Банкери срещу бюджети

2023 ще бъде година на нарастващо напрежение между фискалната и монетарната политика, прогнозира Хенри Кър

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от икономически редактор

2 автори

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Световната икономика се забавя и много държави са под риск да изпаднат в рецесия през 2023 г. В Америка рязкото повишаване на лихвите, необходим резултат от битката на Федералния резерв срещу инфлацията, заплашва да потопи имотния пазар и да повиши безработицата. Затягането на кредитите доведе до силен долар, което изнася инфлация към нововъзникващите пазари и прави дълговете им в твърда валута по-трудни за обслужване. Европа се бори с жестока енергийна криза, която затваря заводи и причинява болка на потребителите; колко рязък ще бъде спадът зависи до голяма степен от метеорологичните условия. А Китай се мъчи с имотен крах и нестабилност, причинена от политиката на "нулев ковид", която включва налагане на строги локдауни без предизвестие.

Първата половина на 2023 г. може да донесе известно облекчение. Европа има достатъчно газови резерви, за да изкара мека зима без големи кризи. Цените на суровините ще останат високи и нестабилни, но дори само да не повторят бързия си възход от 2022 г., ще бъде достатъчно, за да има известен спад в темпа на годишната инфлация. Това ще свали непосредствения натиск върху Фед.

Но нито инфлационният проблем, нито енергийната криза ще свършат. Фед е изправен пред базова инфлация от около 4%, отчасти защото трудовият пазар е много затегнат, с почти две вакантни места за всеки безработен. Европа отново ще трябва да запълни газовите си хранилища в подготовка за зимата, но този път с много по-малко доставки от Русия в сравнение с 2022 г. Ако Китай успее да отскочи, глобалният растеж ще бъде по-висок, но това също така ще увеличи търсенето на втечнен природен газ (LNG), предлагането на който едва ли ще се вдигне значително до средата на десетилетието. По-високите цени на LNG може да направят втората зима на енергийната криза по-трудна за преживяване от първата.

В богатия свят централните банкери ще бъдат толкова "ястреби", колкото е нужно, за да укротят инфлацията. Вече никой не говори за подкрепяне на заетостта; възстановяването на ценовата стабилност е приоритетът. Но докато технократите могат да толерират икономическото забавяне в името на посичането на инфлацията, за политиците балансът е по-сложен с нарастването на тревогите за икономическите перспективи. В Европа правителствата харчат огромни суми, за да предпазят икономиките си от високите цени на енергията. Кратко продължилият и вече загърбен опит на Великобритания да натрупа повече дълг, за да осигури растеж, може да бъде повторен другаде. Но както показа този злополучен експеримент, стимулирането на икономиките, дори когато централните банки ограничават търсенето с вдигане на лихвите, е много вероятно да постигне обратен ефект.

Следващият конфликт между монетарното затягане и фискалната устойчивост може да се разиграе в затъналата в дългове Италия. Европейската централна банка (ЕЦБ) купува италиански облигации, макар същевременно да вдига лихвите, за да се бори с инфлацията. Въпреки това доходността на десетгодишните италиански облигации е с 2.2 процентни пункта по-висока от германските им еквиваленти. Дори този спред да намалее, ако се наложи ЕЦБ да вдигне лихвите толкова високо, колкото Фед, за да овладее инфлацията, италианският бюджет ще бъде изложен на тежък стрес.

Забележителното е, че този монетарно-фискален конфликт може да удари дори Япония. Огромният й държавен дълг, възлизащ на около 170% от БВП, досега е устойчив заради продължаващия ангажимент на Японската централна банка към ниски лихви на фона на движеща се под заложената цел инфлация. Но сега дори японската инфлация се вдига и пропастта между разхлабената парична политика и затягането на Фед поставя японската йена под жесток натиск. Завоят към монетарно затягане е вероятен, ако инфлацията се окаже упорита.

Единствената голяма икономика, където няма никакво напрежение между фискалната и монетарната политика, е Китай, който не страда от висока инфлация. Но това е, защото растежът се забавя, което не е добре. Докато Китай държи границите си под стриктен контрол, губи инвестиции за сметка на други източноазиатски държави с по-нисък риск от локдауни и увеличава държавната намеса в бизнеса, раздалечаването между неговата икономика и останалия свят ще се увеличава. Балансът, който Китай трябва да намери, не е между ръст и безработица или между по-високи лихви и устойчиви дългове, а между настоящето и бъдещето. Пекин трябва да се справи с имотната криза, без да създава морален риск, който да създаде бъдещи проблеми, както и да намери начин да излезе от политиката си на "нулев ковид" дори с краткосрочните щети на една "изходна вълна" от случаи на заразяване.

При останалите нововъзникващи пазари предизвикателството е да се справят със затягането от страна на Фед. Страните със средни доходи като цяло са по-устойчиви в сравнение с предишни периоди на вдигащи се лихви. Най-големите проблеми са там, където икономическата политика дълго време е неразумна, както в Аржентина и Турция. Но в по-бедните части на света, особено в Африка, много държави продължават да са на ръба на кризата, като са принудени да преговарят за облекчаване на дълговете с Китай, преди да могат да се обърнат за помощ към МВФ. Помиряването на вдигащи се лихви и високи дългове е още по-трудно, когато взимани от друг политически решения са тези, които имат най-голямо значение.