Руската икономика се справя по-зле, отколкото Путин е готов да признае

Санкциите все още не са накарали Путин да спре войната, каквато е тяхната главна цел, нито успяха да разклатят неговия режим. През последната година обаче Русия изгуби репутацията си на световна сила - както военна, така и икономическа. Страните, които бяха зависими от нейните енергийни ресурси, неочаквано бързо се научиха да се справят и без тях. В лицето на света Русия стана нежелан и ненадежден партньор, а нейната изолация я обрича на десетилетие на стагнация и регрес, сочат анализи. Макар подадените от руските институции едри числа да твърдят, че засега щетите са ограничени, в редица области страната всъщност търпи икономически поражения.

Попътни ветрове и вратички

Една от причините за устойчивостта е стремежът на Русия да бъде самодостатъчна и да се изолира от световната икономика - процес, започнал още след анексирането на Крим през 2014 г. Кремъл стимулира местното производство и накара банките да засилят резервите си, което е допринесло за известно ниво на издръжливост. Бързата реакция на централната банка да повиши лихвените проценти и да въведе валутен контрол веднага след началото на инвазията също имаше стабилизиращ ефект.

Парадоксално, войната, от една страна, вреди на руската икономика, а от друга, ѝ помага. Това се случва по линия на военнопромишления комплекс и цялостно производството на продукти и услуги за армията, които статистически също допринасят за БВП. Това обаче не означава автоматично, че и жизненият стандарт на жителите се подобрява. Необходимостта да бъдат заместени много стоки, които Русия преди внасяше от запад, пък е довела до нарастване на производството им вътре в страната, доколкото това е възможно.

Но най-голям тласък за руската икономика дойде от високите цени на енергията и продължилия през по-голямата част от годината износ на петрол и суровини. Европейският съюз, който през 2021 г. средно е внасял по 3.3 млрд. барела руски суров петрол и петролни продукти на ден, продължи да го прави и през по-голямата част на 2022 г., като е купувал по 2.3 млн. барела на ден към ноември, по данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ), цитирани от CNN. А страни като Индия и Китай поеха голяма част от предлагането, нежелано от други страни. Така според консултантската компания Enerdata приходите за руския бюджет от петрол и газ през 2022 г. са били с 28% повече от предходната година.

Освен всичко останало Русия става все по-изобретателна в намирането на начини да заобикаля санкциите. Докато търговията на Запада с Москва рязко намалява, вносът на съседни държави като Армения, Киргизстан, Казахстан и Турция показва необичаен ръст. "Виждаме огромен спад в търговските потоци от ЕС към Русия и необичайни скокове в търговията с други трети страни, особено с тези в непосредствена близост до Русия", каза през февруари Дейвид О'Съливан, европейски дипломат по санкциите. Тези държави от своя страна отчитат ръст на износа към Русия. Затова освен разширяването на санкциите все по-голям приоритет за западните страни става контролът върху тяхното прилагане и затварянето на всички възможни вратички.

В мъглата на пропагандата

Благодарение на тези попътни ветрове според статистическата агенция Росстат руската икономика се е свила с едва 2.1% миналата година, далеч по-малко от очакваните 10-15%. Тези данни обаче трябва да се приемат с доза съмнение, смята проф. Джефри Зоненфелд, преподавател в Yale School of Management. В интервю за DW той изтъква, че след началото на войната Русия спря да публикува голяма част от данните за икономиката си, както и да ги предоставя на МВФ и Световната банка. Затова, тъй като се основават на оскъдна информация, прогнозите на международните институции също не са особено достоверни. "Путин си мисли, че може да спечели тази война на изтощение, като убеди останалия свят, че усилията да го спрат са неуспешни. Но те са успешни", казва професор Зоненфелд.

"Икономистите от МВФ приемат на сляпо малкото данни, които Путин пуска - подбрани и изфабрикувани, публикувани от все по-ненадеждната кремълска агенция Росстат, даващи фалшива достоверност на разказа на Путин за икономическия триумф", пишат Зоненфелд и негови колеги.

Според него данните за курса на рублата също не представят реалната картина - не можем да знаем каква е истинската пазарна стойност на валутата, тъй като тя не се търгува свободно. А фондовата борса, която преживя значителен спад, не е занулена единствено защото чуждите инвеститори не могат да продадат активите си, тъй като им е забранено.

Отделни други данни показват тежките икономически и финансови последствия за Русия и откъсването ѝ от глобалната икономика. От началото на войната например над 1000 глобални компании, чиито приходи в Русия представляват около 35% от нейния БВП, са напуснали страната или са ограничили дейността си там. Те са осигурявали заетост на 12% от работната сила, пише проф. Зоненфелд в свой анализ.

Свиване на стандарта на живот

Въпреки оптимистичния разказ на Путин за икономиката продажбите на дребно остават свити. Bloomberg Economics вижда "постоянен спад" в стандарта на живот подобно на обедняването и рекордния период на свиване на продажбите на дребно в годините след анексирането на Крим през 2014 г. Александър Исаков, икономист за Русия в Bloomberg Economics, отбелязва, че стандартът на живот на руснаците е достигнал своя връх през 2014 г. и оттогава не се е възстановил.

Въпреки че паническото пазаруване подкрепи потреблението в началото на инвазията, след това то спада, като разходите на домакинствата се очаква да намаляват през всяко от тримесечията на 2023 г. Продажбите на дребно през януари са се свили с близо 10.7% спрямо година по-рано, като са на минус 10-и пореден месец. Според анализатори реалните заплати са се понижили най-рязко през декември спрямо предишните пет месеца.

"Търговията на дребно е един от секторите на икономиката, който пострада най-много", казва Олга Беленкая, икономист във Finam. Според нея миналата година секторът е преживял най-голямото си свиване от 2015 г. насам - 6.7% в реално изражение.

Примката се затяга с петрола

През последната година САЩ, ЕС и техните съюзници наложиха редица ограничения за търговия с Русия, замразиха активи на централната банка и руски олигарси, ограничиха водещи финансови институции от платежната система SWIFT. Може би най-големият удар обаче идва от санкциите срещу руските енергийни ресурси и в частност петрола и петролните продукти. Те влязоха в сила по-късно, едва в края на миналата година и началото на тази, така че техните ефекти тепърва ще се разгръщат. Макар и закъснели, още от първите месеци става ясно, че те са ключови за ограничаването на финансовите потоци към Кремъл.

Русия е вторият най-голям износител на суров петрол в света, а енергийните ресурси стоят в основата на нейната икономика. Обикновено те представляват над половината от приходите на правителството, над половината от износа и почти 20% от БВП всяка година. В първите месеци след инвазията постъпленията на Кремъл от петрол и газ скочиха заради високите цени и паническото презапасяване. Сега обаче икономисти изчисляват, че Русия губи по 500 млн. долара на ден приходи от износ на петрол и газ в сравнение с миналогодишните върхове.

Кремъл до голяма степен помогна за този срив, като ограничи доставките на природен газ за Европа, която преди приемаше 86% от продажбите на руското гориво. Целта беше това да създаде проблеми на европейците, а социалното недоволство да доведе до смекчаване на санкциите. Но благодарение на топлата зима и бързото разрастване на предлагането на втечнен природен газ от други страни като САЩ и Катар, това не се случи, а Русия бързо загуби ролята си на водещ доставчик за Европа. Затруднявайки се да пренасочи тези количества към Азия по тръбопроводна инфраструктура с ограничен капацитет, Кремъл сега получава едва 20% от предишните си приходи от газ.

Наложеното от ЕС петролно ембарго през декември и таванът на цените на суровината обаче носят истинските проблеми за руската икономика и най-вече за бюджета. Горната граница изненадващо успя да постигне баланса между това да на изключи изцяло предлагането на руски петрол на световния пазар, но съществено да намали значително печалбите за Русия. Износът на руски петрол се задържа стабилен на предвоенни нива от около 7 млн. барела на ден, осигурявайки количества на глобалния пазар, но стойността му се е понижила от 600 млн. долара на ден до 200 млн. долара на ден. Цената на сорта Уралс се срина до около 45 долара за барел, малко над разходите от 42 долара за барел за Русия. А страни, които официално са извън схемата за ограничаване на цените като Индия и Китай, които сега приемат основната част от количествата, негласно поддържат картела на купувачите и се възползват от по-изгодните цени. След ембаргото приходите на Русия от продажба на изкопаеми горива на ЕС са с близо 90% надолу към януари-февруари тази година. "Ерата на извънредни печалби за Русия от петрол и газ приключи", казва пред CNN Янис Клуге, експерт по руската икономика в Германския институт за международни въпроси и сигурност.

Ограничените постъпления вече натоварват финансите на Русия. Правителството отчете бюджетен дефицит от около 25 млрд. долара, или над 2% от БВП през януари. Разходите значително растат заради войната - с 59% на годишна база, докато приходите се сриват с 35%. Към февруари общо приходите от енергийни ресурси в бюджета вече са с 46% надолу на годишна база.

Руската държава все повече ще се оказва принудена да избира между военни и социални разходи като образование, здравеопазване, жилища и да прави компромиси с тях. С ограничения ѝ достъп до международните финансови пазари единствените източници за покриване на дефицитите сега остават емитирането на дълг на вътрешния пазар и използването на резерви. Както и вдигането на данъци, като обявения през февруари еднократен данък за бизнеса, който се очаква да донесе между 2.8 и 3.5 млрд. долара в руския бюджет.

Боледуващата руска икономика може да остане без финансов резерв през 2024 г., предупреди олигархът Олег Дерипаска, който предвижда, че санкциите ще имат много негативни ефекти за страната. Русия трудно би могла да замени западните инвеститори, а войната е нарушила веригите на доставки, извадила е от пазара на труда реална работна сила в лицето на мобилизираните мъже и е лишила руските компании от западни технологии. По думите на Дерипаска най-неприятното е, че руското правителство вече се опитва да вземе спестяванията на руския бизнес, за да компенсира недостига на средства в националния бюджет.

В тази среда бизнесът се затруднява да планира. Според проучвания почти половината от фирмите се готвят да поддържат производството през следващите една до две години, но не мислят за растеж. Икономисти посочват, че това създава висок риск от "дългосрочна стагнация на руската икономика".

Дългосрочен упадък

Най-сериозните ефекти за Русия се очаква да са дългосрочни. От миналия февруари милиони руснаци са напуснали страната - първоначално около половин милион през март и още повече след обявената през септември военна мобилизация. Според Зоненфелд по най-консервативни оценки напусналите страната са вече общо поне 3 млн., а това са предимно мъже в трудоспособна възраст. В допълнение с изпратените на фронта това представлява сериозен спад на работната сила.

Сред заминаващите преобладават висококвалифицирани кадри, а с тях изтичат и финансови ресурси. Паричните преводи към съседните страни са скочили повече от десет пъти. А офшорните убежища като ОАЕ процъфтяват, като се спекулира, че около 30% от най-богатите хора в Русия са избягали.

"Дали икономиката ще се свие или разшири през 2023 г. ще се определи от развитието на войната", пише Татяна Орлова от Oxford Economics, като отбелязва, че ключов риск представлява недостигът на работници, предизвикан от наборната военна служба и емиграцията. Очакванията са, че най-тежките ефекти от санкциите ще са дългосрочните, като ограниченият достъп до западни микрочипове, технологии и ноу-хау, както и свиващата се работна сила все повече ще натежават на икономиката.