Германия не вижда ядрената енергия като отговор на енергийната криза

В страната има останали три работещи ядрени централи, които трябва да затворят в края на годината

Макар и на пръв поглед ядрената енергия да носи отговорите на германските енергийни нужди, политиците в Германия не са готови да заложат на нея

Тодор Шишков

Макар и на пръв поглед ядрената енергия да носи отговорите на германските енергийни нужди, политиците в Германия не са готови да заложат на нея

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Руската инвазия в Украйна доведе до санкции срещу Москва, като част от тях са насочени към енергийния сектор. Те със сигурност ще променят енергийния пазар и ще доведат до значително намаляване на руската зависимост. Една от страните, в които това ще се случи със сигурност, е Германия. Страната е внесла 142 млрд. куб. метра газ през 2021 г., сочат данни на службата за външнотърговска статистика BAFA, а местното потребление е било 100 млрд. куб. метра. Това е и причината в Бундестага да има гласове за завръщане към ядрената енергия.

"Ако отново активираме трите централи, които бяха изключени миналия декември, те биха могли заедно с трите, които все още работят, да заменят всички въглища, които внасяме от Русия, или 30% от руския газ", каза депутатът от "Алтернатива за Германия" Марк Бернхард в парламента по-рано този месец. Германският канцлер Олаф Шолц бързо отхвърли това предложение, заявявайки: "Ако светът беше толкова прост, колкото си представяте във вашия въпрос, щяхме да имаме много добър живот."

Каква е причината Германия да е против ядрената енергия?

В Германия се наблюдават сериозни настроения срещу ядрената енергетика в последните 10 години, като техните корени могат да бъдат проследени до трагедията във Фукушима през 2011 г. Тогава земетресение в Токио доведе до цунами, което по пътя си мина и през ядрената централа във Фукушима и доведе до изпускане на радиоактивно замърсяване.

След трагедията в Япония германското правителство взе решението, че ядрената енергия не е достатъчно безопасна и реакторите в страната трябва да бъдат затворени в рамките на 11 години. Първите три от реакторите вече не работят, като последните три трябва да бъдат затворени в края на годината.

Сегашното правителство изтъква технологични причини - нуждата от реновации и инвестиции, като главната причина за нежеланието си да заложи на ядрената енергия. Друг фактор е и фактът, че руският газ е ключов за производството на топлина и в промишлеността, пише Financial Times. Ядрената енергия не би могла да замени липсващия газ, след като общата мощност на трите останали централи е твърде малка за подобна задача - средно те доставят около 30 тераватчаса електричество на година, което е едва 5% от общите нужди в страната.

Друго обстоятелство, което оказва влияние, е присъствието на Зелените в управляващата коалиция и по-точно в Министерството на икономиката, където министър е именно техен представител. Партията от дълги години е против ядрената енергия, като евентуален обратен завой в момента би им струвал подкрепа. "Би било самоубийство за Зелените да кажат, че сме сгрешили относно ядрената енергия", каза Томас О'Донъл, базиран в Германия енергиен анализатор и ядрен физик. "Така че са принудени да продължат със стария боен план", добави той пред изданието.

Какви са проблемите с ядрената енергия?

Фактическите проблеми с ядрената енергия в Германия не са малко, като те варират от чисто технологични до лицензионни.

Първият от тях е, че ако се вземе решение животът на трите централи да бъде удължен, то ще е нужно изготвянето на нова всеобхватна оценка на риска. Според германското правителство рисковете са се повишили в последните години, като сред тях вече трябва да бъдат добавени и потенциални кибератаки. Освен това руското нападение над Украйна, и по-точно атаката срещу Запорожката атомна електроцентрала, показва уязвимостта на АЕЦ.

Горивото е вторият проблем, в случай че ядрената енергия бъде избрана за бъдещето на Германия. Трите съществуващи централи нямат свежо ядрено гориво за работа след края на годината, сочат данни на правителството. Производството на нови горивни касети ще отнеме между 12 и 15 месеца и ще бъдат готови най-рано през лятото на 2023 г. Тук обаче отново стигаме до познатата ситуация, защото Русия е вторият по големина доставчик на уран за ядрените централи в Европейския съюз според Евростат.

Лицензирането на трите атомни централи също е казус, който би създал проблеми. Последните три ядрени централи са били подложени на инспекция за безопасност през 2009 г. Това означава, че ако трябва да работят и след края на годината, ще трябва да се извърши нова инспекция, която може да предизвика искания за "масови инвестиции" в технологии за безопасност.

Това би означавало повторно лицензиране, което от своя страна е силно бюрократичен процес - от тях ще се изисква да отговарят на най-новите научни и технологични стандарти, които биха могли да се окажат толкова взискателни, че смисълът операторите да инвестират в подобни подобрения би бил изгубен.

Операторите не искат реакторите да продължават работа

Може би най-големият проблем обаче ще се окаже нежеланието на самите оператори да продължат да управляват трите централи. Франк Мастио, главен изпълнителен директор на EnBW, която управлява една от трите централи - Neckarwestheim 2, каза пред Financial Times, че удължаването на живота с повече от няколко седмици "не е възможно с техническата настройка, която имаме днес". "Нямаме никаква правна рамка, която да ни позволи да пуснем реакторите дори за една минута през 2023 г. Това е извън нашия контрол", добави той.

Eon, която управлява Isar 2, е на подобно мнение. "Няма бъдеще за ядрената енергия в Германия - точка", каза главният изпълнителен директор Лео Бирнбаум. "Това е твърде емоционално. Няма да има промяна в законодателството и мнението", смята Бирнбаум.

Операторите също така дадоха яснота, че ако възникне енергийна извънредна ситуация и правителството ги принуди да рестартират централите, те ще настояват то да поеме всички рискове и разходи. "Те не са готови да обременяват своите акционери с рискове от бедствие", заяви пред Financial Times правителствен служител.

"Проблемът е, че операторите просто не вярват на правителството", казва О'Донъл. Той смята, че за да бъдат рестартирани централи, те ще се нуждаят от политически гаранции, че ядрената енергия ще продължи да бъде законна в Германия и политиката няма да бъде обърната отново в бъдеще. А това от своя страна е трудна задача за всяко правителство.