🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Новият президент на Черна гора цели да ускори влизането в ЕС

Яков Милатович стъпи в длъжност, очаква се създадената от него партия да спечели и парламентарните избори в началото на юни

Темата накратко
  • Черна гора вече е част от НАТО, но преговорите за членството й в ЕС се забавиха.
  • Милатович ще използва войната в Украйна, за да ускори разговорите с Брюксел.
  • Страната трябва да провежда реформи, които ще бъдат основна цел на новото правителство.

Ново поколение от политици пое властта в Черна гора и има амбиция да прокара необходимите реформи, за да вкара държавата в Европейския съюз (ЕС) и да се възползва от "прозореца от възможности", представен от войната на Русия в Украйна. Черна гора вече е част от НАТО, но преговорите за членството й в ЕС се забавиха

Яков Милатович, 36-годишен бивш икономист от Европейската банка за възстановяване и развитие, спечели президентския пост на избори миналия месец, след като проведе кампания за ускоряване на преговорите за присъединяване към ЕС. Победата му над досегашния президент Мило Джуканович, който управляваше 33 години, бележи нов етап в развитието на страната с население от 620 хил. души, която до 2006 г. беше обединена със Сърбия и лоялна към Русия, пише Financial Times.

Бърз възход

Възходът на Милатович към властта беше бърз - той създаде партията си "Европа сега" едва през 2022. Тя се представи силно на местните избори миналата година и е напът да спечели парламентарните на 11 юни. Последни проучвания показват, че "Европа сега" ще получи близо 30% от гласовете, което ще й осигури необходимото мнозинство за прокарване на проевропейски реформи.

"ЕС се нуждае от история за успеха (и) да се надяваме това да бъде Черна гора", казва Милатович в интервю за Financial Times, след като встъпи в длъжност на 21 май - датата съвпадаше със 17-ата годишнина на независимостта на Черна гора от Сърбия.

Черна гора вече е част от НАТО, но преговорите за членството й в ЕС се забавиха заради бавния прогрес по повечето изисквания, главно заради законодателството и проблемите с корупцията. Войната на Русия в Украйна помогна на европейските правителства да осъзнаят опасността от това да се пренебрегват държави, които в миналото са били в руската орбита. Поради тази причина Берлин и Брюксел сега се опитват да ускорят преговорите със страните от Балканите. След приемането на Хърватия в общността Програмата за разширяване на ЕС беше спряна, като останалите западнобалкански държави са на различен етап от дългия процес на кандидатстване.

"За съжаление, ЕС реагира политически в западните Балкани чак след руската агресия в Украйна", казва Милатович. "Целият процес по разширяване беше много технически за десетилетие; сега има прозорец на възможност в следващата година-две, през който Черна гора може да поеме голяма стъпка напред."

Този срок може да се окаже трудно постижим, понеже Черна гора е затворила само три от 33 преговорни глави за встъпване в ЕС. Друг фактор, ограничаващ амбициите на Европа сега, са силните исторически, културни и езикови връзки на страната със Сърбия. Белград продължава да негодува срещу Запада заради решението на НАТО да бомбардира Сърбия през 1999 г.

"За съжаление, ЕС реагира политически в западните Балкани чак след руската агресия в Украйна."

Яков Милатович, президент на Черна гора

Милатович обяснява, че когато е влязъл в политиката през 2020 г., държавата е "наподобявала повече Казахстан, отколкото западноевропейска нация", с Китай, Азербайджан, Турция и Обединените арабски емирства като най-големи инвеститори в страната и около 30% от туристите от Русия. "Имаше малко икономически връзки с ЕС, САЩ или Великобритания... нещо не беше наред."

Връзките с Китай

Китай отпусна заем на Черна гора през 2015 г. от 1 млрд. долара - една пета от брутния вътрешен продукт (БВП), по двустранен договор за финансирането на магистрала до Сърбия. Президентът обясни, че новото правителство спешно ще разгледа заема, който трябва да бъде изплатен след близо 20 години с помощта на западно съфинансиране. Допълнително финансиране ще е необходимо и за доизграждане на магистралата, която ще осигури достъп до Европа през Сърбия.

Кандидатът на "Европа сега" за министър-председател, Миложко Спаджик, заявява, че новото правителство ще се съсредоточи върху проблемите в законодателството и борбата срещу корупцията.

"Джуканович е динозавър", казва Предраг, таксиметров шофьор в Подгорица. "И остави голям отпечатък в Черна гора."

Бившият президент продължава да получава подкрепа от много черногорци заради това, че в страната не се стигна до война както в други бивши югославски републики през 90-те години, и успя да насочи държавата към Запада с членството си в НАТО през 2017 г. и с началото на преговорите за членство в ЕС.

"Направихме обратен завой към Запада, каза Джуканович. - Исторически Черна гора е била в съюз главно с Русия."

Бившият президент също така постепенно успя да намали зависимостта на страната от Сърбия, включително призна и Косово през 2008 г., което Сърбия продължава да оспорва.

"Ние признахме Косово не заради задължение да сътрудничим с евроатлантическата общност", твърди Джуканов. "Ние казахме на съседите ни в Белград, че Сърбия загуби Косово в резултат на грешна политика."

Партньорството със Запада има и своите предизвикателства. През 2016 г., докато Подгорица се подготвяше за влизането си в НАТО, Джуканович обяви, че опонентите му планират преврат с руска помощ. Независимо че Москва отрече тези твърдения, Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ описа "руската финансова помощ за черногорска политическа партия преди изборите в Черна гора през 2016 г.".