Новата вълна нелегални мигранти уплаши ЕС и България отново излезе на дневен ред

На срещата на лидерите на ЕС в четвъртък се очакват решения за миграционна реформа и идеи за защита на българско-турската граница

Оградата с Турция беше построена отдавна, но вече не изпълнява функциите си, тъй като на места е разрушена

Моника Върбанова

Оградата с Турция беше построена отдавна, но вече не изпълнява функциите си, тъй като на места е разрушена © Надежда Чипева

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

В ЕС има наплив на нови нелегални мигранти, като ръстът спрямо 2021 г. е почти 50%.
Това предизвика нов тласък на разговорите за реформа на миграционната система.
България и Румъния са част от дебата, който включва и разширяването на Шенген, въпреки че ЕК иска да раздели двете теми.

Лидерите на държавите от ЕС ще се съберат на извънредна среща в Брюксел в края на седмицата, а сред темите, които ще се разискват, е и реформа в миграционната политика на съюза. Макар че сериозен напредък в тази насока ще отнеме време, повечето от страните членки имат силна мотивация да предприемат действия срещу нарастващото ниво на нелегална миграция, за да се справят с вътрешнополитическите си проблеми.

Според Европейската комисия през 2022 г. в ЕС са подадени почти 924 000 молби за убежище, което е с 46,5% повече спрямо 2021 г. Преобладават пристигащите от Сирия, Турция и Афганистан. През 2021 г. почти три четвърти от всички молби за убежище в ЕС са подадени в пет държави членки, като Германия е начело, следвана от Франция, Испания, Италия, Австрия. По-нататък следва и Холандия с около 4% от заявленията.

България може лесно да разпознае в две от тези държави гласовете, които спряха за пореден път устрема ѝ към Шенген. Поне една от тях - Австрия, официално обвърза разширяването на Шенген с миграционната реформа. Европейската комисия се опитва да отговори да очакванията на страните членки за навременни действия.

"Говорим за хора, които често не се нуждаят от международна закрила и 60% от тях имат отрицателно решение за убежище. Това означава, че много държави членки сега наистина са подложени на натиск, а системата е претоварена (допълнително имаме и 4 млн. украински бежанци). И, разбира се, връщането на нелегалните мигранти не е единственият отговор на това, но е част от решението и, разбира се, никоя държава членка наистина не може да се справи изцяло с връщането сама", коментира комисарят по вътрешните работи Илва Йохансон

Проблемите излизат от контрол

Италия, която е основна цел за преминаващите през Средиземно море, има над 100 хил. регистрирани мигранти само миналата година. Рим настоява за "кодекс на поведение за неправителствени организации, извършващи операции по търсене и спасяване", и конкретни действия за съпричастност от останалите държави.

В Нидерландия например има регистрирани 52 хил. търсещи убежище в системата (спрямо 36 000 през 2021 г. и 29 000 през 2016 г.). Една трета - 17 хил., са получили временно убежище, което впоследствие не успяват да напуснат, защото не могат да си позволят да купят или наемат дом след това. Nieuwsuur съобщава, че имиграционните власти очакват тази година недостиг на 38 000 субсидирани легла.

Правителството на Марк Рюте, коалиция от четири дясноцентристки партии, принуди нидерландските общини, които приютяваха малко или никакви мигранти, търсещи убежище, да вземат своя "справедлив дял", но това обиди членовете на собствената му либерална партия. Рюте избегна задълбочаване на проблема, като обеща да намали общия брой на търсещите убежище.

Жертва именно на тези вътрешнополитически борби беше и обвързването на миграционната реформа с Шенген както от Нидерландия (заедно с темата за върховенството на правото), така и от Австрия (като основен и официален довод). През декември двете страни блокираха присъединяването на България и Румъния към безвизовата шенгенска зона, като Австрия посочи и опасения, че България няма да може да контролира границите си с Турция. Министърът на интеграцията Сузане Рааб оправда ветото, заявявайки, че няма смисъл да се разширява "счупена система".

Министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер поиска "стабилна защита на външните граници" и правна и техническа подкрепа от комисията за граничните огради. "Имаме много държави на външната граница, които се нуждаят от помощ, и ние искаме да ги подкрепим", каза Карнер. Сред тези много изпъква предимно България, където той беше на съвместно посещение с австрийския канцлер Карл Нехамер на турско-българската външна граница на ЕС. "Необходимо е външната граница на България да стане по-сигурна", подчерта Карнер на неформална среща на вътрешните министри миналата седмица в Брюксел.

Ограда за Турция Европейската комисия е готова да помогне за охраната на българско-турската граница с предоставяне на дронове, радари и допълнителен персонал от европейската служба "Фронтекс". Това обяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент миналата седмица в Страсбург. "Имаме общ интерес от силни външни граници, но най-належащо е положението по сухопътната граница между България и Турция", каза тя.

Тези и други предложения, свързани с борбата с нелегалната миграцията, ще бъдат подробно обсъдени на извънредна среща на Европейския съвет в четвъртък. И макар формално Европейската комисия да отказа да финансира ограда по българско-турската граница, натискът е огромен това все пак да се случи под някаква форма освен с техническа подкрепа и персонал.

За румънския евродепутат Влад Георге обаче това е прах в очите на България и Румъния. Той беше против призивите на австрийския канцлер да се използват 2 млрд. евро от ЕС за изграждане на стена между България и Турция. "Това не е сребърен куршум. Имам почти нулево доверие в политици като австрийския канцлер, особено когато той предлага подобно решение. Мисля, че при него е въпрос само на вътрешна политика и мисля, че това няма да ни доведе до никъде", казва Георге.

Какво да очакваме от миграционната реформа

Общата миграционна политика на ЕС е в центъра на дебата от години. Опитите за разширяване на Шенген, както и засиленият миграционен натиск в последните месеци може да отключат процеса по реформиране. Шведското председателство, което понастоящем е начело на съвета за шест месеца, се очаква да придвижи напред Пакта за миграцията и убежището, в който се включват по-бързи екстрадиции на неполучилите убежище мигранти. "Трябва да действаме повече като екип Европа и да оказваме натиск върху трети страни", казва Йохансон.

Обсъжданите мерки са няколко, но до реалното прилагане на всяка една от тях ще е необходимо значително време.

Ето и по-важните предложения на масата:

Прилагане на така наречения Дъблински регламент: молбите за убежище трябва да се подават и разглеждат в първата държава членка, в която пристигат търсещите убежище. Регламентът не се прилага от 2015 г., когато гранични държави като Гърция и Италия бяха затрупани от наплив от сирийски и други бежанци, а Германия приемаше молби от търсещи убежище, които са пътували през други страни от ЕС.

Санкциониране на визови партньори, които не контролират границата си. Няколко държави извън ЕС имат безвизово пътуване с ЕС, включително Сърбия. Тя търпи обвинения, че не е осигурила границата си, позволявайки "задна вратичка" за незаконна имиграция в ЕС.

Подобряване на сътрудничеството с държави извън ЕС "за намаляване на незаконната миграция и насърчаване на връщането". Такъв тип е сделката с Турция, на която ЕС дава средства за подслон на сирийски бежанци и според която ЕС се ангажира да приеме един сирийски бежанец за всеки нелегален мигрант, който Турция прибира обратно.

"Извиване на ръцете" с помощта за фондове за развитие, търговията и визите като лостове за намаляване на незаконната миграция и подобряване на връщанията. Това означава, че ако трети държави - повечето в Северна и Западна Африка - откажат да приемат обратно граждани, на които е отказано убежище в ЕС, съюзът ще намали тяхната помощ за развитие или търговия или ще спре молбите за визи.