🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Украинските бежанци в Полша: Добре дошли! Ами сега?

С осъзнаването, че войната няма изгледи да свърши скоро и украинците да се завърнат у дома, се появяват умора и предизвикателства

Близо 1.5 млн. украинци прекараха първата си Коледа в Полша. За мнозина може да не е последната
Близо 1.5 млн. украинци прекараха първата си Коледа в Полша. За мнозина може да не е последната
Близо 1.5 млн. украинци прекараха първата си Коледа в Полша. За мнозина може да не е последната    ©  Reuters
Близо 1.5 млн. украинци прекараха първата си Коледа в Полша. За мнозина може да не е последната    ©  Reuters
Темата накратко
  • След щедрата солидарност започва да се появява умора и да се прокрадват въпроси как присъствието на украинците променя Полша.
  • Държавата се опитва да затегне режима на получаване на помощи и да стимулира новодошлите да бъдат по-самостоятелни.
  • Политиката на подкрепа се насочва към подпомагане на място в Украйна, за да не се стига до нов силен бежански поток.

Подарявам пералня, от която вече нямам нужда. Може да я вземе всеки, който иска, "само да не е украинец". Подобни публикации във Facebook от хора в полския град Лодз, приютил над 110 000 украински бежанци, бягащи от войната в родината си, може и да не са представителни за преобладаващите нагласи в Полша. Но все пак показват, че след първоначалната изумителна вълна от солидарност и добронамереност в Полша сега с проточването на войната и с осъзнаването, че няма изгледи скоро украинците да се завърнат у дома, започва да се прокрадва умора и да се очертават предизвикателства.

Променя се и стратегията към вече дошлите в Полша украинци и към онези, които още са в родината си. От март влиза в сила нов закон, приет в края на миналата година, който цели да затегне режима на получаване на помощи и да стимулира новодошлите да бъдат по-самостоятелни. В същото време политиката на подкрепа се насочва към подпомагане на място в Украйна, за да не се стига до нов силен бежански поток.

Елате ни на гости

"Няколко пъти съм се възхищавал на полското общество, което в криза действа като един и говори с един глас. В Полша по темата за войната на Русия в Украйна няма дискусии какви алтернативи съществуват, никой не може да вкарва провокации с "алтернативна гледна точка". Има пълна обществена мобилизация. Посрещането на бежанската вълна беше феномен - когато се видя, че държавата не се справя, хората поеха", казва пред "Капитал" д-р Спасимир Домарадски, преподавател във Факултета по политология и международни отношения на Варшавския университет.

Но ако отдадеността на полското гражданско общество е безпрецедентна, същото важи и за мащаба на случващото се. Както отбелязва в свое интервю Ян Егеланд, генерален секретар на Норвежкия съвет за бежанците: "Това не е като никоя друга война, като никоя друга бежанска криза в съвременната история, тъй като се случва на място, където е ужасно студено и където сега има 14 млн. души, разселени заради насилие." От тях над 8 млн. са потърсили убежище в Европа. И макар опасенията за нов голям прилив заради зимата и липсата на ток и отопление в Украйна след методичните руски атаки, целящи унищожаване на инфраструктурата, засега да не се сбъдват, грижата за вече пристигналите е достатъчно предизвикателство.

В Полша, която е приютила най-много бягащи от войната украинци, по официални данни над 1.5 млн. души от нападнатата държава са се регистрирали като търсещи временно убежище. След като поляците отвориха домовете си за тях, без да чакат помощ от държавата, след това и държавата се включи и щедро даде на украинците право да работят, да имат пълен достъп до здравната и социалната система наравно с полските граждани, да запишат децата си в училища и детски градини. Например украинските майки също имат право да получават помощ от 500 злоти (107 евро) месечно за дете.

За доброто посрещане помага наличието на голяма украинска диаспора (още преди войната в Полша живеят 1.7 млн. украинци, добре интегрирани в икономиката), така и отношението на поляците към украинците като към братска нация със сходен език и култура. Помага и усещането за Русия като общ враг - както казва Спасимир Домарадски, "никой в Полша не поставя под съмнение, че Украйна не се бори само за себе си, а за целия западен свят". Полша се чувства заплашена от случващото се в Украйна и е готова да плати висока цена за сигурността си. Според скорошно социологическо проучване над 80% от поляците подкрепят приемането на бежанци.

Тук, за да останат

В последните месеци обаче на фона на повишаващите се цени на всичко започва да се промъква осъзнаването, че много от украинците ще останат за дълго. Без ясен хоризонт за край на войната и с все по-осезаеми икономически ефекти от нея, известна умора е неизбежна. Хуманитарните организации говорят за отлив на доброволци и средства. Дори и много поляци все още да искат да помагат, им е по-трудно да го правят, тъй като с наближаваща 20% инфлация просто нямат ресурс за това.

В същото време полската държава, която до края на миналата година е дала над 7 млрд. евро (под една десета от които идват от ЕС) за подслон, здравни и други услуги за украинските бежанци, се опитва да направи преход от временна помощ към дългосрочна подкрепа. И посоката е украинците да бъдат стимулирани да са възможно най-самостоятелни. "Първата важна промяна в новия закон, която влиза в сила от началото на март, засяга разходите по настаняването", обяснява пред "Капитал" Бартош Гродецки, зам.-министър на вътрешните работи. Тези, които пребивават в центрове за групово настаняване повече от 120 дни, трябва да започнат да покриват 50% от разходите за престой и храна, но не повече от 40 злоти (8-9 евро) на ден; ако са там над 180 дни, трябва да покрият 75%, но не повече от 65 злоти. Втората ключова новост е затягане на режима на получаване на плащания. За тази цел ще бъдат засичани данните от граничните власти и социалните агенции, за да е сигурно, че украинците, които получават помощи по банков път, наистина са в Полша, а не са излезли от страната.

Друга важна промяна е засилване на подкрепата за украинците, които не са напуснали страната си. "Колкото повече им помагаме там, на място, на толкова по-малко от тях ще им се налага да преминават границата. Приоритет сега е да помагаме възможно най-много в самата Украйна", посочва пред "Капитал" Михал Кучмиеровски, председател на правителствената Агенция за стратегически резерв. Оглавяваната от него структура се превърна в незаменим координатор и доставчик на хуманитарна помощ и дарения от Полша и други държави за Украйна, включително на течни горива и генератори. Агенцията е построила и модулни къщи в Украйна за над 10 000 души, както и 12 поликлиники.

Благотворителните организации също пренасочват ресурси на място в Украйна. "Най-новата ни програма "От семейство за семейство" обхваща 620 семейства във и около Киев, които получават финансова помощ от полски семейства", разказва пред "Капитал" Малгожата Ярош-Яршевска, зам.-директор на "Каритас" в Полша. Местна организация в Украйна избира най-нуждаещите се семейства, като месечната подкрепа за 4-членно домакинство е 1300 злоти (278 евро).

Въпреки положителните нагласи към украинците в Полша силният натиск върху училищата, болниците, имотния пазар и някои исторически въпроси се експлоатират от крайнодесни формации. На 11 ноември, националният празник на страната, те организираха марш, в който се включиха над 100 000 души, носещи плакати с надписи като "Не на украинизацията на Полша". "Съществуват антиукраински настроения, но те се преувеличават от руската пропаганда. В Полша Русия не създава конфликти, а използва съществуващите такива. По отношение на Украйна е същото", посочва пред "Капитал" Якуб Якубовски, зам.-директор на Центъра за източни изследвания във Варшава.

Историческа почва за конфликти не липсва. Макар сега поляци и украинци да са приятели, векове наред те са били противници. През 1943 г. украински националисти от организацията на Степан Бандера избиват над 100 000 поляци. "Да, Полша и Украйна имат сложна история. И съществуват политически формации, които с удоволствие биха прокарали подобна линия срещу Украйна. Но първо, те са абсолютно маргинализирани и второ, всеки си дава сметка какво ще се случи, ако се отвори кутията на Пандора", казва Спасимир Домарадски.

Друга дълбока тема, събудена от украинския наплив, е дали Полша би искала и би могла да се адаптира към това да се превърне в мултиетническо общество, след като от десетилетия страната не е свикнала да има големи малцинства. "Сега се питаме как ще намерим начин да съществуваме заедно в едно общество, което от 1945 г. насам е много хомогенно", посочва Домарадски. Правителството на популистката партия "Право и справедливост" предпочита няколко месеца преди парламентарните избори през есента да не се занимава с подобни въпроси. Но те, както и украинците, са тук, за да останат.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    qvy471149733 avatar :-|
    qvy471149733

    Има противоречие в текста. От една страна всички в Полша искат украинците (и няма "алтернативна гледна точка"). От друга страна 100 000 души се вдигат на митинг против тях (а толкова много народ не се вдига от няма нищо).

    Нередност?
  • 2
    m17 avatar :-|
    m17
    • + 3

    До коментар [#1] от "qvy471149733":

    В 40 милиона държава, 100 хиляди (дори да предположим че наистина са толкова) не са мнозинство.

    Нередност?
  • 3
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев
    • - 1

    Именно. Ако в България Копейкин организира антиукраински митинг, ще се съберат поне 500 000 лумпени. При население от 6 милиона.

    Нередност?
Нов коментар