Как Европа даде близо 100 млрд. евро на Русия само през 2021 г.

В различните държави - членки на ЕС, зависимостта от Русия е различна. В България, Кипър, Малта, Гърция, Швеция, Унгария, Италия, Австрия и Словакия вносът на руски газ и нефт е средно към 80%. В същото време страни като Полша и Словакия, както и прибалтийските държави успяха в последните години значително да намалят зависимостта си от Русия и вече използват алтернативни доставки.

Планове и реакции

Тази седмица германският канцлер Олаф Шолц спря газопровода "Северен поток 2" от Русия към Германия, който в последните години стана емблематичен за енергийно фокусирания подход на Европа към Русия. Следващата седмица, вероятно на 2 март, се очаква Европейската комисия да представи нова стратегия за ускоряване на прехода към възобновяема енергия, така че Европа никога повече да не бъде толкова зависима от Кремъл. Очаква се тя да залага 40% намаляване на използването на изкопаеми горива до 2030 г. и ще изисква европейските енергийни компании да напълнят на максимум газовите хранилища през това лято, така че континентът да бъде по-малко зависим от руския газ през следващата зима. Последното обаче означава още по-високи цени на газа и съответно на електроенергията.

"Европейският съюз не може да разчита толкова на енергиен доставчик, който заплашва да започне война на нашия континент", каза още в събота председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен на конференцията за сигурност в Мюнхен.

Но истината е, че каквито и планове да се чертаят, Европа ще остане привързана към руската енергетика в обозримо бъдеще. В дългосрочен план обаче промяната в източниците на доставки ще пренареди силовата политика и може да направи Русия по-непредвидим геополитически партньор, ако бъде отслабена икономически и се освободи от дългогодишната си нужда да поддържа основни търговски връзки с богатите страни на запад.