Инфлацията в еврозоната отново се повишава и достигна 7% през април

Представители на ЕЦБ заявиха, че не очакват да спрат да повишават лихвените проценти, докато базисната инфлация не намалее значително. Лекият й спад през април идва в момент, когато тримесечното проучване на ЕЦБ за банковото кредитиране посочи изключително голям спад в търсенето на заеми в условията на по-строги критерии за финансиране, което засилва аргументите в полза на по-малко увеличение на лихвените проценти.

Членовете на управителния съвет, определящи лихвените проценти, заявиха, че резултатите от тримесечното проучване на банките могат да имат решаващ принос в дискусиите им за това с колко да повишат лихвите на заседанието тази седмица. Някои членове на ръководството на ЕЦБ, включително управителят на Френската централна банка Франсоа Вилерой дьо Гало, изтъкнаха аргументи в полза на по-премерен ход този месец, твърдейки, че ЕЦБ вече е повишила разходите по заемите достатъчно рязко, за да ограничи икономиката, съобщава Reuters.

Други обаче, включително членът на управителния съвет Изабел Шнабел, заявиха, че покачването с 50 базисни пункта трябва да остане сред вариантите, тъй като растежът на цените се оказва устойчив. Инвеститорите предвиждат, че до края на лятото депозитната лихва на ЕЦБ от 3% ще се повиши до около 3.75%, въпреки че през последните месеци очакванията за лихвата бяха колебливи, движейки се в широк диапазон след сътресенията на финансовите пазари през март.

Затягане на кредитирането

Поведението на банките се следи от централните банкери заради неотдавнашните сътресения в сектора, които предизвикаха срива на Silicon Valley Bank в САЩ и тласнаха Credit Suisse да бъде купена от конкурента ѝ UBS през март. Според икономисти сътресенията, които продължиха с конфискацията на First Republic и продажбата на активите на американския кредитор на JPMorgan Chase в понеделник, ще засилят свиването на кредитирането и ще понижат търсенето, което ще намали необходимостта ЕЦБ да повишава лихвените проценти, пише Financial Times.

ЕЦБ съобщи, че банките от еврозоната са затегнали кредитните си стандарти най-много от избухването на дълговата криза в еврозоната през 2011 г. насам. "Затягането на стандартите за кредити за фирми и за покупка на жилища беше по-силно, отколкото банките очакваха през предходното тримесечие, и сочи към трайно отслабване на кредитната динамика", добавят от финансовата институция. През второто тримесечие банките очакваха "по-нататъшно, макар и по-умерено затягане на кредитните стандарти".

В доклада се посочва, че основните причини за отдръпването на банките от кредитирането са "по-високото възприемане на риска" и "по-ниската толерантност към него". Но безпрецедентното повишаване на разходите по заемите от страна на ЕЦБ и намаляването на ликвидността ѝ през последните месеци повишиха разходите за финансиране на банките и "оказаха затягащо въздействие върху кредитните стандарти".

ЕЦБ повиши депозитната си лихва от минус 0.5% миналото лято до 3% през март. Банкери заявиха, че вероятно ще бъде обявено още едно увеличение след заседанието ѝ в четвъртък, но постъпващите данни ще определят дали тя ще се придържа към повишение от половин процентен пункт, или ще забави темпото до четвърт пункт.

Изтеглянето на ликвидност от банковия сектор ще се ускори през юни, когато настъпи падежът на свръхевтиното финансиране на ЕЦБ за банките от еврозоната в размер на 480 млрд. евро, а централната банка се очаква да ускори темпа на свиване на портфейла си от облигации на стойност 5 млрд. евро.

"Достъпът до финансиране на дребно и на едро се влоши през първото тримесечие", заяви ЕЦБ, като добави, че неотдавнашните сътресения в банковия сектор може да са обърнали в обратна посока подобряването на достъпа на кредиторите до финансиране от паричните пазари и облигационните емисии.

Равнището на отхвърлените от банките молби за кредити нарасна до най-високото си равнище, откакто ЕЦБ започна да задава този въпрос през 2015 г., добавят от централната банка на еврозоната.