Новите финансови санкции на Запада трудно ще разклатят Русия

Почти всички банки не са големи, за да повлияят на руската икономика

Западните санкции засега трудно ще спрат амбициите на Путин
Западните санкции засега трудно ще спрат амбициите на Путин
Западните санкции засега трудно ще спрат амбициите на Путин    ©  Reuters
Западните санкции засега трудно ще спрат амбициите на Путин    ©  Reuters

Западните държави вероятно ще засилят санкциите срещу Москва, след като Русия започна война в Украйна и кризата в Източна Европа ескалира драматично. Мерките, обявени по-рано тази седмица от ЕС, САЩ и Великобритания, засегнаха няколко руски банки и физически лица и бяха насочени към способността на Москва да набира пари на международните дългови пазари. Сега се очаква Западът да приемат нови санкции.

САЩ наложиха санкции на две руски банки - Промсвязьбанк и ВЭБ банк. Освен това Вашингтон забрани достъпа на Москва до финансовите пазари, което означава, че вече не може да събира пари от Запада и да издава нов дълг на американски или европейски пазари.

Пакетът от санкции на ЕС също включва двете банки, но към тях е добавена и Россия банк. Великобритания санкционира пет финансови институции - Промсвязьбанк, Россия банк, ИС Банк, ГенБанк и Черноморската банка. Освен банките под прицела на властите на Острова попаднаха и трима олигарси, за които се смята, че са приближени до Путин - Игор Ротенберг, чичо му Борис Ротенберг и милиардерът Генади Тимченко. Впоследствие властите обявиха, че ще последват примера на ЕС и също ще санкционират всички депутати, подкрепили независимостта на Луганск и Донецк.

Лидерите на съюзниците ясно казаха, че тези мерки са само началото, а в случай че Путин продължи с инвазията си в Украйна, то наказателните мерки биха приели други изменения. За момента обаче мерките, изглежда, няма да имат особен ефект върху икономиката на Русия.

Защо санкциите изглеждат недостатъчно строги?

Мерките, насочени към банките, все още не са толкова обширни, колкото тези, наложени след анексирането на Крим от Русия през 2014 г., въпреки че много от тези санкции остават в сила. Тогава Западът постави в черния списък конкретни лица, опита се да ограничи достъпа на руските държавни финансови институции до западните капиталови пазари, насочи се към по-големите държавни кредитори и наложи широко разпространени ограничения върху търговията с технологии.

Според анализатори в момента Русия е и много по-добре подготвена за справяне с подобна ситуация в сравнение с осем години по-рано. Руските банки, които са свързани пряко с държавата, отдавна намаляват бизнеса си със западните партньори, което прави сегашните мерки по-лесни за понасяне.

Валутният резерв на Русия също вече е по-голям и с различна структура. През 2014 г. по-голямата част от резерва на страната беше в долари. Данни на Института за международни финанси показват, че в момента над половината от него е в евро и злато.

Най-голямата държава по площ в света също така има и силен макроикономически защитен механизъм, който включва голям резерв в твърда валута от 635 млрд. долара, цени на петрола близо до 100 долара за барел и ниско съотношение дълг към БВП от 18% през 2021 г. Особено важно изглежда развитието на цената на петрола, която в момента е близко до най-високите си стойности някога.

"Санкциите от днес не бяха толкова значими", каза пред Reuters Самюел Чарап, старши политолог в RAND Corporation, относно санкциите на САЩ. "Въпросът е накъде отиваме след това. Аз съм все по-песимистично настроен и мисля, че има голяма вероятност за значителни по-мащабни руски военни действия и мисля, че в този случай е вероятно да видим някои от наистина качествено по-ефективни мерки, отколкото в миналото", добавя Чарап.

Какво би станало по-късно?

Освен кредиторите, които правят бизнес директно с отцепилите се региони, все още не е ясно кога и дали ЕС ще удари най-големите банки. Вашингтон е подготвил набор от мерки, включително забрана на американските финансови институции да обработват транзакции за големи руски банки чрез прекъсване на "кореспондентските" банкови взаимоотношения, съобщиха източници на агенцията.

Най-тежката санкция би била изхвърлянето на Русия от международната система за разплащания SWIFT. Такъв ход би ударил тежко руските банки, но последствията са комплексни. Забраната на SWIFT би затруднила европейските кредитори да си върнат парите, а Русия вече изгражда алтернативна платежна система.

Европейските банки - особено тези в Австрия, Италия и Франция, са най-изложени на риск от действията на Русия. Италианските и френските банки са имали неизплатени вземания от около 25 млрд. долара към Русия през третото тримесечие на 2021 г. според данните на Банката за международни разплащания. Австрийските банки имаха 17.5 млрд. долара, а американските изглеждат най-малко засегнати със "скромните" 14.7 млрд. долара.