🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Шолц и финансовият министър спорят за спирането на ядрените реактори в Германия

Кристиан Линднер иска удължаване на работата на атомните електроцентрали, които трябва да бъдат затворени до края на 2022 г.

Шолц заяви, че цялото правителство ще застане зад договорката за прекратяване на употребата на ядрената енергия
Шолц заяви, че цялото правителство ще застане зад договорката за прекратяване на употребата на ядрената енергия
Шолц заяви, че цялото правителство ще застане зад договорката за прекратяване на употребата на ядрената енергия    ©  Reuters
Шолц заяви, че цялото правителство ще застане зад договорката за прекратяване на употребата на ядрената енергия    ©  Reuters

Германският канцлер Олаф Шолц отхвърли предложение на финансовия министър Кристиан Линднер за удължаване на процеса по спирането на ядрените реактори в страната, което по план трябва да стане до края на годината. На фона на опитите на правителството в Берлин да ограничи енергийната си зависимост от Русия Линднер твърди, че настоящият скок на цените на енергията може да бъде овладян чрез удължаване на работата на атомните електроцентрали в Германия, пише Еuractiv.

"Трябва да говорим по въпроса за енергийните доставки по един неидеологически начин. Ние имаме безопасни ядрени електроцентрали", посочва Линднер. Тази позиция на финансовия министър (Свободна демократическа партия) обаче влиза в противоречие с намеренията на Шолц (Германска социалдемократическа партия).

Шолц отхвърля доводите на Линднер

Берлин планира да спре ядрената енергетика в страната до края на 2022 г. Миналата седмица Шолц потвърди, че правителството ще се придържа към решението и отхвърли доводите на Линднер. Канцлерът заяви, че цялото правителство ще застане зад договорката за прекратяване на употребата на ядрената енергия. И допълни, че макар да разбира "неидеологическия подход" на финансовия министър, той ще продължи да поддържа спирането на реакторите.

В същото време все повече германци подкрепят удължаването на работата на ядрените електроцентрали. Според скорошно изследване на INSA 50% от анкетираните са заявили, че биха искали АЕЦ да работят по-дълго на фона на енергийната криза, предизвикана от руската инвазия в Украйна.

Енергийната зависимост от Москва съживи дебата за германското отношение към ядрената енергия, като някои политици, особено от център-дясното, предложиха спирането на централите да бъде отложено. В началото на година това беше направено в Белгия, която удължи работата на два реактора въпреки планираното им спиране през 2025 г.

Германските нагласи към ядрената енергия

"Зелените" - една от трите партии в сегашното германско правителство, изигра съществена роля в оформянето на политиките и общественото мнение за ядрената енергия, но подкрепата за прекратяването на употребата е споделена от всички традиционни партии. Първоначално Берлин взе решението за затварянето на централите до 2022 г. през 2002 г., когато "Зелените" са част от управляваща коалиция със социалдемократите. През 2010 г. консервативното правителство на бившия канцлер Ангела Меркел опита да отложи срока с десетилетие, но направи завой след аварията във Фукушима през 2011 г.

"В Германия ядрената енергия винаги е била асоциирана с война. Дали ще са атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, или самите германски стремежи за ядрени мощности по време на Втората световна война, а също и заради ситуацията със Студената война в Германия", посочва пред Politico Миранда Шройърс, професор по енергийна политика от Техническия университет в Мюнхен.