Мостът Пелешац - европейско финансиране и китайско изпълнение

Проектът

Макар проектът да е стратегически за Хърватия още от края на миналия век, самото изграждане на моста започна едва през януари 2019 г., след като беше одобрена безвъзмездна европейска подкрепа, а през юли 2021 г. беше инсталиран и последният 165-и елемент от стоманената конструкция. Проектант е известният словенски инженер Марян Пипенбахер.

Oбществената поръчка за изграждането печели китайската China Road and Bridge Corporation. Този факт е изключително интересен не само заради рекордното време за изпълнение на проекта, но и защото е пример за малкото успешно изпълнени инфраструктурни начинания в ЕС на фона на нарастващите опасения на Брюксел, че Китай желае да увеличи икономическото си влияние именно чрез подобни инвестиции. Интригуващ паралел е и българската действителност, в която поради редица причини китайски изпълнители не са допускани, а ключовите проекти за вътрешната и външната свързаност на страната ни с десетилетия не могат да се реализират.

China Road and Bridge Corporation предлага най-ниската цена и срок на изпълнение. Конкурентите Strabag от Австрия и турско-италиански консорциум, включващ Astaldi и IC Ictas, подават жалба до ЕК за контрол на процедурата по възлагане на обществени поръчки. Те твърдят, че най-ниската оферта от китайския консорциум е била подкрепена от китайска държавна помощ. Съмненията са отхвърлени и скоро след това - на 23 април 2018 г. е подписан договорът за строителство. Стойността на поръчката е 2.081 млрд. хърватски куни (277 млн. евро), или 5000 евро на кв. км, а срокът за изпълнение - 36 месеца.

Обща сума на проекта е €526 млн.;€357 млн. безвъзмездна помощ от ЕС по кохезионните фондове; €63 млн заем от ЕИБ."В рамките на тези средства освен самото изграждане на 2.4 км мост ЕС финансира и цялата помощна инфраструктура: изграждане на довеждащи пътища, включително тунели, мостове и виадукти, изграждане на обходен път с дължина 8 км в близост до град Стон и дейности по модернизиране на съществуващия път D414", казва пред "Капитал" ръководителят на Представителството на ЕК в Хърватия Огнян Златев.

Обща сума на проекта е €526 млн.;€357 млн. безвъзмездна помощ от ЕС по кохезионните фондове; €63 млн заем от ЕИБ. Източник: Капитал

"Това е голям ден за Хърватия, казва премиерът Андрей Пленкович при откриването на съоръжението миналият вторник. Нека му се насладим." Разбираемо е вълнението му, след като няколко хърватски правителства са участвали в проекта.

Във видеообръщение, излъчено по време на церемонията, китайският премиер Ли Къцян посочи, че мостът "илюстрира приятелските отношения" между неговата страна и Хърватия, но също така и между Китай и ЕС. Европейската комисия в лицето на комисарят по регионално развитие Елиза Ферейра също приветства официалното откриване на моста, който е един от най-големите проекти в ЕС и най-мащабният, финансиран от Брюксел в страната.

Ползите за Хърватия и региона

Ползването на моста е безплатно за всички преминаващи превозни средства. Още при изграждането му "имаше много предимства на местно ниво, като проектът нае около 1500 души, което очевидно имаше значително въздействие върху местната общност", казва китайският посланик в Хърватия пред местни медии.

"Първият, който публично предложи изграждането на моста Пелешац, беше моят покоен партиен колега Иван Шпрлие през 1997 г., когато беше кмет на окръг Дубровник-Неретва , и целта му беше да помогне на жителите на окръга да водят по-лесен и по-малко сложен живот", разказва пред "Капитал" многомандатният хърватски евродепутат Тонино Пикула от Социалдемократическата партия.

"Така че днес местното население ще има най-голяма полза. Освен град Дубровник, който е туристически световен център, околният регион е предимно земеделски. Преди построяването на моста поради хърватско-босненската граница в Неум местните трябваше да плащат ферибот или доста по-високи разходи за бензин. Само за да стигнат до лозята или нивите си, трябваше да преминат през две граници, същото е и да видят роднини", допълва Пикула.

"Безпрепятственото движение на стоки и хора ще улесни достъпа до обществени услуги като здравеопазване и икономически услуги в различните подрегионални центрове. Тази непрекъсната връзка ще бъде от изключително голяма полза за туризма и търговията и ще засили териториалното сближаване на региона", споделя и ръководителят на Представителството на ЕК в Хърватия Огнян Златев.

В някои случаи по-плавният поток в района буквално ще помогне за спасяването на животи. Ядран Капович, планински спасител в Опузен, казва че "мостът ни позволява да избегнем пресичането на държавната граница два пъти всеки път и съкращава времето за реакция на спасителните екипи като моя".

Казусът с Босна и Херцеговина

Югославия нямаше вътрешни граници между шестте републики, но когато се разпадна в началото на 90-те години, двете части на крайбрежието на Адриатика в Хърватия бяха разделени от тясна ивица, територия на Босна. Така туристите и гражданите трябваше да преминават гранични проверки, което водеше до забавяне на трафика и изолираше населението от южната част от останалата част на страната.

Инфраструктурният проект е постоянна тема на спор между двете гранични държави от 2007 г., като Босна и Херцеговина протестира, че мостът ще попречи на големи кораби да влизат в пристанището на Неум.

"По време на 4-годишната подготовка на проекта са провеждани редовни консултации с властите в Босна и Херцеговина както относно въздействието му върху околната среда, така и относно достъпа им до открито море. Правото на Босна и Херцеговина на неограничен достъп до открито море е запазено, тъй като мостът е изграден на 55 метра над морското равнище. Това позволява на всички настоящи кораби, използващи този навигационен маршрут, да преминават нормално под моста", обяснява Огнян Златев.

Диалогът се оказва възможен и решение се намира дори и с държава извън ЕС, което ни кара да се замислим защо България не успява да реализира подобни мащабни проекти с реални ползи за икономиката и обществото.

Тъжната съпоставка с българската действителност

Най-близкият аналог за България е Дунав мост 2 между Видин и Калафат. Макар идеята да е далеч по-стара от тази за моста Пелешац, строежът продължава повече от 10 години (протоколът за изграждането е подписан през 2000 г., седем години по-късно е избран изпълнителят - испанската Fomento de Construcciones y Contratas (FCC) Group). Общата стойност на проекта е 225.8 млн. евро. Мостът е открит официално през юни 2013 г.

И дори ефектът върху развитието на региона да не е толкова осезаем 10 години по-късно, Дунав мост 2 е безспорно необходим за свързаността на страната ни и поне успява да бъде реализиран за разлика от други ключови проекти като магистралите "Хемус" и "Струма", тунелът под Шипка и др., в които България е забуксувала от десетилетия. Проблемите със защитената територия при Кресна по магистрала "Струма" всъщност ги има и при моста Пелешац. Хърватия обмисля редица алтернативни решения за заобикаляне на препятствията на Неумския коридор заради необходимостта от запазване на природното и културното наследство. В крайна сметка създава проект, който отговаря на всички изисквания и директиви на ЕС.

Всъщност след присъединяването си Хърватия работи интензивно и ефективно за изграждане на транспортна инфраструктура, за по-доброто свързване на Босна и Херцеговина и с европейските транспортни коридори. Това включва по-специално строителството на двата моста над река Сава: Свилай, завършен през 2021 г., и Градишка - през май 2022 г., който ще започне да се използва през 2024 г.

"Изпълнението на предвидените реформи и инвестиции напредва добре по плана за възстановяване на Хърватия, като освен авансовото плащане от 818 млн. евро през 2021 г. през юни 2022 г. ЕК одобри още един транш от 700 млн. евро, а очакванията са до края на 2022 г. Загреб да изпрати до Европейската комисия поредното искане за изплащане на средства в размер на още 700 млн. евро", казва Огнян Златев.

Мерките за възстановяване и устойчивост допълват тези, които ще бъдат финансирани от други източници на ЕС, като за периода 2021 - 2027 г. за Хърватия са предвидени 6.7 млрд. евро, с които страната отново планира да подкрепи икономическото развитие и транспортна свързаност.