Войната | Мини в Черно море – следващото оръжие на Путин

"Във връзка с получена информация за експлозия на морска мина в близост до черноморския курорт Костинещи в Република Румъния, Военноморските сили на Република България са предприели допълнителни действия за противоминно наблюдение, с цел осигуряване на безопасността на корабоплаването и предотвратяването на инциденти", съобщиха по-късно в понеделник и от българското министерство на отбраната.

Морска блокада и още нещо

Взривът идва само ден след като Русия изпълни заплахата си, че едностранно ще започне да извършва проверки на цивилни кораби в Черно море, за които подозира, че може да превозват "непозволени стоки" (за момента Москва не е уточнила какво точно разбира под това). В неделя сутрин нейната патрулна корвета "Василий Биков" е открила предупредителен огън по турския търговски кораб Sukru Okan, плаващ под флага на Палау към украинското дунавско пристанище Исмаил. Първоначално плавателният съд не е реагирал на призивите да спре за "инспекция". След стрелбата Sukru Okan е бил взет на абордаж от руски спецчасти, включително с участието на вертолет Ка-29. След края на "проверката" корабът е бил оставен да продължи към Исмаил, твърдят от руското военно министерство.

На практика това е първата нагледна и силова демонстрация на Русия, че по свое усмотрение ще продължава да възпрепятства търговското корабоплаване в Черно море, включително в изключителната икономическа зона на България, където за втори път удължава своите "учения с бойни стрелби" (засега до 19 август). Инцидентът не е безобиден, а също така ни засяга пряко, тъй като по неофициална информация турският кораб се е опитал да избяга към българските териториални води и е бил преследван натам от руснаците.

Докъде е склонен да стигне Кремъл при своите т.нар. проверки ще е от голямо значение, както за българските компании, извършващи внос и износ на стоки по море, така и за сигурността на целия западен свят, който може да бъде въвлечен в пряк военен сблъсък с Русия заради престараване или грешка на някой самозабравил се флотски офицер.

Детонацията на морска мина в териториалните води на държава - членка на НАТО, обаче повишава риска от ескалация на качествено ново ниво. На теория заплахата от мини в Черно море не е нова. Такива започнаха да се появяват не само в румънските, но и в българските и турските териториални води още през март и април миналата година, когато руската инвазия в Украйна беше в началната си фаза. Тогава двете враждуващи страни си разменяха взаимни обвинения какъв е източникът на взривните устройства - Москва твърдеше, че става дума за мини, откъснали се при буря от украинските защитни заграждения край Одеса, а Киев - че става дума за руски провокации и диверсионни операции.

От заплахи към реално миниране

Тук има един важен детайл. Високопоставен военен източник тогава коментира пред "Капитал", че намерените в териториалните ни води мини всъщност не са били активирани. Това навежда на мисълта, че по това време не е ставало дума за пряк акт на агресия, а по-скоро за предупреждение (очевидно от страна на Путин).

Година по-късно инцидентът в румънската акватория показва, че Кремъл вече е склонен да премине от заплахи към реални действия. По неофициални данни на западните разузнавания руските военноморски сили в момента имат в Черно море четири или пет дизел-електрически подводници клас Kilo. Всяка от тях може безшумно да пусне в морето до 24 мини, без да се показва на повърхността. НАТО от своя страна постоянно поддържа над Черно море военни самолети Poseidon и разузнавателни дронове, способни да локализират и следят движението на неприятелски подводници.

По принцип военноморските мини са безшумно, пасивно и доста коварно оръжие, което се прилага от повече от един век. То е сравнително евтино и лесно за използване, но за сметка на това с висока ефективност, защото позволява дори на държави с по-слаб флот да се борят с по-могъщ противник. В случая по-важното е, че мините могат да се прилагат "анонимно": източникът им трудно може да бъде локализиран и доказан, като по този начин тяхното използване не провокира автоматично ескалация и военен отговор. Точно на този ефект вероятно в момента разчита и Русия.

Макар и да не прилича на съвременните авангардни оръжия, мината е боеприпас от типа "стреляй и забрави" - безшумно чака своята жертва (понякога с години) неволно да влезе в контакт с нея. Проблемът е, че тя представлява заплаха не само за противника, но и за всеки, който не знае за нейното съществуване и местонахождение. Затова и според конвенциите за прилагането им мините трябва да са закотвени, а зоните, където са разположени, да се обявяват официално. В случая обаче ситуацията не е такава: мините са свободно плаващи, активирани и създаващи директна заплаха за цивилното корабоплаване.

Страхът като оръжие

Един от важните моменти при този тип оръжия е, че имат и огромен психологически ефект. Морските мини се определят като оръжия от типа A2AD (Anti-access/Area Denial), които блокират достъпа на вражески кораби в критични морски участъци или проливи. Дори самата възможност те да присъстват в определена акватория е достатъчна, за да парализира дейността на морските оператори и ефективно да спре или забави корабоплаването в определен стратегически участък. Такива са например Босфорът и Дарданелите или устието на Дунав, където в момента са струпани десетки кораби, изчакващи своя ред да акостират на украинските и румънските дунавски пристанища.

При това положение дори не е нужно мините да взривят някой плавателен съд, за да постигнат целта си. А в случая тя очевидно е премията по застраховките на корабните товари в Черно море да се вдигне до такива космически нива, така че украинският износ оттук да стане безпредметен. При това положение, дори руската военноморска блокада да се окаже неефективна и търговските плавателни съдове безпрепятствено да я заобикалят през териториалните води на натовските членове Турция, България и Румъния, това може да се окаже без особено значение. Защото корабоплаването в минираното Черно море ще се окаже твърде скъпо начинание за всички онези, които не знаят къде точно са мините...