Енергийният еврокомисар Кадри Симсoн: Черно море има огромен потенциал за възобновяема енергия

• Европа трябва да се подготви за пълно спиране на газа от Русия
• ЕС обмисля по-амбициозни цели за спестяване на енергия от крайния потребител
• България ще бъде първият регионален хъб за общи доставки на газ в ЕС

Дузина страни от Европейския съюз, сред които и България, вече са засегнати от прекъсване на доставките на газ от Русия. Има ли извънреден план ЕС и какво представлява той?

От началото на годината се готвим за идната зима и за евентуално сериозно прекъсване на руските доставки. Но наблюдавайки последните събития, ние разбрахме, че трябва да ускорим плановете си.

Като начало трябва да използваме по-малко енергия, тъй като е невъзможно напълно да заместим 155 милиарда кубични метра газ, които получавахме от Русия всяка година. Също ще трябва да продължим да пълним газохранилищата си, за да имаме буфер за предстоящият отоплителен сезон.

Второ, трябва да заменим газа с други източници на енергия, където е възможно. Трето, трябва да продължим усилията си да осигурим допълнителни доставки на газ от целия свят. В този контекст както държавите членки, така и комисията трябва да актуализират плановете си за възможна извънредна ситуация. От страна на комисията ние ще излезем с координиран план на 20 юли. Освен всичко друго ще разгледаме как да намалим превантивно търсенето и да насърчим преминаването към алтернативи на газа, в идеалния вариант към възобновяеми енергийни източници.

В случай че се наложи намаляване на доставките на газ за промишлеността, то трябва да бъде направено по начин, който ще има минимално въздействие върху нашите икономики. Ще подготвим насоки за държавите членки по този въпрос като част от предстоящия пакет.

Кога ще се осъществят първите общи покупки на газ и LNG? С кои доставчици преговаря ЕС?

Ние се стремим да започнем да купуваме съвместно газ още от тази година. За да направим това възможно, създадохме Енергийната платформа на ЕС, която обединява търсенето в съюза, преговаряме с партньори и улесняваме общите покупки.

Имаме много тясно сътрудничество със САЩ. Неотдавнашното изявление на президентите Фон дер Лайен и Байдън показа, че доставките на втечнен природен газ от САЩ за ЕС почти са се утроили. Преди две седмици бях в Кайро, за да подпиша тристранно споразумение с Израел и Египет за увеличаване на доставките на газ за Европа и работим върху подобно споразумение с Азербайджан, което се надяваме да подпишем през юли. Също така засилихме сътрудничеството с Норвегия, която вече изпраща повече газ към ЕС, и работим с много други партньори от Алжир до Катар.

Преди да можем да купуваме газ заедно обаче, трябва да постигнем съгласие с държавите членки относно правните спецификации. Вече работим заедно със страните, за да гарантираме, че инфраструктурата е налична за получаване на доставките и че можем да координираме нашите нужди. Регионалната платформа за Югоизточна Европа в помощ на България и съседните страни е най-напредналият проект. Започнахме да оценяваме търсенето и се споразумяхме за начини за разрешаване на инфраструктурните предизвикателства.

Какъв е напредъкът в постепенното премахване на зависимостта на ЕС от руския внос на изкопаеми горива досега? Някои страни бързо преминават отново към невъзобновяеми енергийни източници (като ядрени и изкопаеми горива). Как може да повлияе на зеления преход и каква е позицията на Комисията по въпроса?

Вече въведохме санкции срещу вноса на въглища и петрол от Русия. Що се отнася до въглищата, санкциите ще влязат в сила през август и това, разбира се, ще означава, че няма да се внасят въглища от Русия. Все още не се прилагат санкции за морския суров петрол и петролни продукти, но въпреки това вносът е намалял, тъй като някои държави и компании вече са решили да не купуват от Русия. До следващата година ние ефективно ще намалим около 90% от руския внос на петрол. Както знаете, беше направено временно изключение за доставките на петрол по тръбопроводи за някои страни, включително България.

Газът е най-трудният енергиен източник за замяна и затова нашите планове REPowerEU поставят толкова голям фокус върху намаляването на зависимостта от руски газ - чрез енергоспестяване, повече възобновяеми източници на енергия и диверсификация на доставките. Днес доставките на руски газ за ЕС са наполовина от това, което бяха преди година, и досега нашата газова система успява да поеме това въздействие - най-вече благодарение на рекордни доставки на LNG.

В ситуация, в която трябва бързо да намалим потреблението на газ, замяната му с други горива е един от начините да го направим. Възобновяемите енергийни източници, разбира се, са най-добрият вариант, но някои държави членки също обявиха, че ще използват повече въглища тази зима от първоначално планираното. Това е краткосрочна мярка и трябва да се разглежда в контекста на днешната изключителна ситуация. Нашите климатични цели за 2030 г. и 2050 г. остават непоколебими.

Трябва ли България да започне реални проучвания и евентуално добив на природен газ на сушата и в шелфа на Черно море? В момента има мораториум върху подобни проекти, но наличните данни показват, че има потенциал. Освен това и Румъния, и Турция използват газовите си находища.

Това е избор, който България трябва да направи, прерогатив на държавите членки е да решат какъв е техният енергиен микс. В момента сме изправени пред недостиг на газ и планът REPowerEU признава, че вътрешните източници могат да играят роля в замяната му. Но трябва да имаме предвид, че постепенното спиране на руския газ трябва да се случи през това десетилетие и за всякакви проекти за подобряване на нашата сигурност на доставките в този контекст те трябва да бъдат съобразени с този график.В по-дългосрочен план фокусът на ЕС е върху възобновяемите енергийни източници.

Съгласно Европейската зелена сделка ние заедно се ангажирахме да намалим нашите емисии с най-малко 55% до 2030 г. и да направим ЕС неутрален по отношение на климата до 2050 г. За да бъде постигнато това, България, както и други държави членки ще трябва да инвестират сериозно в производството на възобновяема енергия.

Вече има критики, изразени от неправителствени организации, че RepowerEU е твърде фокусиран върху замяната на природен газ и петрол с внос от трети страни, вместо да даде реален тласък на зелените енергийни източници. Съгласни ли сте с тях?

Не, не съм. Планът REPowerEU не е за замяна на всеки кубичен метър газ, който получаваме или сме получавали от Русия. Напротив, планираме да покрием по-голямата част от този обем чрез енергоспестяване и възобновяеми източници. Докато ние също търсим алтернативни доставки, със сигурност не увеличаваме общото си потребление на газ, тъй като постепенно спираме руския.

Зелената сделка е приоритет на тази Комисия от началото на нашия мандат през 2019 г. и това не се е променило. Войната на Русия срещу Украйна направи аргументите за зеления преход още по-силни: това е единственият начин едновременно да се осигури достъпна, устойчива и сигурна енергия. С пакета REPowerEU ние предложихме много по-амбициозна цел за възобновяемите енергийни източници в нашия енергиен микс, отколкото в момента - увеличаването й от 32% на 45%. Ние също така посъветвахме държавите да разработят национални планове за REPowerEU, за да ускорят този преход, и предоставихме финансиране за това.

Ще подкрепи ли RepowerEU и ядрени проекти? Бихте ли посочили няколко примера за перспективни енергийни проекти в България, които да бъдат подкрепени от RepowerEU?

Планът REPowerEU признава, че ядрената енергия може да играе роля за намаляване на зависимостта ни от руския газ. Но когато мислим за изграждане на нови ядрени централи, е ясно, че това няма да е допринесе за целта ни да сложим край на руската енергийна зависимост възможно най-скоро и доста преди 2030 г. Тези проекти просто биха отнели твърде много време. Въпреки това една тема, по която работим в контекста на REPowerEU, е осигуряването на алтернативни доставки за тези държави, които са зависими от руското ядрено гориво.

Що се отнася до проектите за възобновяема енергия и енергийна ефективност, които са най-важната част от инвестициите на REPowerEU, те ще бъдат решени от самата България и предложени на Комисията за одобрение. Процесът е същият като при плановете за възстановяване и устойчивост като цяло - тъй като държавите членки знаят най-добре къде инвестициите са най-необходими и биха били най-ефективни. По отношение на газовите проекти ENTSO-G (European Network of Transmission System Operators for Gas) оцени допълнителните нужди, които имаме, тъй като прекратяваме използването на руски газ. Един проект, идентифициран в този контекст, е втората фаза на междусистемната връзка България-Гърция, която може да намали зависимостта на целия регион чрез увеличаване на потоците от TAP и гръцките LNG терминали.

Въпросът за офшорните вятърни паркове е спорен в България и ние още нямаме нормативна уредба за това, най-вече поради екологични причини. В същото време има инвеститорски интерес и тук, и в Румъния. Възможно ли е да се реализират такива проекти в страна ни?

През 2020 г. Комисията публикува Стратегията за офшорна възобновяема енергия, в която Черно море се подчертава като морски басейн с огромен недостатъчно използван потенциал. Твърдо вярвам, че е възможно тези проекти да се реализират и в България. Има огромен набор от възможности за вятърна енергия (както дънна, така и плаваща в морето), за слънчева енергия в България, но и други възобновяеми източници. Необходимите стъпки за осъществяване на тези проекти ще варират от признаването на офшорната вятърна енергия като приоритет в стратегически документи като Морския пространствен план и актуализирането на Националния енергиен и климатичен план до разработването на специална регулаторна рамка в подкрепа на този нововъзникващ сектор. Извличането на поука от опита на други държави или региони, където проектите вече работят, може да помогне.

Но искам също така да призная, че забавянето при издаването на разрешителни за проекти за възобновяеми енергийни източници е явление, на което сме свидетели в повечето държави членки. Наскоро публикувахме препоръки за това как най-добре да се справим с тези проблеми въз основа на най-добри практики от целия ЕС. Ние също така предложихме специални зони за възобновяеми енергийни източници, които държавите членки биха могли да въведат. Това би създало съкратени и опростени процедури за издаване на разрешителни в райони с по-ниски рискове за околната среда. За да помогне за бързото идентифициране на такива райони, Комисията предоставя набори от данни за екологично чувствителни райони като част от своя инструмент за цифрово картографиране на географски данни, свързани с енергетиката, индустрията и инфраструктурата.

Очаква се Комисията да обяви нов план за пестене на енергия. Бихте ли разкрили посоката на мерките вече? Например Германия спомена, че може законово да задължи крайните потребители да използват по-малко енергия през есента; датчаните се призовават да вземат по-кратки душове и т.н. - предвиждате ли подобни действия на ниво ЕС?

Енергоспестяването и ефективността са изключително важни за намаляване на зависимостта ни от руски газ и за смекчаване на рисковете в случай на допълнително прекъсване на доставките преди или по време на този отоплителен сезон. Замяната на цялото количество руски газ просто не е възможна в краткосрочен план, така че намаляването на потреблението трябва да бъде част от нашата стратегия.

Вече излязохме със съобщението на ЕС за пестене на енергия, което беше част от плана REPowerEU. Той разглежда краткосрочни промени в поведението, които биха могли да намалят търсенето на газ и петрол с 5%. REPowerEU също така насърчава кампании за осведомяване и фискални мерки в подкрепа на енергоспестяването. Както показва анализът на Международната агенция по енергетика, намаляването на термостата с една степен надолу в целия ЕС би спестило 10 млрд. куб. метра газ годишно - обемът на потреблението на газ в Австрия. Ще обърнем внимание на спестяванията на енергия и в нашите предстоящи предложения през юли, включително намаляване на търсенето за индустрията.

Как Европа ефективно ще предотврати енергийната бедност в държавите в съюза? Кои конкретни мерки виждате като решение?

Енергийната бедност е сериозна заплаха и особено сега, в контекста на изключително високите цени на енергията. Това важи особено за домакинствата с по-ниски доходи в държавите, които харчат голяма част от семейния си бюджет за сметките си за енергия.

Миналия октомври и отново през март тази година Комисията очерта набор от мерки, които страните могат да предприемат в отговор на високите цени, които виждаме. Октомврийският "инструментариум" включваше пряка подкрепа, държавна помощ и данъчни мерки, които няма да изкривят енергийния пазар на ЕС. Оттогава видяхме, че всички държави предприемат действия, включително България, за да могат домакинствата да са защитени чрез регулирани цени, а бизнесът получава компенсации от държавата. Ние предоставихме насоки относно регулирането на цените за потребителите при изключителни обстоятелства, както и преразпределението на приходите от печалбите на високоенергийния сектор и търговията с емисии към потребителите.

Важно е страните да продължат да използват всички инструменти, с които разполагат, включително финансирането от ЕС, за справяне с първопричините за енергийната бедност. Прилагането на българския план за възстановяване и устойчивост ще играе важна роля в това отношение, тъй като предвижда дефинирането на енергийна бедност и целеви инвестиции в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници за домакинствата и жилищните сгради. Не мога да подчертая достатъчно ролята на енергийната ефективност, тъй като тя намалява сметките за енергия (например благодарение на обновяване или по-ефективни уреди), като същевременно намалява потреблението на енергия и CO2, както и подобрява качеството на живот на хората.

Интервюто взе Моника Върбанова.