Лихвите се насочват към върховете

През изминалата бурна година централните банки бяха в светлината на прожекторите и всяка тяхна дума беше следена отблизо в търсене на сигнали за предстоящите им действия. Въпреки че през декември забавиха темпото на лихвените повишения, и през 2023 г. те ще останат ключов фактор за това как ще се представят икономиките, ще спадне ли инфлацията, ще могат ли правителствата да си позволят нови големи харчове и не на последно място - в каква посока ще вървят пазарите. В края на 2022 г. на мястото на последователните резки покачвания на лихвите с по 0.75 процентни пункта дойдоха по-умерени половинпроцентни, с каквито Фед в САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Bank of England вероятно ще продължат и при следващите си заседания.

По-умерените действия обаче не означават смяна на курса и бяха придружени с "ястребова" реторика, сигнализираща, че битката далеч не е приключила. И трите банки дадоха да се разбере, че упоритата инфлация изисква лихвите да достигнат по-високо крайно ниво от преди предвижданото. Председателят на Фед Джером Пауъл се постара да потуши всяко останало съмнение в решимостта на централната банка да изкорени "недопустимо високата" инфлация. Във Франкфурт Кристин Лагард също заяви, че има още много работа, и обеща повишенията да продължат.

Между чука и наковалнята

Задачата на централните банкери сега става още по-трудна, тъй като високите лихви допълнително натежават на забавящите се икономики. Макар това да беше известно още в момента, когато цените на заемите тръгваха нагоре, сега стагнация или рецесия са вече на прага на повечето развити страни. Добрата новина е, че инфлацията дава признаци, че вече е прехвърлила пика си и започва да се спуска надолу.

Все по-голям става и натискът на високите лихви върху бюджетите на правителствата, които харчат огромни суми в опит да предпазят бизнесите и домакинствата от растящите цени. Някои политици вече открито критикуват действията на централните банки. В силно задлъжняла Италия, чиито лихви по държавния дълг скочиха близо 4 пъти в рамките на миналата година, няколко министри определиха като "лудост" решенията на ЕЦБ. С по-умерени изказвания други европейски политици също обвиняват централните банкери, че стоварват върху гражданите тежестта на високите лихви в момент на растящи цени. Именно такава обаче е икономическата логика, според която лекарството срещу инфлацията е да се потисне търсенето, като се ограничи достъпността на финансовите ресурси.

Всички тези надвиснали последствия от досегашните повишения ще направят по-трудна задачата на централните банки да продължат с покачването, както и успешно да го аргументират пред обществото. Затова със сегашния си твърд тон те опитват да си спечелят известно пространство за по-нататъшно затягане, преди този прозорец да се е затворил.

С малки крачки към върха

Засега единствената сигурна прогноза изглежда, че в близкото бъдеще лихвите ще продължат своя поход нагоре, макар и с по-малки стъпки. Според последните насоки на Фед основната лихва на американската централна банка ще надхвърли 5% тази година. За несигурността на предвижданията обаче говори това колко бързо те се променят - само преди година служителите на Фед очакваха показателят да остане под 2% през 2023 г.

Пазарите сега поставят под съмнение заявките на Фед, тъй като икономическите проблеми могат да доведат до обръщане на посоката. Основните залози на инвеститорите към края на декември предполагат, че лихвата на американската централна банка няма да надхвърли 5%, както предвиждат служителите на институцията, и дори ще започне да спада още преди края на 2023 г. Пазарът не вярва на ястребовите заявки на Фед, казва пред Financial Times Тифани Уайлдинг, икономист в инвестиционната компания Pimco. За това допринася и фактът, че Пауъл не отхвърли изрично идеята Фед допълнително да забави покачването на лихвите на следващото си заседание.

Експертите също са разделени в прогнозите си - дали Фед ще прекали и ще причини ненужна икономическа болка, или ще спре твърде рано и ще остави инфлацията нездравословно висока. Икономистите от UniCredit смятат, че основната лихва на Фед ще достигне 5% през първото тримесечие и ще се задържи на това ниво, преди да влезе в серия от понижения през 2024 г. Според анализаторите на ING Think обаче отслабващата инфлация и вероятната рецесия ще накарат Фед да започне да понижава лихвите още през втората половина на тази година.

"Все още смятаме, че спад на инфлацията до 3% и повишаване на безработицата до доста над 4.5% до края на 2023 г. в крайна сметка ще предизвикат обръщане към по-малко рестриктивна позиция, но засега Фед очевидно възнамерява да стигне по-далеч", казва пред CNBC главният икономист на Berenberg Холгер Шмидинг. Според банката лихвата на Фед ще достигне пик в диапазона 5% - 5.25% в хода на първите три срещи на годината.

ЕЦБ, която по-късно започна лихвените повишения, продължава да се движи с известно изоставане спрямо Фед. След последното решение на ЕЦБ, която не предоставя конкретна насока за по-нататъшните си действия, пазарите оцениха, че основната ѝ лихва ще достигне максимум от 3.1%. Това би означавало, че предстоят още 2 или 3 повишения по половин пункт, което е в синхрон със заявките на Франкфурт, че са необходими още няколко половинпроцентови покачвания. В решенията на ЕЦБ натежава и неизвестността покрай руската инвазия в Украйна, която беше важен фактор за по-високата инфлация в ЕС през миналата година.

В еврозоната пикът на основната лихва на ЕЦБ също се очаква през първите месеци на годината, като прогнозите са тя дълго да се задържи на това ниво, а понижения да започнат едва през 2024 г. След декемврийските изказвания на Лагард много анализатори ревизираха нагоре прогнозите си за крайната цел на лихвата на институцията до 3.5%. "От такова високо ниво обаче ЕЦБ вероятно ще трябва да намали лихвите отново, след като инфлацията спадне до близо 2% през 2024 г.", казва Шмидинг от Berenberg, като очаква две намаления от по 25 базисни пункта в средата на следващата година. По-умерен максимум от 3% предвиждат от ING, като според тях това ниво ще се задържи и през по-голямата част на 2024 г.

Неравномерно спускане

Инфлацията в САЩ, а отскоро и в еврозоната, изглежда, прехвърли пика си, от една страна, благодарение на базови ефекти, а от друга - заради цените на енергията, които паднаха от рекордните височини. Разходите за суровини също се стабилизират. Тези развития действително дават аргумент на централните банкери да отпуснат газта на лихвените повишения.

Известно успокоение носят и данните за маржовете на печалба на големите компании. Доскоро производителите прехвърляха по-високите си разходи към крайните потребители и успяваха да запазят печалбите си или дори да ги увеличат. Напоследък обаче маржовете се свиват и показват, че високите цени в по-голяма степен остават за сметка на компаниите. Според анализатори това също може да помогне за облекчаване на потребителската инфлация. Цените за стоки като мебели, коли втора употреба и електроуреди, които в САЩ рязко скочиха по време на пандемията заради ограничените доставки и голямото търсене, сега също се забавят.

По-опитното око на централни банкери и икономисти обаче вижда, че инфлационният натиск няма да се изпари изведнъж и едва ли пътят надолу ще е плавен. Затова "централните банки в развитите пазари все още имат доста работа", смята Дженифър Маккеоун, икономист в Capital Economics.

Какво ще следят централните банкери

Източник на опасенията е базовата инфлация, която изключва нестабилни елементи като енергия и храни. Тя все още остава висока, а към ноември в много страни продължава да се покачва, което е знак, че ценовият натиск може здраво да се е вкоренил в икономиките. Като цяло инфлацията продължава да изненадва неприятно дори централните банкери, които постоянно ревизират нагоре прогнозите си, а отшумяването ѝ се отлага напред във времето. От това как ще се развие енергийната криза в Европа зависи и дали цените в енергоемките сектори ще продължат да растат. Инфлацията при услугите сега е основен източник на главоболия за централните банкери както в Европа, така и в САЩ. "Тя ще бъде от решаващо значение за определяне на пътя на лихвените проценти", казва Бен Мей от Oxford Economics.

Заради затегнатите пазари на труда заплатите нарастват с темпове, които изглеждат несъвместими с целта за 2% инфлация. През тази година данните за заетостта ще имат все по-решаваща роля за лихвените проценти и ще бъдат внимателно следени от инвеститорите наред с тези за БВП.

Прогнозите през последните 2 години са с голяма доза несигурност. Както инфлацията, така и глобалният растеж, сега зависят от това как ще се развива войната на Русия в Украйна и съответно накъде ще поемат цените на енергийните ресурси, храните и суровините като цяло. Другият голям фактор, Китай, облекчи драконовските мерки срещу ковид, които потискаха икономическата активност, но сега се бори с последвалата масивна вълна на вируса. Начинът, по който втората най-голяма световна икономика ще се справи с предизвикателството ковид, в голяма степен ще е определящо за посоката на суровините на световните пазари.

Английската централна банка наскоро призна, че британската икономика вече е в рецесия. ЕЦБ говори за възможна "кратка и плитка" рецесия, която ще продължи няколко тримесечия. А според Фед САЩ може и да успее да избегне икономически спад. Централните банкери ясно дадоха да се разбере, че основен приоритет за тях сега е връщането на ценовата стабилност. Тази година обаче те ще се сблъскат с последствията от своите решения.