Войната в Украйна застрашава възстановяването и може да увеличи още инфлацията
Очаква се цените на ключови суровини от енергийни носители до метали да продължат да растат
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Все още възстановяващата се от пандемията световна икономика е изправена пред нови рискове от скока на цените на енергията след руската инвазия в Украйна. Конфликтът изстреля цените на петрола до 100 долара за барел и предизвика трусове на пазарите, създавайки риск от нова вълна от ценови натиск на фона на вече високата инфлация. Западните държави са притиснати между необходимостта от сурови санкции срещу Русия и опасенията, че и те самите ще пострадат от тях, пише Bloomberg в свой анализ.
Страховете от ескалация на конфликта накараха цените на редица суровини - от петрола и газа до пшеницата, торовете и промишлените метали, да скочат през последните седмици, а със сбъдването на страховете за руска инвазия цените ще продължат да вървят нагоре. В Европа, която получава повече от половината си петрол и газ от Русия, домакинствата вече плащат по-високи сметки за електроенергия и отопление. Цените на енергията допринасят за повече от половината от инфлацията в еврозоната през януари. Несигурността относно бъдещите руски доставки може допълнително да влоши ситуацията.
Растящите енергийни цени са заплаха за растежа
Продължително високите цени на енергията могат да забавят възстановяването на световната икономика, като оставят домакинствата с по-малко пари за потребление и изяждат маржовете на печалбите на корпорациите. Икономистите на JPMorgan намалиха прогнозата си за растеж през първото тримесечие за еврозоната от 1.5% на 1%, въпреки че все още очакват икономиката да се върне по пътя на растеж отпреди пандемията до края на годината.
Изкопаемите горива - петрол, въглища и природен газ - осигуряват повече от 80% от енергията на световната икономика. А цената на типичен микс от тях вече е нараснала с повече от 50% в сравнение с преди година според консултантската компания Gavekal Research Ltd. Енергийната криза влошава и напрежението в глобалните вериги за доставки.
JPMorgan Chase & Co. предупреждава, че ако петролът достигне 150 долара за барел, това почти ще сложи на пауза растежа и ще изстреля инфлацията до над 7% - над 3 пъти над нивото, което централните банкери обичайно считат за приемливо.
Докато износителите на енергия могат да се окажат печеливши от скока на петрола, голяма част от света ще понесе удар. Bloomberg Economics изчислява, че за Саудитска Арабия може да има неочаквана печалба, а облагодетелствани от ръста ще са също Русия и по-малките износители на петрол като Обединените арабски емирства, но най-големите губещи биха били вносителите на енергия като Южна Корея, Индия и Япония.
Доставките на суровини са застрашени
Германия, която планира да затвори всички свои атомни електроцентрали до края на тази година, е особено зависима от вноса на газ, поради което инвестира в газопровода "Северен поток 2" на стойност 11 млрд. долара, за да удвои доставките от Русия. Проектът беше завършен миналата година и очакваше одобрение от регулаторите, но сега е спрян като част от санкциите срещу Русия.
Русия и Украйна са основни производители на пшеница. Цените на храните се повишиха заради опасенията на търговците за прекъсване на доставките през Черно море. Развиващите се икономики, където храната и енергията са с по-голяма тежест за бюджетите на домакинствата, вече се възстановяват по-бавно от пандемията, отколкото тези в богатия свят.
Доставките на метали също са изправени пред риск. Военният конфликт и налагането на санкции могат да нарушат руския износ на паладий, алуминий и стомана, но стратегическото значение на тези материали ги прави по-малко вероятен обект на санкции.
"Войните се развиват по непредвидими начини", пише в скорошно съобщение Дейвид Кели, главен глобален стратег в JPMorgan Asset Management. "Никой не трябва да предполага, че може да види всички последици от войната в самото ѝ начало." Напрежението между Русия и Запада може да се развие по начини, които сега не изглеждат вероятни, като например мащабно изселване на бежанци от Украйна към Западна Европа.
5 коментара
Това са тежки, но косвени последици от войната. Имайки предвид обаче какъв дял от износа на газ, нефт, въглища, метали, пшеница, слънчоглед и пр. суровини за Европа и света държи Русия (плюс Украйна - много важен детайл от пъзела), си представете какво ще последва когато същата реши да отговори на западните санкции с ограничаване износа за континента - изцяло или частично за игра с цените. Катастрофа! Биха ли го допуснали пресметливите и прагматични западняци? Едва ли. Ще клекнат след падането на Киев и ще седнат да преговарят начисто с Русия за всички висящи проблеми помежду им, но вече от по-слаба позиция. Затова и ходът на Путин и то точно в тоя момент е толкова гениален. Включително и заради напрежението по оста САЩ-Китай. Затова изпаднаха и в такава истерия от мисълта за руско нахлуване и след това. Добре ще им го нацепи и това ще влезе в учебниците по стратегия, ще се помни дълго!
Капитал, докога този луд руски трол drn50646706 ще псува като обезумял из форумите на Икономедия? От снощи е написал над 150 коментара, поне половината нецензурни.
Модераторът да се вземе в ръце и да го банне най-накрая.
С параденто на властта в Украина ще светне един проблем, който е държан под седем катинара: тайните американски биолаборатории в Украина. Разрабатката на биологическо оръжие е военно престъпление.
Това е линк към доста съдържателен коментар по темата:
https://dailyexpose.uk/2022/02/24/is-there-is-more-to-the-ukraine-russia-conflict/
И войната в Украина стана перфектен повод Западът да спусне нова желязна завеса. БГ отново е на неправилната страна. Макар че кой ни пита!
Линк към коментар на Патрик Бюкенън по темата:
https://www.theamericanconservative.com/buchanan/putin-warned-us/
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.