Русия опитва да заобиколи технологичните санкции чрез внос от трети страни

Турция, Обединените арабски емирства и Казахстан са новите вносни центрове за Москва

Данните показват, че Турция, Сърбия, ОАЕ и половин дузина други икономики в Източна Европа и Централна Азия са помогнали за компенсирането на дефицита
Данните показват, че Турция, Сърбия, ОАЕ и половин дузина други икономики в Източна Европа и Централна Азия са помогнали за компенсирането на дефицита
Данните показват, че Турция, Сърбия, ОАЕ и половин дузина други икономики в Източна Европа и Централна Азия са помогнали за компенсирането на дефицита    ©  Reuters
Данните показват, че Турция, Сърбия, ОАЕ и половин дузина други икономики в Източна Европа и Централна Азия са помогнали за компенсирането на дефицита    ©  Reuters

Войната в Украйна продължава вече повече от година, като за този период Европейският съюз (ЕС), САЩ и страните от Г-7 предприеха различни стъпки, с които да попречат на Русия да продължава военните действие. Една част от санкциите бяха насочени към енергийните ресурси, които Москва изнася за Запада, други към възможностите за внасяне на западни продукти в страната. Макар и на пръв поглед ограниченията за енергийния сектор да дават резултат, изглежда, че Русия успява да поддържа стабилен технологичния внос.

Европейски дипломат, пожелал анонимност, сподели пред Bloomberg, че данни на базираната в Женева агенция Trade Data Monitor показва, че вносът се е върнал до предпандемичните си стойности през 2022 г. напук на санкциите. Това се случва главно чрез пренасочване на поръчките към трети страни, които впоследствие изпращат стоката до Русия. Турция, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Казахстан изпълняват ролята на разпределителни центрове, като те са използвани особено много за внасяне на модерни чипове и интегрални схеми. Обемът на сделки между Русия и Китай също се е увеличил, като Пекин започва да снабдява Москва все по-сериозно, добавя дипломатът.

Казахстан е може би най-любопитният пример. През 2022 г. централноазиатската страна е изнесла модерни полупроводници за Русия на стойност 3.7 млн. долара спрямо едва 12 хил. долара година преди началото на войната. Москва е купувала модерни чипове и интегрални схеми на стойност средно 163 млн. долара от ЕС, САЩ, Япония и Обединеното кралство всяка година между 2017 г. и 2021 г. През 2022 г. този показател е спаднал до около 60 млн. долара.

Трудно се хващат нарушителите в ЕС

Данните показват, че Турция, Сърбия, ОАЕ и половин дузина други икономики в Източна Европа и Централна Азия са помогнали за компенсирането на дефицита. В същото време доставките на високотехнологични компоненти за тези страни от съюзническите държави се увеличиха с подобно количество. Според дипломата става приоритетно за усъвършенствани чипове и интегрални схеми, които могат да се използват за военни цели.

В края на миналата седмица стана известно, че Турция без много шум затвори една от вратичките, през която Москва продължаваше да си набавя забранени стоки от Запада чрез паралелен внос. Турските митнически власти са спрели да пропускат санкционирани стоки, които преминават през страната, за да достигнат Русия като крайна дестинация. За завоя в политиката на Анкара съобщи руската радиостанция "Комерсант", позовавайки се на информация на логистични компании. Не става обаче ясно дали в тях се включват и технологични продукти.

ЕС санкционира близо 1500 лица, ограничи износа на стотици стоки и технологии и се насочи към много от ключовите източници на приходи на руския режим. Но въпреки това има притеснение сред някои официални лица, че блокът все още няма ефективен апарат за прилагане на тези мерки и изостава от САЩ по това отношение. "Само подписването на нови санкции не е достатъчно", смята Даниел Танебаум, ръководител на глобалната практика за борба с финансовите престъпления в консултантската компания Oliver Wyman. "Сега правителствата се нуждаят от механизми за прилагане", добавя той пред Bloomberg.

Една от причините за по-тромавото прилагане на ограниченията от ЕС е значително по-малкият опит в таргетирането на чуждестранни лица и компании в сравнение с Вашингтон. Пример затова е законът "Магнитски", по който са санкционирани и Делян Пеевски, Васил Божков и Владислав Горанов, като той е приет още в края на 2012 г. Бюрократичният процес в ЕС също отнема повече стъпки и време, а и се отделя много по-голяма отговорност на отделните държави в блока. Докато Европейската комисия (ЕК) наблюдава изпълнението и предоставя насоки, националните власти са отговорни за идентифицирането на нарушения и налагането на санкции. А това означава, че резултатите са противоречиви.

"Прилагането на експортни санкции не е тривиално", каза пред Bloomberg Беата Яворчик, главен икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие. "Всяко правителство иска всички други страни да ги прилагат, но предпочита да бъде снизходително спрямо собствените си фирми. Опитът с експортните ограничения по време на студената война показва това ясно. По този начин оставянето на прилагането на санкциите на националните правителства може невинаги да работи перфектно", добави тя.