Европейските лидери ще търсят разбирателство за новата миграционна реформа на ЕС

Тя ще включва по-бързо обработване на документи и репатриране на мигрантите, Полша и Унгария остават твърдо против

Повечето държави членки искат да се проверяват по-обстойно мигрантите и търсещите убежище и да се експулсират по-бързо онези, които се считат за риск за сигурността

Моника Върбанова

Повечето държави членки искат да се проверяват по-обстойно мигрантите и търсещите убежище и да се експулсират по-бързо онези, които се считат за риск за сигурността © © rexandpan, EP, EPRS

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

По време на срещите в четвъртък и петък на държавните глави темата миграция ще е ключова, защото беше и условие на Австрия за разширяване на Шенген.
Въпреки това австрийският канцлер Нехамер изглежда твърд в позицията си против включване на България и Румъния в безпаспортната зона на ЕС.
Нуждата от миграционна реформа е необходима и заради конфликта между Израел и "Хамас" и нарастващите миграционни и терористични заплахи, свързани с него.

Три седмици след избухването на конфликта между Израел и "Хамас" в Европа отново цари несигурност. Учител беше намушкан с нож във Франция, малко след това двама души загубиха живота си в Белгия след стрелба. И двата случая бяха свързани с тероризъм. В рамките на дни летища и други обществени места трябваше да бъдат евакуирани поради бомбени заплахи. Това съвпадна и с тревогата, изразена от някои страни, включително Италия и Германия, за увеличаване на нерегламентираните пристигания на мигранти.

В същото време крайната позиция на безрезервна подкрепа към Израел от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също подклажда напрежението както вътре, така и извън институциите. В края на миналата седмица повечето вътрешни министри на ЕС настояха, че държавите членки трябва да проверяват по-обстойно мигрантите и търсещите убежище и да експулсират по-бързо онези, които се считат за риск за сигурността. Но не всички са съгласни с новата европейска политика за миграцията. Лидерите на ЕС се срещат в четвъртък и петък в Брюксел, а темата за миграционната реформа в ЕС ще бъде сред най-горещо дискутираните.

Миграционната политика на ЕС

Европейският съюз ще се стреми да ускори обработката на молбите за убежище, така че мигрантите, считани за недопустими, да бъдат върнати в страната си на произход или да бъде осигурено транзитно преминаване. Максималното време за задържане на мигранти в граничните центрове ще бъде удължено (към момента е 12 седмици).

Новия пакт за миграцията на ЕС, който беше условно договорен от повечето страни от ЕС, се обсъжда и с Европейския парламент. Евродепутатите искат да подкрепят по-бързи връщаният и процедури за намиране на убежище. Критици обаче изразяват съмнения, че по този начин могат да се нарушат човешките права.

От една страна, държави като Австрия са силни поддръжници на такава реформа и я поставяха като условие за разширяване на Шенген. От друга, националистическите правителства в Полша и Унгария отказват да я подкрепят, нито да приемат мигранти от Близкия изток и Африка. Унгарският премиер Виктор Орбан и полският му колега Матеуш Моравецки отхвърлиха предложение за общо становище по темата след приключването на срещата на върха в петък.

Този ход принуди председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да излезе с отделно изявление от свое име относно политиката за убежище и защитата на границите, а френските и германските лидери заявиха, че законодателният процес по въпроса ще продължи по план."Онези, на които не им е позволено да останат в ЕС, трябва да напуснат Европа. Това трябва да бъде наложено", каза Манфред Вебер, ръководител на групата на дясноцентристката Европейска народна партия в Европейския парламент. "Това е сигнал за събуждане за тези, които не са готови да приемат... пакта за миграцията", допълни той.

Терористичните заплахи в ЕС зачестяват

"Абсолютно необходимо е да се уверим, че Европейският съюз е защитен от терористични заплахи", каза еврокомисарят по миграцията Илва Йохансон. "Хората, които представляват риск за сигурността на Европейския съюз, трябва да бъдат много, много по-бързо върнати в страната на произход", добави тя.

Атаката в Брюксел - която Йохансон определи като "звън за събуждане" - отново припомни за недостатъците на системите на ЕС за миграция и убежище. Само около една пета от хората, чиито молби за убежище са неодобрени в Европа, всъщност биват връщани обратно. Какво се случва с другите, оказва се, никой не знае със сигурност. 45-годишният тунизийски стрелец, който уби двама шведски футболни фенове в белгийската столица миналата седмица, е бил там нелегално, след като молбата му за убежище е била отхвърлена. Той е стигнал до ЕС през италианския остров Лампедуза, а през 2011 г. е живял в Швеция.

Във Франция 20-годишният ислямист от руски произход, обвинен в смъртоносно намушкване на учител, е бил следен от службите като рисков за сигурността, но не е можел да бъде експулсиран съгласно действащото законодателство. Франция е в повишена готовност след атаката на "Хамас" срещу Израел този месец, а вътрешният министър Жералд Дарманен заяви, че има връзка между атаката срещу училище в Арас и ситуацията в Близкия изток.

Дарманен обяви още, че властите преразглеждат случаите на 193 радикализирани лица, които са изправени пред неизпълнени заповеди за експулсиране и следователно са незаконно във Франция, за да видят дали тяхното експулсиране може да бъде ускорено. Той заяви ясно, че не трябва да има "наивност" при репатрирането, и се присъедини към много от колегите си в призива за бързо прилагане на дълго обсъжданите нови миграционни правила на ЕС.

Поддръжниците на преразглеждането на политиките на ЕС за миграция и убежище - което се очаква да бъде финализирано тази година - казват, че реформата ще подобри ситуацията, включително чрез улесняване на по-бързото репатриране на чужденци с криминални досиета.

България и Великобритания засилват партньорството си - какви възможности дава това за бизнеса

Рискът от миграционен натиск все още е сериозен

По време на срещата на вътрешните министри миналият четвъртък бяха обсъдени освен рисковете от терористични действия вътре в блока, но и възможностите за наплив на палестински мигранти към Европа. "ЕС следи много внимателно ситуацията в Палестина и броя на напускащи", каза финландският министър на вътрешните работи Мари Рантанен. "Опитваме се да осигурим помощ близо до кризисните центрове и по този начин да попречим на големи маси да се насочат насам", допълни той.

Към момента данните са многозначителни - през 2022 г. е имало 86 хил. връщания обратно към трети страни (според граничната агенция на ЕС Frontex), без промяна спрямо предходната година въпреки многото дискусии за необходимостта от тяхното увеличаване.

От 105 865 граждани на държави извън ЕС, на които е било наредено да напуснат блока, статистическата агенция Евростат публикува по-рано този месец, че около 26 600 души са били изпратени обратно през второто тримесечие на 2023 г., което е увеличение с почти една трета спрямо годината. Но проблемите в ЕС са резултат от слабото сътрудничество със страните на произход, които възпрепятстват напредъка.

"Стана болезнено ясно, че нашите служби за сигурност се сблъскват с нежеланието на определени северноафрикански страни да приемат обратно своите нелегални мигранти, тръгнали към Европа. Цената, която плащаме за това... е твърде висока", каза белгийският министър на правосъдието Винсент ван Куикенборн.

В тази връзка има натиск за сключване на нови споразумения с африкански страни - включително Египет и Мароко - подобни на тези, които ЕС вече има с Тунис, предлагайки финансова помощ в замяна на контролиране на миграцията към Европа. Критиците обаче посочват, че подобни споразумения биха имали ограничен ефект и носят рискове за правата на човека, докато фокусът е върху възпирането на неразрешената имиграция.