Блокадата на украинските пристанища влошава проблемите със световния глад

Но Джеймс Фого, бивш командир на силите на НАТО в Средиземно море, твърди, че паралелът е подвеждащ. "Разликата е - Иран не беше ядрена сила. Русия е ядрена сила. Русия е голяма сила и има риск от ескалация. Танкерната война беше сериозна - американските бойни кораби бяха ударени от Ирак и Иран и един от тях по погрешка свали ирански самолет.

Конвоите в Черно море са изправени пред военни, правни и политически ограничения. Започнете с руския "противоморски флот" - противовъздушни, противокорабни и електронни системи за борба, базирани в Крим, който Русия анексира през 2014 г. Това ѝ позволява да доминира голяма част от Черно море от сушата. И въпреки потапянето на крайцера "Москва" нейните военноморски сили остават мощни - включително кораби и подводници, въоръжени с крилати ракети "Калибър". Дори ако Русия не атакува конвои, казва Майкъл Петерсън от Военноморския колеж на САЩ, корабите в пристанището ще бъдат като "седнали патици". Одеса е в обсега на руските противокорабни крилати ракети "Бастион-б" в Крим, отбелязва той.

Украйна е минирала водите си, за да предотврати руско нападение. Плажовете на Одеса са затворени и охранявани. Пристанището, включително прочутото му Потьомкинско стълбище, е забранено за достъп. Русия също е поставила мини. Около 80 чуждестранни кораба са блокирани в украински води; някои са потопени.

"Минирането е лесно; разминирането е сложно", отбелязва западен дипломат. Украйна няма капацитет да разчисти необходимите морски пътища. Освен това, казва друг дипломат, ако водите са разминирани с цел износ на пшеница, но след това руснаците се промъкнат и атакуват Одеса, това е проблем. Въпреки това, докато руският напредък се бави, президентът Володимир Зеленски заяви на гостуващите американски конгресмени, че въоръжаването на Украйна с повече противокорабни ракети може да позволи да започне разминирането.

НАТО и конвоите

Защитата на конвои може да изисква значително военноморско присъствие на НАТО. Това повдига въпроси, свързани с Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която регулира корабоплаването в турските проливи. Турция се позова на член 19, който на практика забранява преминаването на военноморските сили на воюващите държави - ход, който засяга Русия повече от другите. Турция неофициално е обявила на други страни да не разполагат военни кораби в Черно море. Тя може да предприеме такива мерки официално съгласно член 21, ако се почувства "заплашена от непосредствена опасност от война".

Конвенцията така или иначе ограничава военните кораби от извън крайбрежните държави и колко дълго могат да останат в Черно море. Следователно операцията на НАТО ще изисква честа ротация на кораби. Турция е член на НАТО и няма такива ограничения. Но отношенията ѝ с Русия са двусмислени: тя продава на Украйна така известния боен дрон Bayraktar TB-2, но също така отказа да наложи санкции на Русия и позволи на суперяхтите на олигарсите да се приютят в пристанищата ѝ.

Дебатът за конвоите е ехо от предишния за налагането на зона, забранена за полети над Западна Украйна: готови ли са съюзниците в НАТО да рискуват пряк сблъсък с Русия? Президентът Джо Байдън каза не на забранената за полети зона. Това би застрашило с "трета световна война", заяви той. Без американска подкрепа е трудно да си представим други да се изправят срещу Русия.

Слабата надежда е, че международният натиск, особено от страна на незападни държави, може да убеди Русия да отстъпи. Някои в ООН смятат - или се надяват - че Владимир Путин няма да иска да бъде обвинен в причиняване на световен глад. Генералният секретар на НАТО Антонио Гутериш предложи сделка, според която Русия ще позволи доставките на храни от Одеса в замяна на облекчаване на санкциите върху износа на торове от Беларус и Русия.

Много официални лица смятат, че Путин е дори по-решен да смаже Украйна икономически предвид неуспеха му да я завладее със сила. Западни дипломати казват, че повторното отваряне на украинските пристанища не е практичен вариант за поне шест месеца. Един украинец е по-директен: "Няма смисъл да ескортирате търговски кораби, ако никой не е готов да стреля срещу Русия. Единственият отговор е да победим Русия."

САЩ, които в момента председателстват Съвета за сигурност на ООН, настояват за действия за подобряване на продоволствената сигурност като цяло. Усилията имат за цел отчасти да докажат, че войната в Украйна и икономическите сривове, които тя причинява, трябва да бъдат считани за вина на Русия, а не на Запада.

Западните страни все още могат да внесат предложение, призоваващо за повторно отваряне на Одеса, дори само за да принудят Русия да използва ветото си. Общото събрание на ООН, което включва всички членове, изисква всяка страна, наложила вето, да даде обяснение пред събранието в рамките на десет дни. Русия може да не се интересува, казва Ричард Гоуън от International Crisis Group. "В известен смисъл най-големият риск е Русия да каже "да" на повторното отваряне на Одеса, но след това да създава всякакви процедурни пречки."

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved