Годината, в която Афганистан се върна четвърт век назад

Но и обещанията на талибаните, че сега ще е по-различно и светът ще види нова и по-умерена версия на режима им от 1996 до 2001 г., превърнал се в синоним на средновековно насилие, фанатизъм и женомразие, не се материализираха. Министерството за насърчаване на добродетелите и предотвратяване на пороците беше възстановено и зае мястото на бившето министерство на жените. Моралната полиция отново обикаля по улиците и тормози мъжете, които подстригват брадите си, и жените, които не са покрити от глава до пети. Освен това талибаните отново предлагат убежище за терористи, както показа ликвидирането с американски дрон на лидера на "Ал Каида" Айман аз Зауахири на 31 юли в Кабул.

И ако репресиите, бедността и гладът в първата година на властта на талибаните засягат всички в Афганистан, то за жените има и допълнителен тормоз. В двете десетилетия на управление на подкрепяни от Америка правителства афганистанските жени разполагаха с известна свобода. Нивото на грамотност сред жените нараства повече от два пъти между 2000 и 2018 г., макар и да достига до само 30%. Цяло поколение жени получават възможност да работят като лекари, адвокати, журналисти. Афганистан дори има свой изцяло момичешки отбор по роботика, който печели международни награди. Сега жените отново са изтласквани от публичния живот.

Напред към миналото

На 15 август миналата година животът на 23-годишната Мохадес Мирзай сякаш се занулява. Сутринта тя излиза от дома си в афганистанската столица с работната си чанта и трябва да пилотира "Боинг" 737 към Истанбул, а вечерта да се прибере вкъщи и да вечеря със семейството си. Вместо това се качва на полет към Украйна и два дни по-късно се озовава в България. "Талибаните вече бяха на летището в Кабул и трябваше да взема решение на момента. Заради тях в този ден изгубих дома си, работата си, страстта си, мечтата си, всичко", разказва тя пред "Капитал". И все пак е от щастливките, които успяват да избягат, макар семейството й да се разделя - две седмици по-късно майка й и двете й сестри са евакуирани в Албания, откъдето се надяват да продължат към Канада.

Мирзай е първата жена пилот в гражданската авиация на Афганистан и една от 100-те най-вдъхновяващи жени в класацията на британската BBC за 2021 г. "Майка ми винаги ми е казвала, че мога да бъда всичко, което пожелая, дори в Афганистан. Надявах се, че проправям пътя и за други жени в авиацията. Но никой не видя идването на талибаните. Или си бяхме затворили очите и не искахме да го видим", спомня си Мирзай. Тя казва, че в последните години животът за жените в Афганистан е ставал все по-добър: "Може би единственото нещо, което вървеше в правилната посока, бяха правата на жените." Всичко това обаче беше изтрито в един ден. "Аз съм от щастливките, успях да напусна Афганистан навреме, в безопасност съм и мога да мисля как да продължа мечтата си и да работя отново", казва Мирзай. За нейните приятелки в Кабул обаче животът не просто е спрял, а върви бързо назад.

Според ООН Афганистан в момента е единствената държава в света, където на момичетата е забранено да посещават средно училище. Те могат да учат само до 6-ти клас, но щом навършат 12 години, трябва да си останат вкъщи. През март режимът беше обявил, че ще отвори училищата, но в последния момент направи обратен завой и момичетата, които вече бяха събрани пред класните стаи, не бяха допуснати вътре.

Бездушните женски фигури без лица са символ на годината, в която Афганистан пое обратно към миналото Източник: Reuters

Забраната за получаване на средно образование е само едно от поредицата репресивни решения срещу жените. Според последните разпоредби те не могат да излизат далеч от вкъщи без мъж придружител, което прави трудно дори ходенето на работа или на лекар. В медиите се цитират медици, според които талибаните предупреждават в болниците да не приемат пациентки, които идват сами. Дори да намерят кой да ги придружава до работа, много жени вече нямат такава. В повечето сектори извън здравеопазването и образованието те са освободени. Министерството на финансите наскоро обяви, че жените, които са работили там, трябва да изпратят свой мъж роднина, който да ги замества - независимо от квалификацията му. Преди идването на талибаните близо 30% от държавните служители са били жени.

Случващото се е драматично не само за жените и техните семейства, останали без един - а в някои случаи и единствен - източник на доходи. По изчисления на ООН забраната жените да работят струва на Афганистан 1 млрд. долара загуби, или 5% от БВП. УНИЦЕФ добавя в свой анализ, че ако настоящото поколение от 3 млн. момичета има възможност да завърши средно образование и да участва в пазара на труда, "това ще допринесе с най-малко 5.4 млрд. долара към афганистанската икономика". Редица изследвания показват, че нито една държава не би могла да просперира, задушавайки половината си население. Обществата, които потискат жените, са не само по-бедни, но и по-нестабилни и склонни към насилие.

Без надежда за бъдещето

Изключването на жените е последното нещо, което намиращата се в състояние на свободно падане афганистанска икономика може да си позволи. Дори преди идването на талибаните страната беше в състояние на хуманитарна криза. Сега спирането на външното финансиране, хаотичното управление и унищожителната суша се наслагват върху вече окаяната ситуация. Чуждестранните помощи, които преди са съставлявали близо 80% от бюджета на страната, са пресъхнали заради международната изолация и непризнаването на режима. Санкциите и решението на САЩ да замразят възлизащите на 7 млрд. долара авоари на афганистанската централна банка на практика лишават страната от функционираща банкова система. Между септември и декември миналата година БВП се е свил с една трета в сравнение със същия период година по-рано.

Данните са толкова драматични, колкото и човешките съдби зад тях. Над един милион афганистански деца в страната страдат от тежко недохранване, а близо половината от населението на страната, или 20 млн. души, са в плен на глада и имат спешна нужда от помощ за изхранване. Международната кризисна група предупреждава, че "гладът и мизерията може да убият повече афганистанци, отколкото бомбите и куршумите през последните две десетилетия". Нора Хасаниен, зам.-директор за Афганистан на хуманитарната организация "Спасете децата", разказва пред Deutsche Welle за все повече отчаяни семейства, които прибягват до крайни мерки като продаване на децата си.

Внезапният обратен завой за допускането на момичетата в средните училища е един от многото сигнали за вътрешни противоречия сред талибаните и наличието на по-умерена и по-крайна фракция. И външният свят трябва да реши как да окуражи по-малко репресивните елементи на режима. Дилемата никак не е лесна. Продължаващата изолация на Афганистан засилва позициите на хардлайнерите и изостря отчайващата ситуация в страната. Но пък вдигането на всички санкции би изглеждало като признание на брутален режим, погазващ основни човешки права като достъпа до образование и работа. И докато останалият свят търси правилния баланс, Афганистан продължава да затъва в това, което ръководителят на Световната програма по прехраната към ООН Дейвид Бийсли описва като "ад на Земята".