Хърватия влиза в еврозоната с много желание и малко помощ

Успехът на Загреб е до голяма степен плод на политическа воля и последователни усилия. Сред най-големите предизвикателства за дясноцентристкото правителство на Андрей Пленкович беше страната да отговори на правилата за ценова стабилност и държавен дълг. Предвид кризите с пандемията, а сега и с войната в Украйна, европейските институции на практика направиха компромис по двата критерия и поощриха Хърватия за добрата воля и желание за по тясна евроинтеграция. Загреб от своя страна се възползва от попътния вятър - сега европейските институции са по-склонни от всякога към приобщаване и консолидиране на страните към ядрото на блока.

Да уловиш момента

"По-малко от десетилетие след присъединяването си към ЕС Хърватия вече е готова да се присъедини към еврозоната", заяви председателят на Европейската комисия Урсула он дер Лайен. "Това ще направи икономиката на Хърватия по-силна, като ще донесе ползи за гражданите, бизнеса и цялото общество."

Предстои през първата половина на юли правителствата на Европейския съюз да вземат окончателното решение относно кандидатурата на страната. Предвид положителните препоръки на ЕК и ЕЦБ и политическите послания през последните месеци предстоящото решение изглежда предизвестено.

Така Хърватия ще стане първата нова страна, която влиза в еврозоната след Литва през 2015 г. Символиката съпътства процеса на присъединяване. Хърватия получава одобрение да влезе във валутния съюз в годината, когато еврозоната празнува своя 20-годишен юбилей и ще стане двадесетата страна в него. Европейските институции повече от всякога приветстват желанието на страните за по-тясна интеграция към ядрото на съюза. От една страна, те искат да покажат, че еврото все още е желана валута, след като през последната година ЕЦБ беше критикувана, че е изпуснала инфлацията от контрол. По-голямото приобщаване към сърцевината на ЕС цели също така да противодейства на заплахите от влияние от страна на Русия. Войната в Украйна обедини европейските страни и даде тласък на нагласите за ново разширяване след години на застой. Руската агресия мотивира Грузия, Молдова и Украйна тази година да кандидатстват за присъединяване към ЕС.

Подкрепа с едно наум

Най-голямото предизвикателство пред присъединяването на Хърватия към еврозоната се оказа инфлацията, която се повиши навсякъде, след като икономиките започнаха бързо да се възстановяват от пандемията, а впоследствие и заради войната в Украйна, която повиши цената на горивата и храните. Поскъпването естествено засегна повече страните с по-слаби икономики заради поначало по-ниските нива на цените там, както и защото в тях горивата и храните представляват по-голям дял от разходите на домакинствата. През май потребителските цени в Хърватия се повишиха с 8.1% на годишна база.

Преглед на оригинала

Въпреки това ЕК и ЕЦБ се произнесоха, че Хърватия е изпълнила изискването за ценова стабилност. Това се случи благодарение на донякъде гъвкавите критерии. Правилото е инфлацията в подлежащите на оценка страни да не надвишава с повече от 1.5 пункта средната на трите най-добре представящи се членки на ЕС. Формално инфлацията в Хърватия нямаше да влезе в границата по този критерий. Но институциите се позоваха на необичайните обстоятелства и големите вариации между отделните страни. Те изключиха от изчисленията Португалия и Малта, които са с най-ниска средногодишна инфлация, тъй като тя твърде много се отклонява от средната в ЕС. Така в крайна сметка Хърватия със своята средногодишна инфлация от 4.7% към май точно се вмести в допустимия максимум от 4.9%.

Подобен компромис има и по отношение на държавния дълг на страната, който достига близо 80% от БВП миналата година при обичайно приета граница от 60%. ЕЦБ обаче отчете извънредното нарастване на дълга по време на ковид кризата като извънредно и смята, че понижението от 7.5 пункта миналата година представлява задоволително бързо придвижване към целта. Въпреки това през последните години дългът е устойчиво над границата от 60% и е спорно дали тази корекция в посока надолу в рамките на една година ще е достатъчно устойчива и дали страната ще влезе под чертата през следващите години, пише икономистът Петър Ганев в анализ на Института за пазарна икономика.

Така ЕЦБ препоръча Хърватия за еврозоната с едно наум. Институцията има опасения дали сближаването на показателите е устойчиво в дългосрочен план и смята, че все още са необходими политики за повишаване на растежа, конкурентоспособността на икономиката и фискални реформи за намаляване на дълга. Макар критериите да са формално изпълнени, при това с малко помощ от оценяващите, Хърватия изостава от останалите страни в еврозоната по някои неформални показатели. Към момента БВП на човек от населението е съпоставимо с това в Гърция, Словакия и Латвия, които са на дъното сред страните в еврозоната. Подобно е положението със заплатите и ценовите нива. Това означава, че на Хърватия ѝ предстои още догонване.

Единна позиция въпреки разногласията

Проучвания сочат, че хърватите искат еврото, но са загрижени дали икономиката е готова и се притесняват, че еврото ще повиши цените. Пленкович ловко заобиколи спорния въпрос за общественото мнение и исканията за референдум. Той многократно повтори тезата, че такъв не е необходим, тъй като избирателите вече са подкрепили членството на страната в ЕС през 2012 г., а приемането на еврото е логичната следваща стъпка и част от процеса на евроинтеграция.

Противниците на еврото в Хърватия се възползваха от обществените страхове и растящата инфлация през последната година. В адриатическата страна такива има както в крайно лявото, така и в крайнодясното политическо пространство. Евроскептиците поискаха референдум по въпроса миналата година, но не успяха да съберат необходимия брой подписи, за да организират допитването.

В крайна сметка общите усилия на правителството и централната банка не се отклониха от целта. А преди около месец, когато в Хърватия се гласува закон за приемане на еврото, той беше подкрепен със 117 гласа в 151-местния парламент, с което политиците в страната изпратиха сигнал за солидна единна позиция в подкрепа на присъединяването към еврозоната.

Според управителя на Хърватската народна банка Борис Вуйчич, в други страни, които са въвели еврото, цените не са излезли от контрол. Той увери, че ще бъдат взети необходимите мерки, за да бъдат потребителите максимално защитени. Според плана на правителството от септември ще стане задължително изписването на цените както в евро, така и в куни, което ще продължи и през 2023 г. Банковите депозити в куни автоматично ще бъдат обърнати в евро по фиксирания курс, а гражданите ще имат неограничено време на конвертират банкнотите, които държат в брой. Планира се след двуседмичен буферен период в началото на януари, когато ще се приемат и двете валути, като разплащателно средство да остане само еврото.

Повече ползи отколкото рискове

Смяната на валутата "ще донесе ползи за гражданите, бизнеса и държавата и ще направи икономиката по-устойчива на сътресения", смята управителят на Хърватската централна банка. Според правителството приемането на еврото ще премахне валутния риск, ще намали лихвените проценти, ще подобри кредитния рейтинг на страната и ще проправи пътя за повече инвестиции.

Хърватия разчита на туризма повече от всяка друга държава в ЕС. Той генерира около една пета от нейния БВП. Премахването на необходимостта от обмяна на валути се очаква да привлече още туристи от континента. В същото време в Хърватия повечето частни и корпоративни банкови депозити вече се държат в евро, както и над две трети от дълга на обща стойност около 75 млрд. долара. Приемането към евро ще формализира част от икономическата дейност, която вече така или иначе се извършва с общата валута - от сделките с апартаменти и коли до наеми на летовници. Това значително ще понижи разходите за обмяна на валута. Освен това Хърватия ще получи достъп до потенциално спасително финансиране от Европейския механизъм за стабилност по време на кризи.

По отношение на паричната политика, подобно на България, Хърватия няма какво да губи. Макар куната да е с плаващ валутен курс, той се поддържа заключен в тесни граници спрямо еврото, а преди това - спрямо германската марка от 90-те години, припомнят анализатори от Bloomberg.

Властите в Хърватия показаха как въпреки икономическите сътресения от последните години еврото е постижима цел, стига да имаш достатъчно силно желание и воля за необходимата подготовка. Очертава се за изчезващата валута скоро да напомнят единствено изобразените върху хърватските евромонети невестулки, чието име носи куната.