Това развитие на събитията се очакваше да предизвика реакция от страна на Китай, като експерти предвиждаха Пекин да не се опитва да създаде нови икономически пактове със страни от района, а да опита да увеличи влиянието на вече подписани такива. Прогнозите се сбъднаха, след като Китай премина под радара и беше домакин на дискусия на високо ниво относно Всеобхватно и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (RCEP) - най-големият търговски пакт в света.

RCEP включва 15 страни, сред които Бруней, Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия, Мианмар, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам. Те представляват около 30% от световното население (2.2 млрд.) и 30% от световния БВП, което ги прави най-големия търговски блок в историята. Подписано през ноември 2020 г., RCEP е първото споразумение за свободна търговия сред най-големите икономики в Азия, включително Китай, Индонезия, Япония и Южна Корея. На срещата участие взеха и представители на Австралия, Япония, Южна Корея и Нова Зеландия.

"Китай няма да предприеме незабавни или много целенасочени мерки, за да отговори на IPEF", обяснява ситуацията Ли Ксируи, експерт по търговия в Училището за международни изследвания S. Rajaratnam в Сингапурския технологичен университет Nanyang. "В съответствие с подкрепата си за мултилатерализма и глобализацията Китай вероятно ще продължи да насърчава приемането на RCEP, тъй като това предоставя на държавите членки огромен пазарен достъп, който липсва при IPEF", каза Ли пред CNBC.

Каква е целта на RCEP?

Идеята на пакта е постепенно да бъдат намалени митата в много икономически области. Поддръжниците му казват, че също толкова важен е и фактът, че ще позволи на компаниите да изнасят един и същ продукт навсякъде в блока, без да се налага да отговарят на отделни изисквания и да попълват отделни документи за всяка страна.

"За производител на стоки това е огромно", каза Дебора Елмс от Азиатския търговски център. "Това, което сега нямаме, е много азиатска търговия за крайните пазари в Азия. Сега това може да се промени", добави тя пред Reuters. Това дава стимул за компаниите да изграждат вериги за доставки в региона, дори ако изнасят извън него. Споразумението засяга също услугите и защитата на интелектуалната собственост.

Тарифите за различните стоки ще се договарят по-скоро между страните, а не по принцип. За някои страни чувствителни въпроси като селското стопанство няма да бъдат засегнати. Липсват разпоредби за либерализация на държавните предприятия или за защита на работниците и околната среда, което превръща съгласието в чист търговски пакт.

Пекин изложи насоки в шест области, включително търговия и производство, и насърчи използването на китайския юан за разплащане на търговските сделки. Властите също така поискаха от бизнеса да продължат да използват широко рекламираното си пристанище за свободна търговия в Хайнан, което въвеждаше независима митническа система.

Коз в ръката

Макар и RCEP да представлява голяма част от китайските геополитически амбиции, увеличаването на влиянието на пакта не е единственият ход пред Си Цзинпин. Пекин също ще се съсредоточи върху своите желания за присъединяване към други мащабни търговски сделки, включително втория по големина глобален търговски пакт - Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (CPTPP) и Споразумението за партньорство в цифровата икономика (DEPA), добави Ли.

Търговският специалист Хенг Уанг, който работи в Центъра за международно бизнес и икономическо право на Хърбърт Смит Фрихилс (CIBEL) в Университета на Нов Южен Уелс, също изрази мнението, че Китай ще продължи да използва достъп до пазара, който има по RCEP, тъй като това ще му позволи да задълбочи присъствието си в региона. "RCEP е единственото мегарегионално търговско споразумение, по което Китай е страна, и Китай вероятно ще акцентира върху него", каза Уанг.