Европейският парламент потвърди газа и ядрената енергия като зелени енергийни източници

Преди дебата по темата в ЕП вчера комисарят, отговарящ за ресора, Мейрид Макгинес, каза, че това е "решаваща седмица за за това как ЕС преминава към по-устойчива икономика", като потвърди, че "допълнителният делегиран акт предоставя строги критерии за включване на инвестиции в газ и ядрена енергия в преходната категория на таксономията". Пренебрегвайки критиките от страна на Парламента и по-малките държави членки, Комисията остана решена да прокара дефинициите, съобразени с френско-германските желания, дори когато войната в Украйна направи енергийната независимост по-спешна от всякога. В прессъобщение на ЕК пише: "Таксономията на ЕС насочва и мобилизира частни инвестиции в дейности, които са необходими за постигането на климатична неутралност в следващите 30 години. Настоящият енергиен микс в Европа варира в различните страни членки, като някои части на съюза все още разчитат до голяма степен на въглищата, които са въглеродоинтензивни. Таксономията позволява енергийни дейности, които подпомагат страните, да се придвижат към климатична неутралност от своите различни позиции." С други думи, веднъж включени в таксономията природният газ и ядрената енергия ще бъдат приоритетно финансирани през 2021-2027 г.

Част от таксономията, но с условия

Природният газ и ядрената енергия ще бъдат допустими технологии за постигането на декарбонизацията и въглеродната неутралност на Европейския съюз (ЕС) до 2050 г., но спазвайки определени изисквания за тях. Брюксел ще разреши газовите централи да работят най-малко до 2030 г., ако покриват критерии, които включват и прогресивно намаляване на емисиите. До 2035 г. тези централи трябва да използват беземисионни горива, например водород. За да бъде класифицирани като "зелени" централите, които използват природен газ, трябва да отделят 270 г въглероден еквивалент на kWh или да имат годишни емисии под 550 кг въглeрод на kW за 20 години.

При ядрената енергия ситуацията е малко по-различна. В текста на ЕК се казва, че за да получат "зелен" статут, ядрените централи трябва да са получили разрешение за строеж преди 2045 г. Друго изискване е тези централи да се намират в страни, които имат създадени планове, а и налични средства, за безопасното изхвърляне на радиоактивните отпадъци до 2050 г.

Какво мислят държавите и защо имаше натиск от Украйна?

Според източници на "Капитал" по време на преговорите в съвета Франция (заедно с още 12 държави) е настоявала ядрената енергия да бъде включена сред устойчивите инвестиции. Десет други държави, предимно от ЦИЕ, са лобирали за газа. Към тях се е присъединила и Швеция, защото новите правила застрашават горския сектор в страната.

Войната срещу Украйна обаче внесе нова динамика в дебата и накара повече евродепутати да лобират срещу мярката, твърдейки, че зелените етикети за газови електроцентрали ще означават повече покупки на газ от Русия. Украинският учен по климата на IPCC Свитлана Краковска предупреди евродепутатите, че решението е "подарък за няколко милиарда евро" за "военната машина" на руския президент Владимир Путин. Но ядрената индустрия на Украйна - която произвежда достатъчно излишна енергия, за да може да изнася на запад след възстановяването на войната, подкрепяше включването на двата енергийни източника в таксономията, макар като преходни дейности.