Светът навлиза в нова ера: държавата спасява всички!

Промяната в енергийната политика намеква за по-дълбока промяна в начина на управление на правителствата. Политиците отдавна се стремят да осигурят предпазни мрежи или стимули в лоши времена. Но през последните 15 години те станаха много по-склонни да подкрепят огромни части от икономиката. Когато отрасли, компании или хора изпаднат в беда, фискалната помощ никога не е далеч. Печалбите се приватизират, но нарастващ дял от загубите или дори потенциалните загуби се поемат от гражданите. За да оцените тази роля на държавата, отхвърлете голяма част от конвенционалната мъдрост, която гласи, че в "неолибералната" епоха правителствата са оставили свободните пазари да се разбунтуват. Вместо това навлязохме в ера на "спасяване за всички".

Новата ера

Три различни събития са оформили новата ера. Първото е финансовата криза от 2007-2009 г. През този период САЩ са похарчили 3.5% от БВП за свързани с кризата спасителни мерки, включително вливане на капитал за банки и ипотечни кредитори, според доклад на Дебора Лукас от Масачузетския технологичен институт (MIT). Оправданието за интервенциите беше, че бездействането ще се окаже много по-скъпо. Ако банковата система се срине, останалата част от икономиката ще я последва.

Когато настъпи пандемията от ковид-19, спасяването се премести от финансовата икономика към реалната. "Всички казаха, че сме спасили банките и не сме се погрижили за хората, които наистина страдаха", каза Борис Джонсън, тогавашният премиер на Великобритания. Този път щеше да е различно. По време на блокиранията, които последваха, правителствата раздадоха трилиони долари подкрепа, гарантираха огромни количества корпоративни заеми и забраниха уволнения и фалити. За разлика от предишни кризи нивата на бедност, глад и нищета не се повишиха, а на места спаднаха. В целия богат свят разполагаемите доходи се повишиха. Повечето фирми, които затвориха врати, впоследствие отвориха отново.

Третото събитие е скокът в цените на енергията, който последва инвазията на Русия в Украйна. Мащабът на предизвикателството, пред което е изправена Европа, където цената на енергията за потребителите вече се е повишила с 45% спрямо предходната година, убеди много политици, че отново няма друг избор освен масивна държавна намеса. Сметките за енергия в Европа ще се повишат с около 2 трлн. евро спрямо 2021 г. според анализ на Goldman Sachs. Благодарение на набързо обединените мерки правителствата ще субсидират голяма част от това.

Кумулативният ефект от три кризи, случващи се веднъж в едно поколение, в бърза последователност, доведе до промяна в условията на политическия дебат. Политиците поставиха нови очаквания какво може и трябва да направи държавата. Това се вижда в спасяването на по-малки бизнеси, гаранции и действия, които изникнаха като гъби от началото на 2010 г. Италианското правителство например създаде схеми за справяне с необслужваните заеми на банките в опит да накара частния финансов сектор да отпусне отново заеми. Британското правителство предложи на банките големи гаранции, за да ги накара да предлагат по-големи ипотеки. Стойността на банковите депозити, застраховани от американското правителство, се е повишила с 40% през последните пет години.

Напоследък нещата се засилиха. През август американският президент Джо Байдън обяви, че ще похарчи стотици милиарди долари, за да спаси американците, които дължат дълг по студентски заем. Приблизително по същото време той разшири гаранциите по заеми за чиста енергия. Австралия и Нова Зеландия предложиха на гражданите плащания за издръжката на живота, за да се справят с високата инфлация. Полша въведе мораториум върху ипотечния дълг. Румъния прави нещо подобно. Въпрос на време е следващата интервенция. Какво ще стане, ако Intel - технологична фирма от решаващо значение за вътрешното производство на полупроводници на Байдън, започне да изпитва затруднения? Какво ще стане, ако след една година цените на енергията в Европа останат високи до небесата? Ами ако кибератака доведе до изчезването на банковите депозити на хората?

Истинският размер на спасителните пакети е трудно да се изчисли отчасти поради самия им замисъл. Правителствата обикновено не включват така наречените условни задължения като гарантирани заеми и имплицитни предпазни мерки, в своите фискални данни. Това им позволява да подкрепят икономиката, като същевременно поддържат отчетения публичен дълг нисък. Конвенционалните мерки за държавния дълг на САЩ не включват например огромния брой обещания и задължения, които държавата е направила на групи, вариращи от финансовата индустрия до летищата и пенсионерите.

Истината започва да става по-ясна, ако се заровите в държавните баланси. Оказва се например, че британските министри са обещали да помогнат на изумителен брой проекти. Британската държава е отговорна за разчистването на тунела под Ламанша, ако той някога спре да се използва. Поела е ангажимент да подкрепи пенсионните задължения на някои индивидуални пенсионни схеми, ако дефицитите трябва да бъдат финансирани. Може да покрива презастрахователи на търговска и индустриална собственост в случай на голяма терористична атака.

Като адаптирахме работата на Джеймс Хамилтън от Калифорнийския университет в Сан Диего, се опитахме да изчислим общите имплицитни задължения на американското федерално правителство - всъщност колко е обещало да плати, ако нещата се объркат, плюс ангажиментите, за които има непълен отчет. В допълнение към отчетения публичен дълг, добавяме задбалансови задължения, включително гаранции по банкови депозити на граждани, изплащания за здравни грижи и ипотечни гаранции (за първи път в историята федералното правителство наскоро стана гарант или източник на финансиране за повече повече от половината американски ипотеки).

Откриваме, че правителството е увиснало на "куката" със задължения на стойност над шест пъти БВП на страната и че тези задължения през последните години са нараснали много по-бързо, отколкото икономиката.

Други данни също сочат за нарастващият размер на спасителните пакети. Правителствените разходи на богатия свят за субсидии и трансфери като социални помощи нараснаха неумолимо, тъй като политиците помагат на компании, които се борят, и компенсират домакинствата, за които смятат, че са имали сериозни проблеми. Във Великобритания тези разходи не са били толкова високи от началото на воденето на такава статистика през 1948 г. САЩ са известни с това, че не са социална държава. Това възприятие вече не отговаря на реалността. През 1979 г. най-ниско заплатените една пета от американците са получили трансфери, базирани на проверка на доходите, на стойност 32% от техния доход преди облагане с данъци, според Бюджетната служба на Конгреса. До 2018 г. числото нараства до 68%.

Правителствата реагират по-бързо на извънредни ситуации, отколкото преди. Доказателства от Deutsche Bank показват, че размерът на средствата за спасяване на финансовия сектор е нараснал. Проверихме данните за публичните разходи от Великобритания, като разгледахме дали действителните разходи са по-високи или по-ниски от първоначално предвидените в бюджета. Това дава представа колко често и колко решително правителството реагира на извънредни ситуации. Спасяванията в средата на годината бяха рядкост - вече не са. Неотдавнашен доклад на Дан Габриел Ангел от Букурещкия университет за икономически изследвания и колеги показва, че условните задължения на правителствата кристализират в реални плащания по-често от обикновено. През 90-те години европейските правителства провеждаха около две спасителни операции годишно.

През 2019 г. те бяха десет.

Никой не обича да вижда как бизнес фалира или някой изпада в нищета. Фактът, че това се случва по-рядко, е добре дошъл сам по себе си. Друга полза от спасителната държава е, че хората и фирмите вече не трябва да харчат толкова много за застраховки, тъй като знаят, че държавата ще се намеси. В САЩ например общите разходи за застрахователни премии достигнаха своя връх в началото на 2000 г. - около 8% от БВП, но сега са паднали до под 6%. Това представлява огромно спестяване.

Има обаче недостатъци освен потенциално монументалните фискални разходи. Както икономистът Фридрих Хайек посочва, докато дадена интервенция - спасяване на банка, да речем, или чекове при пандемия - може да бъде оправдана сама по себе си, много интервенции заедно могат да удушат икономиката. Капитализмът създава иновации и по-високи доходи чрез творческо унищожение. Нещата, които не работят, спират, а нещата, които работят по-добре, се развиват. Една защитна мрежа за цялата икономика забавя това.

Засега е малко вероятно правителствата да променят курса си. Докато не са насочени към банките, спасителните мерки са популярни. И с възможно изключение на Великобритания, инвеститорите, изглежда, все още не са усвоили напълно фискалните рискове, заложени в тази нова стратегия. Когато настъпи следващата рецесия, както може да се случи скоро, очаквайте нов кръг от схеми за отпуск, допълнителни обезщетения и чекове за стимули. Когато следващата индустрия се провали, очаквайте голям спасителен пакет. Вече всички сме банкери.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved