ЕЦБ последва Фед и също забави темпото на покачване на лихвата

Банката обаче отправи категоричен сигнал, че ще продължи затягането на паричната политика

Централната банка на еврозоната за пореден път ревизира нагоре прогнозата си за инфлацията, като очакванията вече са тя да остане над 2% дори през 2025 г.
Централната банка на еврозоната за пореден път ревизира нагоре прогнозата си за инфлацията, като очакванията вече са тя да остане над 2% дори през 2025 г.
Централната банка на еврозоната за пореден път ревизира нагоре прогнозата си за инфлацията, като очакванията вече са тя да остане над 2% дори през 2025 г.    ©  Reuters
Централната банка на еврозоната за пореден път ревизира нагоре прогнозата си за инфлацията, като очакванията вече са тя да остане над 2% дори през 2025 г.    ©  Reuters

На последното си заседание за годината Европейската централна банка (ЕЦБ) продължи покачването на лихвите, но също като Федералния резерв в САЩ и Английската централна банка забави темпото след две увеличения по 0.75 пункта. С добавените днес 50 базисни пункта основният лихвен процент на ЕЦБ достига 2% и вече е на най-високото си ниво от 2008 г. Решението до голяма степен беше очаквано от инвеститорите, макар някои да виждаха риск от по-рязко повишение.

Следвайки стъпките на останалите централни банки, Франкфурт също изпрати силен сигнал, че лихвите трябва да продължат да вървят нагоре и вероятно ще достигнат по-високи нива от досега очакваните. Разходите по заемите ще продължат да се покачват "със стабилна стъпка", за да достигнат "достатъчно рестриктивни нива" и да потиснат все още високата инфлация, посочва ЕЦБ. Лихвите трябва да останат високи още известно време, за да потиснат търсенето и да предотвратят риска от изместване на инфлационните очаквания, смята банката.

Борбата на ЕЦБ срещу инфлацията е и усилие на централната банка да запази доверието в себе си. "ЕЦБ не може да направи много, за да намали действителната инфлация, но може да допринесе за възстановяване на инфлационните очаквания", посочват анализаторите на ING Think.

Инфлацията ще остане висока за по-дълго

През ноември ръстът на цените в еврозоната се забави до 10%, давайки аргумент за по-умерено покачване на лихвите. Банката обаче смята, че лекото охлаждане на ценовия ръст се дължи основно на енергията, но инфлационното напрежение продължава да расте при храните и обхваща широк набор стоки услуги. Сега институцията за пореден път ревизира нагоре прогнозата си за инфлацията, като очакванията вече са тя да остане над 2% дори през 2025 г. Значително по-високо е предвижданото число за 2024 г. - 3.4%. В същото време ЕЦБ очаква само кратък и "плитък" икономически спад, като прогнозата е БВП на еврозоната да нарасне с 0.5% догодина и с 1.9% през 2024 г. Някои анализатори определиха тези числа като твърде оптимистични.

Въпреки че ЕЦБ започна затягането на паричната си политика по-късно от останалите водещи централни банки, сега тя забавя темпото заедно с тях, което оставя нивото на лихвите в еврозоната по-ниско в сравнение с тези в САЩ и Великобритания. Предвид близостта до войната в Украйна и опасенията за недостиг на енергия на континента за Франкфурт е по-трудно да балансира решенията си между рекордно високата инфлация и вече съвсем бавно растящите икономики.

Свиване на баланса

В допълнение към лихвената политика ЕЦБ прибягва и към друг свой инструмент за затягане на паричната политика - оттегляне на количествените облекчения. Започвайки от март, банката ще намалява с по 15 млрд. евро на месец държаните от нея активи по "Програмата за покупка на активи" (APP), като не реинвестира всички постъпления от падежиращите ценни книжа. Това ще продължи до юни, когато централните банкери ще преценят с какъв темп да продължи свиването на баланса. Освобождаването на този дълг и пускането му на пазара вероятно ще окаже натиск върху силно задлъжнелите правителства в Южна Европа и ще повиши разходите по техните заеми. Фед започна да свива активите си още от юни тази година.

След обявяването на решението спадът на европейските акции от началото на деня продължи, а еврото поскъпна спрямо други валути. Доходността по 10-годишните германски държавни облигации се повиши с 0.1 процентни пункта до малко над 2%, докато доходността по аналогичните италиански ценни книжа прибави 0.22 пункта и надхвърли 4%, увеличавайки спреда.