Турция защитава икономическите си връзки с Русия

Средства с неясен произход

Нетните парични потоци към страната, определени от Турската централна банка като "нетни грешки и пропуски", чиито произход е неясен, достигнаха рекордните 28 млрд. долара през първите осем месеца на годината, като финансират около 70% от дефицита в размер на 40 млрд. долара през същия период, предизвиквайки недоумение сред западните икономисти.

Според Небати ключов компонент за тези средства са неотчетени постъпления от туризъм. Част от тях са дошли от руснаци, втората по големина група чуждестранни туристи в страната за тази година, плащащи в брой, тъй като нямат достъп до международните финансови системи. Той посочи като друг източник факта, че страната е "заобиколена от война" в Русия, Украйна, Сирия и Ирак. Освен това турските компании и физически лица са репатрирали в страната пари, които са били държани в офшорни зони, което според него понякога се извършва с пари в брой. Той заяви, че всички тези средства са законни, въпреки опасенията на Запада, че използването на пари в брой прави невъзможно проследяването на реалния произход на парите.

Финансовият министър прогнозира, че тези потоци ще продължат и изрази увереност, че Турция "много удобно" ще избегне кризата на платежния баланс през следващата година, въпреки 100 млрд. долара разходи за внос на енергия. Той добави, че страната настоява за отстъпка в цената на голямото количество природен газ, което купува от Русия. Анкара също така е поискала от "Газпром" да отложи плащането на доставките и Небати заявява, че очаква "добри новини" и по двата въпроса. Той също така потвърди, че Руската ядрена агенция е прехвърлила средства към Турция, които според анализатори са увеличили чуждестранния резерв на страната с между 5-10 млрд. долара, за изграждането на ядрена електроцентрала, но отказа да разкрие точната сума.

Икономическа трансформация

Небати, който е третият финансов министър на страната за последните три години, също така защити нетрадиционната финансова политика на Ердоган, настоявайки, че страната преминава през "трансформация". Турският президент, който отхвърля традиционната икономическа теория, че повишаването на лихвените проценти намалява инфлацията, настоява за намаляване на разходите по заемите, за да насърчи растежа в страната. Миналата седмица централната банка намали лихвените проценти за трети пореден месец, въпреки че през септември по официални данни инфлацията в Турция е надхвърлила 83%.

Икономическата обстановка в страната обаче е довела до спад на благосъстоянието на населението, като през последното десетилетие БВП на човек е спаднало от пика си от около 12 500 долара през 2013 г. до около 9 500 долара през миналата година.