Руската инвазия в Украйна изправя Китай пред дипломатическа дилема

Пекин не иска да бъде възприеман като поддръжник на война в Европа, но също така иска да подсили военните и стратегически връзки с Москва

Наскоро руският президент Владимир Путин и китайският му колега Си Цзинпин обявиха по-задълбочено стратегическо партньорство
Наскоро руският президент Владимир Путин и китайският му колега Си Цзинпин обявиха по-задълбочено стратегическо партньорство
Наскоро руският президент Владимир Путин и китайският му колега Си Цзинпин обявиха по-задълбочено стратегическо партньорство    ©  Reuters
Наскоро руският президент Владимир Путин и китайският му колега Си Цзинпин обявиха по-задълбочено стратегическо партньорство    ©  Reuters
До този момент азиатската страна се въздържа от ясна критика към Русия.
Китай е предпазлив спрямо случващото се в Украйна и заради Тайван.

Руският президент Владимир Путин и китайският му колега Си Цзинпин обявиха по-задълбочено стратегическо партньорство в отговор на влиянието на САЩ само седмици преди инвазията на Москва в Украйна. Все по-затоплящите се връзки между двамата лидери можеха да бъдат наблюдавани по време на Зимните олимпийски игри в Пекин, на които Путин бе един от малкото присъстващи разпознаваеми световни ръководители. Всъщност руският президент изчака олимпиадата да свърши, за да изпрати войски в Украйна.

До този момент Китай се въздържа от ясна критика към Москва. Попитан дали случващото се може да се нарече инвазия, говорител на китайското външно министерство посочва, че "историческият контекст е сложен" и че настоящата ситуация е "причинена от всякакви фактори".

Украинско-руската криза поставя Китай в неловка позиция и се превръща в голямо предизвикателство за азиатската страна. Властите в Пекин не искат да бъдат възприемани като поддръжници на война в Европа, но също така искат да подсилят военните и стратегически връзки с Москва. Едновременно с това се притесняват от евентуални търговски санкции от Запада, ако бъде сметнато, че подкрепят руските действия.

Дилемата за Китай е още по-голяма, тъй като в своята същност интересите на Пекин и Москва не са напълно идентични. Както казва пред Томас Фридман, колумнист на New York Times, основателят на консултантската фирма Macro Advisory Partners Надер Мусавизадех: "Китай иска да се състезава със САЩ в шампионата по икономика, иновации и технологии, като мисли, че може да победи. Докато Путин е готов да изгори целия стадион и да убие всички там, за да намери утеха за недоволството си."

Как Китай реагира на руската инвазия

Преди дни американският координатор на политиките за Индийско-тихоокеанския регион Кърт Кембъл заяви, че Вашингтон е обяснил на Китай какви са рисковете да бъде асоцииран с руската война в Украйна. "Смятам, че ситуацията е трудна за китайците в момента и е ясно, че обвързването, толкова публично и дълбоко, с Русия наистина е доста неудобно", коментира Кембъл. Но уточнява, че линиите за комуникация с Пекин остават отворени.

В публичните си изявления китайското правителство призовава всички страни да деескалират напрежението в Украйна. В действията си то се опира на основен стълб на външната политика на Пекин - спазването на териториалния интегритет на държавите, както и на това, което китайското ръководство не спира да повтаря - че не се бърка във вътрешните работи на другите и те трябва да правят същото.

Все пак миналата седмица изненадващо Китай се въздържа във вот в Съвета за сигурност на ООН за осъждане на инвазията в Украйна, като очакванията бяха, че азиатската страна ще се присъедини към Русия в гласуването против резолюцията. Фактът, че не го направи, бе възприет от анализаторите и като знак за ненамесата на Пекин, и като "победа за Запада". Все пак обаче китайските власти са доста далеч от осъждане на случващото се.

Китай е сред водещите търговски партньори на Украйна и азиатската страна вероятно би искала да запази добри отношения с Киев. Но това ще е трудно, когато поддържа близки връзки с управление, което изпраща войски на украинска територия. Освен това търговията между Русия и Китай е несъпоставимо по-висока, като надминава 140 млрд. долара за миналата година. Над 70% от руския износ е под формата на енергия и минерали, а наскоро Пекин се съгласи да купува допълнително количество петрол и природен газ от Москва, като само газовата сделка е за около 100 млрд. долара. Така че, ако Русия не може повече да продава своите суровини на Европа заради западните санкции, страната има готов купувач в лицето на Китай. Всъщност техните икономики до известна степен се допълват - Пекин е производствена сила, но с малко ресурси и се нуждае от руската енергия, докато Русия има огромни енергийни резерви, но са й необходими инвестиции и помощ за разширяване на икономическата база.

В същото време обаче властите в Пекин са наясно, че подкрепата за руската инвазия сериозно ще навреди на и без това обтегнатите отношения с богатите демокрации, които са техен основен търговски партньор, а именно САЩ, ЕС и Япония. "Ако Китай явно застане на страната на Русия, например чрез предлагането на икономическа помощ, ще е трудно тези връзки да бъдат спасени. Вместо това повечето западни държави ще възприемат Пекин и Москва за комунистически съюз от 50-те години на миналия век. Което ще направи почти невъзможно рестартирането на каквито и да било отношения с Китай", твърди анализ на Council on Foreign Relations.

"Задължената" Москва и "предимството" на Пекин

"Принципно китайците са предпазливи във външнополитическия си подход, не искат публично да бъдат напълно на страната на Русия и затова правят стъпка назад. Те се надяват, че в резултат на всичко това вниманието на Запада ще се отклони от тях и Русия ще им стане още "по-задължена", защото ще бъде едно от малкото места, където ще може да прави бизнес. Тоест в отношенията с Москва Пекин ще разполага с предимство", казва пред "Капитал" експертът по Азия Родерик Уай.

Същевременно Пекин е предпазлив спрямо случващото се в Украйна и заради Тайван. Китайското външно министерство постоянно повтаря, че Украйна и Тайван не са едно и също нещо - тоест докато Китай смята Тайван за неделима част от територията си, той възприема Украйна като напълно суверенна държава. Но руската ситуация е нещо, което националистите в азиатската страна могат да припознаят. Така че, ако Москва може да си откъсва части от Украйна и да издържа на западните санкции, това може да насърчи китайските националисти да погледнат към Тайван и да решат, че могат да направят същото.

Когато през последните дни правителството в Пекин отхвърли налагането на санкции срещу Русия, вероятно е мислело, че може да се сблъска със същите мерки, ако предприеме стъпки към приобщаването на Тайван със сила. Затова и говорител на китайското външно министерство вече няколко пъти заяви, че санкциите не са най-добрият начин за разрешаване на възникналите проблеми.

Но и нещо друго тревожи Пекин. Както обобщава британската ВВС: "Путин използва претекста за освобождаването на руски говорещите граждани в Украйна. Какво означава това за етническите монголци, корейци, киргизи и други, които сега са част от Китай? Още по-експлозивно ще е, ако тибетците и уйгурите подновят призивите си за по-голяма автономия или независимост. За китайското правителство по-важно от всичко останало е това да не се случи."

Като цяло Пекин оставя усещането, че се чувства некомфортно спрямо действията на Путин в Украйна. "Смятам, че на китайците ще се наложи да преценят колко искат да инвестират в руския президент и колко ще им струва това стратегически", казва пред New York Times Джон Кълвър, бивш служител на ЦРУ, изучавал Китай. Което означава, че дилемата, пред която е изправен Пекин, само ще се задълбочава.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1

    Къде пък я видяхте тая дилема?

    Ама Китай бил гласувал „въздържал се“ на резолючия на ООН, осъждаща Русия! По-същественото е, че така гласува и на подобни опити за резолюции на СС на ООН, които Русия блокира, и които за разлика от другите имат задължителен характер.

    Вкарването на Русия и Китай в някакъв действен стратегически тандем е глупаво.
    Еднаквото им отхвърляне на американоцентричния свят и огласената в началото на февруари обща стратегическа рамка не бива да се тълкува, че Китай е поел задачата всячески да помага на Русия. И обратното.
    Различни са методите и средствата, с които Русия и Китай реагират на американския натиск, което е обяснимо с различната история, култура, политически и военни традиции и състояние на обществото в двете страни като цяло.

    Целта на Пекин – при това много видима – без да се замесва в конфликти е да печели време за подготовка, отлагайки максимално момента на своето неминуемо пряко въоръжено стълкновение със САЩ.
    Най-вероятната причина за конфликта със САЩ ще е превземането на Тайван. То ще се случи, когато Китай бъде окончателто готов за война със САЩ.

    По това ще разберем кога ще е Голямата война.
    Не от Путин.

    Нередност?
Нов коментар