Мобилизацията - новият удар за притиснатата от санкциите руска икономика

Липсата на информация за това колко точно и кои хора биват мобилизирани прави трудно да се оценят ефектите, коментира за "Капитал" Лаура Соланко, съветник във Финландската централна банка и експерт по руската икономика. Но като цяло мобилизацията ще засили несигурността и безпокойството сред населението и вероятно ще доведе до спад на потреблението. Мобилизацията и миграцията могат също така да причинят недостиг на работна сила в сектори като земеделието и услугите, "а това не е добра новина за производството през второто полугодие", категорична е Соланко. Банката прогнозира руската икономика да се свие с 4% тази година.

Путин обяви, че търговията е в спад към края на септември и възложи на правителството да намери начини да стимулира потреблението. Икономическата активност в страната се е забавила значително в края на месеца, когато беше обявена мобилизацията, твърди Руската централна банка. Разходите на домакинствата за нехранителни продукти за седмицата от 19 до 25 септември са с 12.7% надолу на годишна база според данни, цитирани от Reuters, последвани от подобен спад седмица по-късно.

Мобилизацията - хаотична и непропорционална

Според изявление на Путин мобилизацията трябва да приключи до края на октомври, а кметът на Москва обяви, че в столицата процесът е завършен. По думите на руския президент през първите три седмици са осигурени нови 220 хил. души за "военната операция", като официалната цел е те да достигнат общо 300 хил. Още в началото обаче се появиха спекулации, че реалната цел е много по-висока - над 1 млн. души. Мобилизацията беше белязана от хаос, инциденти и обществено недоволство, което според анализатори е принудило Путин да я прекрати. Военни експерти обаче смятат, че това може да е само краят на първата вълна, тъй като Кремъл вероятно има нужда от време да освободи бюрократичен ресурс за нейното продължаване.

Стана ясно, че призоваването на резервистите е непропорционално насочено към етнически малцинства и към по-бедните региони в страната, далеч от големите градове. Докато за някои области целта е била да се наберат 800 новобранци, за други тя надхвърля 20 хил. Призовки получаваха и лица извън първоначално обявените групи, а твърденията, че войниците се изпращат на фронта без нужното обучение и без достатъчно ресурси, също предизвикаха недоволство. За да смекчи обществената реакция, правителството бързо обеща на наборниците високи заплати, обезщетения и опрощаване на дългове в случай на раняване или смърт. Непропорционалната мобилизация може да се обясни с опасенията от протести в по-големите градове, но тя ще натежи значително на вече стагниращата местна икономика в регионите от периферията.

От 26-те области с най-висок известен процент на мобилизирани резервисти 23 са с нива на доходите под средните за страната, изчислява The Economist, позовавайки се на анализ на съобщения от местни медии. В Красноярския край в Сибир например, където средният месечен доход е 656 долара, през вървите две седмици са мобилизирани около 5.5% от резервистите - най-много от всеки регион. В Москва, където месечните доходи са средно 1509 долара, този дял е едва 0.93%.

В тежест на бизнеса и потребителите

Заради хаотичната организация дори някои държавни ведомства едва успяха да предпазят важните за дейността си служители. Малките предприятия вероятно ще са най-силно засегнати, тъй като нямат възможност да лобират за каквито и да е отсрочки или изключения, а загубата на двама-трима ключови работници може да убие бизнеса, казва икономистът Наталия Зубаревич, цитирана от Bloomberg.

"Загубата на един служител не е критична, но ако вземете няколко, всичко се срива изведнъж, не можете лесно да се намери заместник", споделя пред Barents Observer предприемачът Вадим Маркелов, производител на спортна екипировка в Карелия. Обучението на нови служители отнема време, а разходите се увеличават, тъй като работодателят трябва да пази работното място на мобилизирания служител, както и да продължи да изплаща възнаграждението му.

Несигурността за потребителите идва в момент, когато правителството вече планира да увеличи финансовия натиск върху тях. Бюджетът предвижда голям скок в събираемостта на данъците върху доходите през следващите две години, който е част от усилията за финансиране на войната. Планират се по-високи данъци за износителите на енергийни ресурси, вдигане на социалните осигуровки, а държавно регулираните комунални услуги също поскъпват.

Изтичане на мозъци

Напусналите страната руснаци в опит да избегнат мобилизацията вероятно са дори повече от изпратените на фронта. Руски медии изчисляват, че 700 хил. души са избягали зад граница, макар Кремъл да не потвърждава този брой. Напускащите причиниха километрични опашки по сухопътните граници, а цените на самолетните билети за Турция и Обединените арабски емирства скочиха.

Месец по-рано много руснаци вероятно вече са предусещали мобилизацията. През август над 260 хил. руснаци са влезли в Грузия в сравнение с 45 хил. година по-рано, пише икономистът Владислав Иноземцев. А през първите шест дни след обявяването на мобилизацията близо 100 хил. души са преминали в Казахстан. Между 0.4% и 1.4% от работната сила е избягала или е мобилизирана във войната, изчислява Дмитрий Полевой от Locko Invest и определя това като удар върху демографията на Русия, пазара на труда и инвестиционния климат. Освен миграцията извън страната много мъже са напуснали домовете си по постоянна регистрация, както и работните си места, за да не бъдат намерени от властите и изпратени на бойното поле. По информация на Руската централна банка от банките в страната са изтеглени 458 млрд. рубли (7.5 млрд. долара) през септември, като по-голямата част от изходящия поток е регистриран именно през втората половина на месеца.

В по-дългосрочен план нарастващият брой на загиналите и ранените от войната ще понижат и без това малкия дял на руснаците в трудоспособна възраст, казва Зубаревич. Но основният проблем е "изтичането на мозъци", тъй като обикновено по-заможните и образованите са тези, които могат да си позволят на напуснат страната.

Според критичния към Кремъл руски икономист Владислав Иноземцев "изчезването" на поне три-четири милиона души от легалния пазар на труда няма как да остане без последствия и руският БВП ще спадне с поне 4-6% през октомври в сравнение с август, а следващите няколко месеца само ще затвърдят тенденцията. Той прогнозира, че стандартът на живот ще падне с 5-7% до края на годината, като милиони мъже, нежелаещи да бъдат изпратени на фронта, ще се оттеглят в сивата икономика. А събираните данъци вместо в полза на обществото ще продължат да отиват за финансиране на войната. На този фон дори спад от 10% изглежда твърде оптимистична прогноза, смята Иноземцев.