Влаковата катастрофа в Гърция разкрива дълбоките проблеми в жп транспорта

Страната няма системи за защита на влаковете, които се смятат за една от най-ефективните мерки за безопасност

Пътническият влак с около 350 души е пътувал от Атина за Солун, втория по големина град в Гърция, когато се сблъска с товарния влак.
Пътническият влак с около 350 души е пътувал от Атина за Солун, втория по големина град в Гърция, когато се сблъска с товарния влак.
Пътническият влак с около 350 души е пътувал от Атина за Солун, втория по големина град в Гърция, когато се сблъска с товарния влак.    ©  Reuters
Пътническият влак с около 350 души е пътувал от Атина за Солун, втория по големина град в Гърция, когато се сблъска с товарния влак.    ©  Reuters
Темата накратко
  • Влаковете се движат по един и същи коловоз 12 минути преди челния сблъсък
  • Гръцкият министър на транспорта, който подаде оставка веднага след катастрофата, заяви, че железопътната система на страната "не отговаря на XXI век".
  • Катастрофата вероятно ще окаже влияние и на парламентарните избори през април

Преди двата влака да се сблъскат миналия вторник и да се стигне до най-смъртоносната железопътна катастрофа в Гърция, при която загинаха най-малко 57 души, те са се движили по едни и същи релси в продължение на 12 минути. През това време не е имало техническа или човешка намеса, която да предотврати катастрофата.

Докато спасителите продължаваха в края на миналата седмица да претърсват овъглените най-предни вагони, много гърци насочиха вниманието си към причините за катастрофата и към железопътната система, която отдавна е в лошо състояние.

Въпреки че при сблъсъка на пътническия и товарния влак имаше елементи на човешка грешка - началникът на гарата в Лариса беше арестуван и обвинен в небрежност - различни длъжностни лица, както и профсъюзът на железничарите, свързаха тежката катастрофа и с по-широк набор от проблеми на железопътната инфраструктура в страната, която все още изпитва ефектите от финансовата криза от миналото десетилетие, отбелязва The Washington Post.

В четвъртък адвокатът на арестувания началник на гарата в Лариса заяви, че макар 59-годишният служител на железниците да е готов да поеме част от отговорността за катастрофата, в случая са действали и други фактори. Стефанос Панцарцидис заяви, че клиентът му е буквално съсипан. "От първия момент той е поел пропорционална на неговата длъжност отговорност... [но] е имало съвпадаща небрежност от страна на много други фактори". Гръцкият министър на транспорта, който подаде оставка веднага след катастрофата, заяви, че железопътната система на страната "не отговаря на XXI век". Националната федерация на служителите в железниците проведе еднодневна стачка, като се позова на неудовлетворените нужди от "наемане на постоянен персонал, по-добро обучение и най-вече модерни технологии за безопасност". Тези предложения, според профсъюза, винаги са отивали "в кошчето за боклук".

Катастрофата вероятно ще придобие политическо измерение, тъй като Гърция, ръководена от дясноцентристко правителство, трябва да проведе парламентарни избори през април. Един от левите гръцки вестници в четвъртък излезе със заглавие: "Това не е грешка, това е престъпление", заявявайки, че железопътните профсъюзи отдавна са предупреждавали за опасностите в системата.

В първото публично признание за проблемите, от които страда железопътната мрежа, официалните лица заявиха, че усилията за цялостен ремонт на системата са се провалили. Премиерът Кириакос Мицотакис обяви, че независима комисия ще разследва причините за сблъсъка, като в нейните правомощия ще бъде включено и разглеждането на "постоянните закъснения" на железопътните проекти. Той призна, че железопътните проекти в цялата страна са били засегнати от "хронични заболявания на публичния сектор".

Първи проверки

Част от първите проверки са насочени към технологичните характеристики на безопасността на гръцките железопътни линии. Най-големият гръцки всекидневник "Катимерини" съобщи, че електронната система за сигнализация е била инсталирана, но не е функционирала поради повреда или саботаж, и че усилията за възстановяване на системата са били дълго забавени.

В началото на събедното дело в неделя стана известно, че началникът на гарата в Лариса, който е управлявал ръчно движението на влаковете в нощта на тежката катастрофа, е имал едва няколко дни реален жп стаж преди инцидента. Личността на служителя остава в тайна от съображения за сигурност. Преди да бъде назначен за началник на гарата с 3500 евро заплата, е бил портиер в няколко учреждения. Изкарал е 3-месечен курс за управление на движението, съобщи БНТ. На гарата в Лариса автоматичната система не работела от 4 години и така във фаталната нощ на една линия се оказват товарният и пътническият влак Атина -Солун.

В миналогодишен доклад за безопасността на железопътния транспорт Европейският съюз заяви, че така наречените "системи за защита на влаковете" са "широко считани за една от най-ефективните мерки за безопасност на железопътния транспорт за намаляване на риска от сблъсъци между влакове". В страни като Италия и Германия почти всички релси са оборудвани с такава система. В доклада се посочва, че Гърция е единствената страна от Европейския съюз, в която изцяло липсват такива предпазни мерки.

Инфраструктурните проблеми на Гърция предхождат финансовата криза, когато страната се нуждаеше от спасителни заеми от международните и европейските кредитори.

Миналата година Христос Кациулис, председател на комисията, отговаряща за работите по Европейската система за контрол на влаковете, се оттегли, като се позова на "незавършената поддръжка на железопътната мрежа". В писмото си, придружаващо оставката, той предупреждава за потенциални проблеми със сигурността, като казва, че ще има влакове, които "ще се движат със скорост 200 км/ч без никакви индикации за състоянието на релсовия път, дори и за скъсване".

Константинос Генидуняс, председател на Асоциацията на гръцките машинисти, заяви пред държавната телевизия ERT, че "нищо не работи", включително централната система за наблюдение. "Светлинните сигнали не работят, нито системата за контрол на движението", каза той. "Ако те работеха, машинистите щяха да видят червената светлина и влаковете щяха да спрат безопасно на 500 до 1000 метра един от друг".

Стари проблеми с инфраструктурата

Инфраструктурните проблеми на Гърция предхождат финансовата криза, когато страната се нуждаеше от спасителни заеми от международните и европейските кредитори. Проблемите обаче се задълбочиха през този период, успоредно със строгите мерки за икономии.

Консултантската компания PwC в доклад за инфраструктурата на Гърция заяви, че между 2009 г. и 2019 г. Гърция е на последно място сред страните от ЕС по процент от БВП, изразходван за инфраструктура, което "подкопава" нейното качество.

Гърция също така трябваше да продава активи като начин за рекапитализация на банките си, което доведе до вълна от приватизации. През 2017 г. Гърция продаде железопътната си компания на италианските държавни железници Ferrovie dello Stato за 45 млн. евро. Преди пандемията, която предизвика драматичен спад на пътуванията в световен мащаб, Гърция беше една от малкото европейски държави, в които използването на влакове намаляваше.

Атина, която вече не е обвързана с мерки за строги икономии, напоследък се опитва да увеличи инвестициите си в инфраструктура. Миналата година тя пусна в действие високоскоростни влакове, които съкратиха пътуването между Атина и Солун от шест на четири часа.