" може да бъде постепенно разхлабена след конгреса, избледняват. И тя няма как да бъде коригирана просто защото никой не смее да каже на върховния лидер, че греши.

Но икономическите проблеми не могат да бъдат заглушени толкова лесно, колкото критичните гласове. Младежката безработица е 20% - най-високата, откакто Си дойде на власт през 2012 г. Средната класа страда тежко от неуспехите на десетгодишното управление на Си - заради сриващия се сектор на недвижимите имоти и зле регулираните банки много хора са изгубили своите спестявания и инвестиции. Предприемачите са притеснени от засилващия се държавен контрол и преследването на доскоро толерираните интернет компании, включително гиганта Alibaba и неговия основател Джак Ма. Ограниченията, които САЩ налагат върху китайската технологична индустрия, макар и спорни, вече дават ефект. Китай трябва да се справя и с тиктакаща демографска бомба, резултат от дългогодишната политика "едно семейство - едно дете", която доведе до застаряване на населението и силен натиск върху здравната и пенсионната система. Нарастващата враждебност от страна на САЩ и европейските държави - която се дължи до голяма степен на все по-агресивната политика на Си - засилва изолацията на Китай и усложнява задачите пред Пекин.

Тези предизвикателства са твърде огромни и сложни, за да бъдат разрешени от един човек. Дори най-способният лидер не може да управлява, ако е заобиколен от хора, които отговарят само с "да" и са твърде изплашени, за да казват истината и да коригират потенциално вредни решения. Но за обозримото бъдеще това е партията на Си и неговата страна. В нея трябва да живеят 1.4 млрд. души, а останалият свят трябва да живее с нея.

Източник: Reuters