Икономика на бавни обороти

Крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ) (срещу която също имаше многолюдни протести през уикенда след разкрития как нейни функционери са обсъждали с неонацисти как милиони чужденци да бъдат експулсирани от Германия) според проучванията е втора политическа сила с 22% и е по-популярна и от трите партии в правителството. Формациите в коалицията "светофар" (червеното на социалдемократите на Шолц, жълтото на Партията на свободните демократи и Зелените) се сриват дружно по популярност и в момента общият им рейтинг едва достига 30%.

Очакванията са АзГ да спечели вота в три източни провинции през септември и това да засили още повече вътрешното напрежение в коалицията, която и без това скача от криза в криза. Вече дори се чуват гласове, че трудно ще изкара пълния си мандат. "Центробежните сили може да станат толкова силни, че коалицията да не издържи до изборите през 2025 г.", каза наскоро в интервю пред регионален вестник в Нюремберг зам.-председателят на Партията на свободните демократи (ПСД) Волфганг Кубицки. Министър от кабинета пък изразява носталгия по относително спокойните времена при Ангела Меркел: "Бяхме толкова свикнали с нея, а сега сме три партии в правителството, които са наистина различни и спорят през цялото време. Понякога усещането е повече като за детска градина, отколкото за управление на държава."

Към политическата парализа се добавя и икономическа. От лидер по растеж в ЕС, Германия сега е на опашката и за нея отново се говори като за "болния човек на Европа". Което е неприятно и за ЕС, който Германия е неспособна и нежелаеща да води. Управленската немощ на Шолц, затънал в кризи у дома, оставя ЕС без посока по теми като подкрепата за Украйна, справянето с проблемите с миграцията, реформирането на съюза така, че да продължи да се разширява, както и подготвянето му за вероятна победа на Доналд Тръмп в САЩ през ноември. Фактът, че френският президент Еманюел Макрон също е отслабен, само разширява вакуума в сърцето на ЕС. Що се отнася до икономиката, старото клише, че когато Германия кихне, Европа хваща настинка, продължава да е вярно.

Защо се задавя германският мотор

Германия имаше чудесни години. Между 2006 г. и 2017 г. икономиката й изпреварваше големите й партньори в Европа и се движеше в крачка с тази на Америка. Но през 2023 г. тя се е свила с 0.3% и това я прави най-бавната в еврозоната. Очакванията за тази година са за минимален ръст от 0.6%, като икономистите ревизират прогнозите си надолу след дошлото като гръм решение на федералния Конституционен съд през ноември за неправомерно използване на средства, което отвори дупка от 60 млрд. евро в бюджета и принуди правителството спешно да реже разходи и да потушава спорове между коалиционните партньори.

Икономическият проблем на Германия не е само тук и сега. Дългосрочните перспективи пред страната също не изглеждат добре. Според МВФ Германия ще расте по-бавно от Америка, Великобритания, Франция и Испания през следващите пет години.

Източник: Reuters

Това отчасти се дължи на факта, че страната се оказва особено уязвима към външни обстоятелства, включително войната в Украйна, която принуди Германия рязко да се отърси от зависимостта си от евтин руски газ, както и забавянето в Китай, което удари износа на федералната република.

Германия е ударена от тройно проклятие, обобщава сп. Economist: индустрията й е силно чувствителна към външна конкуренция и геополитическо напрежение; пътят й към постигане на нетни нулеви емисии ще бъде труден; а демографията й е неблагоприятна и работната й сила е необичайно застаряваща.

Настроенията са в тон с мрачната картина и германците все по-често се оплакват, че държавата им не работи толкова добре, колкото би трябвало. Четирима от петима души казват на социолозите, че страната не е добро място за живеене. Близо 64% очакват, че след десет години ще са в по-лоша ситуация, отколкото днес. Германските влакове вече толкова масово се движат извън разписание, че Швейцария започна да забранява влизането на закъсняващите на нейна територия, за да не разстройват прецизния й жп график. Техническа авария в застаряващ правителствен самолет остави външния министър Аналена Бербок блокирана с часове в Абу Даби и провали официалната й визита в Австралия миналото лято. Германските медии описаха фиаското като подходяща метафора за стагниращата икономика и занемарената инфраструктура.

Години наред блестящото представяне на федералната република в "стари" индустрии прикриваше липсата й на инвестиции в нови. Самодоволството и обсесията с фискалното благоразумие (въплътено в "дълговата спирачка", която доведе до кризата с решението на Конституционния съд) са причина за твърде малко публични инвестиции, и то не само в Deutsche Bahn и Бундесвера. Инвестициите на страната в информационни технологии като дял от БВП са под половината от тези в Америка и Франция. Бюрократичният консерватизъм също задушава активността. Издаването на разрешителни за започване на бизнес в Германия отнема 120 дни - близо два пъти повече от средното за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). За сравнение, в Гърция и Италия се случва за по-малко от 40 дни.

• Коментар | Германия в дълбоко униниe

Към това се прибавя геополитиката, която застрашава германското производство и поставя под въпрос дали индустрията ще продължава да бъде гордостта и моторът на икономиката. От всички големи западни икономики Германия е най-уязвима спрямо случващото се в Китай. Търговията между двете държави е възлизала на близо 300 млрд. евро през 2022 г. Според изследване на МВФ Германия ще пострада най-много от всички държави в ОИСР, ако вносът и износът на високотехнологични стоки между Китай и страните от организацията бъде силно ограничен. В същото време китайските компании все по-застрашително съперничат на германските, и то не само в автомобилостроенето. Германските флагмани - BMW, Mercedes, Porsche, Volkswagen - са заплашени да изостанат при преминаването към електромобили. Общата пазарна капитализация на четирите компании е по-малко от половината от тази на Tesla. Точно както цялата германска икономика, техният бизнес модел доскоро работеше твърде добре, за бъде адаптиран. И сега китайската конкуренция го застрашава. Неотдавна германската фирма за отдаване на коли под наем Sixt закупи 100 хил. елекромобила от китайския производител BYD.

Другата голяма трудност идва от енергийния преход. Германският индустриален сектор използва близо два пъти повече енергия от втория по големина в Европа, а германските потребители имат далеч по-голям въглероден отпечатък от тези във Франция или Италия. След като евтиният руски газ вече не е опция, а страната си отбеляза автогол с отказа от ядрена енергия, сега липсата на инвестиции в електропреносна мрежа и мудната система за издаване на разрешителни бавят прехода към възобновяема енергия на поносими цени. Което удря по конкурентоспособността на индустрията. Химически гиганти като BASF и Lanxess вече преструктурират операциите си в страната и затварят съоръжения. Други компании от енергийно интензивни сектори скоро могат да ги последват, ако не бъдат задържани от гаранции за фиксирани цени на енергията или щедра правителствена помощ, каквато вече получи ThyssenKrupp.

В допълнение почти всички сфери на германската икономика - от фризьорските услуги, през санитарите до инженерите - изпитват остър недостиг на работна ръка. Близо две пети от работодателите вече казват, че им е трудно да намерят квалифицирани служители. С пенсионирането на поколението на "бумърите" и без имиграция, влизане на повече жени или възрастни хора в работната сила, трудовият пазар ще загуби 7 млн. от сегашните си 45 млн. работници до 2035 г., изчислява Институтът за изследване на пазара на труда в Германия.

И може ли да бъде съживен

Германската икономика продължава да има своите силни страни - компании със световна слава, ниска безработица, отличен кредитен рейтинг, малък държавен дълг. И превъзмогването на трите основни предизвикателства - геополитиката, климатичните промени и демографията - не е невъзможно, но изисква умело и смело управление. Каквото сегашното, уви, не изглежда да е.