Градската железница на Пловдив: два ринга, 500 млн. лв. и въпроси за бъдещето

Първата част се предвижда до 2027 г., но връзката с околните населени места засега се отлага

Плановете за железница, която ще разтовари трафика в града, съществуват в Пловдив вече повече от 30 години.

Антон Чепилски

Плановете за железница, която ще разтовари трафика в града, съществуват в Пловдив вече повече от 30 години. © Надежда Чипева

От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

Темата накратко

Градската железница ще бъде разделена на два отделни етапа - вътрешен и външен ринг, а изпълнението на целия проект е възложено на НКЖИ
За цялостното изпълнение на първия етап са предвидени 486 млн. лв., за които е осигурено финансиране и се предвижда да е завършен до 2027 г.
Външният ринг, който ще свързва града с околните селища, все още не е развит като проект и няма финансови и проектни прогнози за неговото изпълнение

Ако има един проект, който се откроява над всички други в Пловдив, той е този за градска железница. Нейното изграждане е важно първо за областта - защото ще реши част от проблемите с чудовищните задръствания и опасните пътища към центъра, а второ - за страната, защото ще бъде първият мащабен градски траспортен проект, който не засяга София.

За последно, идеята беше преразказана от бившия министър по транспорта Николай Събев през 2022 г., когато той поиска от селищата в областта да се задействат, за да се превърне в реалност.

Година по-късно, на работна среща в областната администрация на Пловдив в средата на февруари, на която не присъстваха медии, се срещнаха представители на държавата, областната управа, кметовете на общините Пловдив, Марица, Куклен, Асеновград, Родопи и бизнеса, за да решат съдбата на пловдивската железница.

Няколко неща станаха ясни директно след заседанието на закрито. Най-важното от тях е, че проектът ще бъде разбит на два етапа - вътрешен и външен ринг. Първият ще включва изграждането на връзки със село Скутаре и летище Пловдив, както и подобряването на жп инфраструктурата в града. Вторият ще включи към железницата заобикалящите града населени места като Марково, Куклен, Белащица и др.

Другото, което стана ясно, е че финансиране за този проект ще бъде сглобявано от различни места - оперативни програми, държавен бюджет, План за възстановяване и вероятно заемни средства. Само за първия ринг планираната сума наближава 500 млн.лв. За втория ринг дори няма прогнозни суми към момента.

Тъй като времето и сумите и за двата са значителни, това на практика значи, че включването на ареала около Пловдив в железопътната връзка се отлага за неопределено време. Това е притеснително имайки предвид, че и по проекти с ясна концепция и финансиране изпълнението им вече се бави дълги години, като връзката между София и Бургас, която трябваше през тази година да е завършена, а беше отложена за 2028 г. То обаче може да бъде решено чрез подобряване на сега съществуващите жп връзки в областта.

Един проблем и много въпроси

"Проблемът с трафика в Пловдив е според мен вече по-голям и от този в София и е нужно да бъде разрешен възможно най-скоро. Градската железница ще бъде направена така, че да обслужва не само хората, но и бизнесите и по този начин да разтовари пътните артерии. Интермодалният терминал в града вече генерира 4 пъти повече трафик от прогнозирания в началото. През миналата година в него на влакове са качени 50 000 камиона, което води до намаляване на замърсяването, облекчаване на трафика и съхраняване на пътната инфраструктура", коментира Христо Алексиев, служебен министър по транспорта, на пресконференцията след срещата.

От областната управа беше поет наново ангажиментът за сформирането и координирането на работна група с представителите на общините от област Пловдив. Такава инициатива имаше и след предната среща със Събев, но "Капитал" проучи и за годината от нейното провеждане нищо не беше станало. Първото заседание на тази група се състоя едва тази седмица в сградата на областна администрация и на него бе предложено железницата да има 13 спирки - гара Асеновград, Маврудово, Крумово (с връзка към летище Пловдив), Югоизточна индустриална зона (в района на бившия завод "Пишещи машини"), Централна жп гара Пловдив, Пещерско шосе (в района на магазин Кауфланд), бул. "Шести септември" (в района на ст. "Пловдив"), Окръжна болница, жп гара Филипово, Индустриална зона Войводиново (индустриална зона), Скутаре (индустриална зона), Радиново и Бенковски.

Отделно от тези проекти се дискутира и изграждането на жп връзка между с. Калековец - Високотехнологичен парк - Пловдив, като идеята включва и построяването на жп надлез над АМ "Тракия" от гара Скутаре. Инвестицията в тази отсечка е на стойност от 12.5 млн. евро и ще бъде направена от частен инвеститор - Тракия икономическа зона. При решение проектът да е за транспорт на пътници и товари тя ще се поддържа от НКЖИ и стопанисва от държавата, а ако е само за транспорт на товар тя ще се стопанисва от клонопритежателя и поддържа от НКЖИ.

Кой ще управлява железницата също не е ясно. От Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) споделят, че за момента се предвижда това да се извършва от БДЖ. Това означава почти сигурен провал на проекта - единствената успешна градска жп схема в България в момента се управлява от отделно дружество ("Метрополитен" в София).

Първи ринг - първа част

Вътрешният ринг ще се изпълнява в две отделни фази, общата сума за които за сега е 486 млн. лв. Първата от тях ще струва 244 млн. лв., като "по-голямата част от тях са осигурени по Механизма за свързване на Европа. Европейското финансиране е в размер на 70% от тази сума. Останалите 30% са осигурени от националния бюджет", коментират от НКЖИ.

"Сумата за цялостното интегриране на проекта, включително отчуждаване на имоти, предполагаеми суми необходими за индексации по настоящите и бъдещите договори във връзка с ръста на цените и високата инфлация, вероятно ще нарасне", предупреждават от НКЖИ.

Първата фаза на проекта е вече в ход с модернизацията на жп гара Пловдив и пробивът под нея, което заедно с други инфраструктурни проекти доведе и до затварянето на града. Очаква се да започне работа и по реконструкция на връзките Пловдив-Крумово и Пловдив-Скутаре през гара Тракия, което ще включва изграждане на пешеходни надлези в района на с. Скутаре.

Друг от големите проекти в тази фаза е необяснимата реконструкция на Бетонния мост, който общината след натиск от гражданите реши да запази, вместо да премахне с отварянето на пробива. Самата реконсктрукция ще представлява повдигане на моста, така че да се позволява преминаването на влакови композиции. Очаква се изпълнението по проекта да започне през летните месеци и да продължи не повече от 4 месеца, но от местната управа и от Министерството на транспорта увериха, че действия ще се предприемат едва след като се приключи с работата по съседните на моста пътни артерии (бул. "Христо Ботев" и кръговото кръстовище на гарата), така че да се пренасочи трафикът към тях. "Не искаме да задръстим Пловдив и да го направим непроходим. Всички реновации се обсъждат и ще се извършат с цел минимален дискомфорт за гражданите", коментира Златин Крумов, изпълнителният директор на НКЖИ, на пресконференцията.

Не е изяснено каква част от сумата от 244 млн. лв. ще бъде разходена за всеки от обектите от тази фаза - така напр. не е ясно реконструкцията на Бетонния мост колко пари ще струва, тъй като все още не са представени проект и количествено-стойностни сметки към него.

Първи ринг - втора част

Финансирането за всички проекти, включени във втората фаза, ще е с европейски средства чрез програма "Транспортна свързаност 2021-2027" и е в размер от 242 млн. лв. Втората фаза предвижда модернизация на свръзката Пловдив-Филипово -Скутаре, включващо рехабилитация на железния път и съоръженията на гара Филипово. Определено най-амбицизоната част тук ще бъде повдигането на жп линията на бул. "Копривщица" на естакада с височина от 15 метра и дължина от 1.1 км. и добавяне на нови жп мостове по трасето над р. Марица, както и спирки, чрез които да могат да слизат пътници. Очаква се да има изготвена детайлна концепция и да бъде намерен изпълнител за тази част от проекта до края на 2023 г.

"С премахването на прелезите ще бъде облекчен пътният трафик в района на бул. "Пещерско шосе", бул. "Свобода" и бул. "6-ти септември". Ползите ще бъдат безконфликтно преминаване през тях и минимализиране на възможността от инциденти", коментират от НКЖИ. Подобно на повдигането на Бетонния мост това също ще е от изключитлена важност да бъде завършено навреме, тъй като рискът да се причини тотално запушване на града от запад на изток е голям.

Изграждането на връзката с летище Пловдив също е част от тази фаза, а сумата за този проект е определен на този етап е определена като 44 млн. лв. от предвидените 242 млн. лв. за нея. "Към настоящия момент се подготвя техническа спецификация и процедура за избор на изпълнител за проектиране и изготвяне на Подробен устройствен план за жп връзката от гара Крумово до летище Пловдив", коментират от НКЖИ.

От компанията също уверяват, че планът им ще включва тази връзка да позволява превозването както на пътници, така и на товари, което с развиването на самото летище би могло да го превърне и в ключов интермодален център за региона. Тук трябва да се напомни и че концесия за летището все още няма.

А влаковете?

В организацията на целия проект има една част, която поставя неговото съществуване под заплаха: финансирането за влаковите композиции. Това ще се извършва чрез мярка заложена в Плана за възстановяване и устойчивост на Република България с обща стойност от 1.7 млрд лв. Процедурите по закупуване на всички влакови композиции по ПВУ трябваше да бъде извършено още до средата на 2022 г., но беше отлагана няколко пъти, последният от които беше през декември.

Една от причините, според изказване на Атанас Пеканов, заместник министър-председател по управление на европейските средства, е че Министерството на транспорта трябва да докаже, че закупуването на тези композиции не е вид държавна помощ. Допълнително съмнение внася и желанието на служебното правителство да навлезе в предоговарянето на ПВУ, което би могло да има негативен ефект и върху бъдещата железница на Пловдив. Въпреки това от НКЖИ коментират, че "процедурата за закупуването на подвижния състав предстои да бъде обявена през следващия месец".

Втори ринг: не само Пловдив, а и областта

От НКЖИ информират, че тепърва предстоят да се извършват анализи и проучвания за потребностите на пътницте и анализ на транспортните схеми, за да може да се вземат и конкретни решения за нови трасета и спирки.

"Без тази информация не би било възможно да се правят прогнози за това колко би струвало тази част от проекта и какви биха могли да са възможностите за финансиране, както и кога ще бъде завършен. Такива биха били възможни да се правят едва след етапа на проучване и идейно проектиране", коментират от НКЖИ.

Това ще е проблем - показателно е, че по време на срещата след обявяването на отделянето на външния ринг, според очевидци, кметицата на Куклен - община между Асеновград и Пловдив, е напуснала. Преди време, на годишната среща на бизнеса с местната власт, организирана от "Капитал", именно парливия въпрос с транспорта на работници в индустриалните зони между тези градове предизвика скандал, тъй като общините отказаха отговорност.

Публично запитване във връзка с външния ринг и спирките по него беше организирано от община Асеновград. От втория по големина град в област Пловдив споделиха, че търсят предложения от своите граждани, като това беше отворено за два дни чрез попълване на онлайн формуляр, което беше извършено от едва 300 души.

От друга страна, нуждата от такъв ринг може спокойно да бъде минимизирана чрез по-добра организация, по-бързи влакове и подобряване на ситуацията със съществуващите жп линии към момента, които така или иначе свързват центъра с областта. Там топката пак е в НКЖИ.