ЕЦБ повиши основния си лихвен процент с още 0.75 пункта
Затягането на паричната политика продължава въпреки рисковете от рецесия и започващата политическа съпротива
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши основния си лихвен процент с 0.75, с което той достигна най-високото си ниво от 2009 г. - 1.5%. Франкфурт продължава да затяга финансовите условия в еврозоната, за да потуши рекордно високата инфлация, въпреки опасенията от предстояща рецесия в региона. Решението беше очаквано от пазарите и е заявка, че управляваната от Кристин Лагард институция засега няма намерение да забавя затягането на паричната политика.
Референтната лихва по депозитите се повишава до 1.5%, тази по основните операции по рефинансиране до 2%, а лихвата по пределното кредитно улеснение става 2.25%. Банката за първи път в историята си предприема две последователни толкова резки покачвания. За малко повече от три месеца лихвата се повиши с общо 2 пр. пункта, а анализатори изчисляват, че при предишни цикли на затягане това е отнемало поне 18 месеца. Институцията даде сигнал, че ще продължи с увеличенията, тъй като инфлацията остава "твърде висока". Пазарите очакват основната лихва да нарасне до 2% през декември и да достигне връх от около 3% през 2023 г.
Въпреки усилията на ЕЦБ инфлацията в еврозоната продължава да расте и достигна 9.9% през септември, като обхваща все повече стоки и услуги. Задачата пред банката е трудна, тъй като ръстът на цените значително варира между отделните страни. В Естония той достига около 24%, докато във Франция годишният темп на поскъпването е от едва около 6%. Цените на един от основните двигатели на високата инфлация - енергията, обаче поеха надолу, а опасенията от рецесия намаляват ценовия натиск. Засега липсват признаци за инфлационна спирала със заплатите.
ЕЦБ също така предприе първата стъпка към свиване на своя баланс от 8.8 трлн. евро, което може да се счита като "скрито" вдигане на лихвата. Институцията ще ограничи финансирането, което предоставя на търговските банки, чрез свръхевтини тригодишни заеми, наречени целеви дългосрочни операции по рефинансиране (TLTRO). Въпреки това Франкфурт потвърди плановете си да продължи да реинвестира постъпленията от облигации по програмата си за закупуване на активи (APP) на стойност 3.3 млрд. евро.
Въпреки голямото повишение ЕЦБ продължава да изостава от още по-агресивните действия на Фед, чиято основна лихва вече достига горна граница от 3.25%, като се очаква ново повишение през следващата седмица. Това разминаване в паричните политики в допълнение към страховете от рецесия и близостта на еврозоната до войната в Украйна се отразиха в отслабване на еврото през последните месеци, като единната валута сега се движи около паритет с долара.
Трудни решения
Централните банки по света се опитват да преценят колко далеч трябва да стигнат, за да ограничат инфлацията, без да причиняват ненужна болка на бизнеса и домакинствата. Определящите паричната политика се опасяват, че ако не действат достатъчно решително, очакванията за по-висока инфлация трайно ще се вкоренят в плановете на потребителите и бизнесите и ще се превърнат в самосбъдващо се пророчество. По-високите разходи по заемите обаче се отразяват на икономиката със закъснение, което означава, че може да отнеме месеци преди ефектът на сегашните покачвания върху потребителските цени да се усети. Кредитирането за правителствата, бизнесите и домакинствата обаче вече се оскъпява, което потиска потреблението и инвестициите и повишава рисковете от рецесия.
Вече се чуват и критики от политици, които не са склонни да платят цената за решенията на централните банки. Новият министър-председател на Италия Джорджа Мелони определи по-строгата парична политика като "много прибързана". Френския президент Еманюел Макрон наскоро също изрази тревога, че централните банки "смазват търсенето", за да се справят с инфлацията.
2 коментара
До два часа след подобрение в европейската финансова политика се прекратява сегашната инфлация в еврозоната.
Кратко за ситуацията:
Причинителят за сегашната инфлация в еврозоната може да се прекрати.
Сега се прилага създаващ щети метод за европейска финансова политика. Грешката влияе за промени на покупателната способност на еврото. Министерствата на финансите от еврозоната причиняват сегашната инфлация в еврозоната.
За да отложи държавния крах, правителството на държава от еврозоната взима заеми за да плаща щети от държавната грешка. Заради финансовата неправилност – правителството на държава от еврозоната има сегашните дългове.
Европейската централна банка не е компетентна за прекратяване на сегашната инфлация.
При запазване на политическата слабост, правителствата от еврозоната не могат да постигнат устойчив просперитет. Европейският съюз е с подсигурен политически провал.
Необходима е полезна промяна. С подобрение в европейската финансова политика е възможно устойчиво развитие.
До коментар [#1] от "Ivan Mitev":
Вие прочетохте ли коментара си, след като го написахте/пейстнахте?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.