Зеленски настоява за яснота кога Украйна ще бъде приета в НАТО

Съюзниците в алианса са разделени по въпроса как и по какъв начин може да стане това

Украйна е готова да бъде в НАТО. Готови сме за момента, в който НАТО е готово... Нуждаем се от цялото единство чрез алианса и работим върху това, заяви на форума в Кишинев президентът Володимир Зеленски

Ния Раденкова

Украйна е готова да бъде в НАТО. Готови сме за момента, в който НАТО е готово... Нуждаем се от цялото единство чрез алианса и работим върху това, заяви на форума в Кишинев президентът Володимир Зеленски © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Киев отдавна разглежда членството си във военния алианс като основа на бъдещата си отбрана и сигурност.
Обмисля се сключването на двустранни договори за сигурност, както и допълнителни договори чрез международни организации освен НАТО.
Един от критериите за успешна среща на лидерите от отбранителния алианс във Вилнюс през юли е достигането до конкретен план за украинското членство в НАТО.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски засили исканията си към НАТО да постигне напредък по кандидатурата на страната му за присъединяване към военния алианс. Това увеличава натиска върху западните правителства, защото дебатът за предоставяне на гаранции за сигурност на Киев набира скорост. Украйна отдавна разглежда членството си в ръководения от САЩ военен алианс като основа на бъдещата си отбрана и сигурност, но съюзниците в НАТО са разделени по въпроса как и кога може да се осъществи това и дали предлагането на двустранни гаранции за сигурност на Киев е възможна стъпка към присъединяването.

"Украйна е готова да бъде в НАТО. Готови сме за момента, в който НАТО е готово... Нуждаем се от цялото единство чрез алианса и работим върху това", заяви Зеленски на срещата на върха на Европейската политическа общност в Молдова.

"Във Вилнюс е необходима ясна покана към Украйна", заяви Зеленски на среща на близо 50 други европейски лидери, визирайки годишната среща на върха на НАТО в литовската столица следващия месец. "Съмненията трябва да изчезнат. Положителните решения за Украйна ще бъдат положителни за всички."

"На нашия континент не трябва да има гореща война или замразен конфликт, добави Зеленски. Когато няма гаранции за сигурност, има само гаранции за война."

Президентът на Украйна говори в Кишинев, след като Русия извърши 18-ия си въздушен удар по Киев за последните 31 дни, при който загинаха трима души в столицата.

Какви да са гаранциите за сигурност

В сряда френският президент Еманюел Макрон призова Украйна да получи "път" за членство в НАТО следващия месец. Макар че не се ангажира да одобри пълноправното членство на Украйна, това представлява потенциално влиятелна промяна в позицията на Париж.

В момента сред западните поддръжници на Украйна се водят интензивни дискусии за това каква форма биха могли да приемат гаранциите за сигурност и колко пари ще бъдат заделени за тях, заяви френски служител пред Financial Times. Идеята е да се подредят двустранните ангажименти за сигурност, поети от държавите, и след това да се договорят други чрез многостранни организации, включително извън НАТО.

Франция, САЩ и Германия досега бяха предпазливи по отношение на предоставянето на график за членството на Украйна в НАТО, за което призоваха Обединеното кралство, Полша и балтийските държави.

"Единствената работеща гаранция за сигурност... е членството в НАТО", заяви министър-председателят на Естония Кая Калас при пристигането си на срещата на върха, чийто домакин беше президентът на Молдова Майа Санду.

В знак на разделение по въпроса германският външен министър Анелена Бербок заяви в четвъртък, че макар НАТО да остава отворено за нови членове, "е ясно, че не можем да говорим за приемане на нови членове, които са в разгара на война".

"Единствената гаранция за сигурност която работи... е [членство в] НАТО."

Кая Калас, премиер на Естония

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви на срещата на външните министри на страните от НАТО в Осло, че е "уверен, че ще намерим консенсус за по-нататъшните действия" по отношение на Украйна. "Вече проведохме добри неофициални дискусии и сме съгласни с някои основни послания", добави той.

Габриелиус Ландсбергис, външен министър на Литва, заяви пред Financial Times, че НАТО трябва да "закрепи Украйна в трансатлантическия съюз, така че единственият оставащ въпрос е кога точно" тя да се присъедини. Той добави, че Украйна чака да бъде приета от 14 години, което е повече от достатъчно време.

Един от критериите за успешна среща на лидерите от отбранителния алианс във Вилнюс следващия месец е достигането до конкретен план за украинското членство в НАТО. "Ще трябва да положим структурата, на чиято база Украйна може да стане член", Ландсбергис.

Мелани Жоли, външният министър на Канада, заяви, че НАТО трябва да предложи "дългосрочни гаранции за сигурност на Украйна".

Макрон потвърди, че няма да се достигне консенсус на срещата във Вилнюс относно пълноправното украинско членство в НАТО и допълни, че Франция подкрепя идеята за "гаранции за сигурност", които да са "силни, конкретни и осезаеми". "Трябва да сме по-амбициозни по тези въпроси отколкото в миналото", заяви френският президент.

Западът притиска Ердоган за Швеция

Швеция е друга държавата освен Украйна, която чака одобрението на членовете от алианса за приемане в НАТО. Стокхолм и Финландия подадоха молба за приемане в отбранителния съюз през 2022 г., скоро след започването на войната в Украйна, изоставяйки дългогодишната си политика на неутралитет. Финландия беше приета във военния съюз през март тази година, след като 30-те държави членки единодушно я подкрепиха, но турският президент Реджеп Ердоган оспори влизането на Швеция в НАТО. Ердоган настоява, че шведското правителство укрива кюрди на своя територия и отказва да ги екстрадира.

Премиерът на Швеция Улф Кристерсон заяви пред Financial Times, че новият антитерористичен закон, който влезе в сила миналата седмица, е "последната част" от споразумението за осигуряване на подкрепата на Анкара за влизане във военния алианс. "Време е сериозно да се разгледа кандидатурата на Швеция за членство в НАТО. Само [руският президент] Владимир Путин може да спечели нещо от това Швеция да остане извън НАТО", смята Кристерсон.

Липсата на консенсус относно разширяването на НАТО води до вътрешен конфликт между Турция и другите държави членки, които искат да приемат боеспособната Швеция, за да осигурят по-високо ниво на сигурност. След като Ердоган беше преизбран за президент на Турция, САЩ и другите западни държави засилиха усилията си да го убедят да приеме Стокхолм.