Руската война в Украйна променя Европа

За Франция промяната е по-малко видима, но не по-малко дълбока. Тя не се отнася толкова за икономическия модел, който не е до такава степен зависим от експорта както германския. И благодарение на ядрената енергия не разчита толкова на руския газ. Всъщност Париж преосмисля темата за европейските граници, съюзи и сигурност. Традиционно не особено ентусиазирана за разширяването на ЕС, Франция в миналото се отнасяше към държавите от Централна и Източна Европа като към младши партньори. През 2003 г. тогавашният президент Жак Ширак отхвърли подкрепата на желаещите членство в ЕС страни от Източна Европа за американската инвазия в Ирак (на която Париж се противопоставяше), обявявайки, че те са "пропуснали възможността да замълчат". През 2019 г. пък Франция наложи вето на започването на преговори за еврочленство с Албания и Северна Македония.

Франция сега приема, че границите на ЕС ще се разширяват още на изток.

Руската война ускори структурната промяна. Един елемент е новата френска поддръжка за разширяването на ЕС. По време на визита в Киев миналия юни Макрон подкрепи даването на статут на кандидати на Украйна и Молдова. Освен това Франция вдигна ветото си спрямо Албания и Северна Македония. На 31 май в реч в Словакия Макрон изненада с позицията си, че разширяването на ЕС трябва да се състои "възможно най-скоро". И допълни: "Въпросът за нас не е дали да се разширяваме, а как да го направим." Визирайки изказването на Ширак, Макрон призна пред предимно централно- и източноевропейската публика там, че "ние понякога пропускаме възможността да слушаме".

Подобни изявления помогнаха за успокояването на онези, които се притесняваха, че идеята на Макрон за по-широка Европейска политическа общност всъщност е начин да се забави разширяването на ЕС. Целяща да събира два пъти в годината 44-те страни - членуващите в ЕС и техните съседи, тази инициатива се проведе за втори път на 1 юни в Молдова, само на 20 км от украинската граница. В срещата участва и украинският президент Володимир Зеленски, което я превърна в проява на единство по отношение на неговата обхваната от война държава, както и в стимул за домакина Молдова. Франция сега приема, че границите на ЕС ще се разширяват още на изток. Според Алексадр Адам - бивш европейски съветник на Макрон, руският териториален ревизионизъм направи разширяването "геополитическа необходимост вече няма възможност за стабилна сива зона между ЕС и Русия".

Втората промяна във Франция се отнася до сигурността. Макрон иска Европа да направи повече за защитата си и да разчита по-малко на САЩ, особено предвид американските избори през 2024 г. Негови европейски колеги все още се притесняват, че такива изказвания ще подкопаят ангажимента на Вашингтон към европейската сигурност. Новата геополитическа обстановка обаче изглежда, че прави Франция по-войнствено настроена. В Братислава Макрон призова на Украйна да бъде даден "път към членство в НАТО" на срещата на алианса във Вилнюс през юли. Това е доста голям обрат за лидер, който през 2019 г. каза пред The Economist, че НАТО е в състояние на "мозъчна смърт".

Германският лидер е резервиран и предпазлив, френският лидер е амбициозен и склонен към риск. И двамата се затрудняват да се разберат.

Сега във Франция се провеждат сериозни разговори как да се дадат на Украйна твърди гаранции за сигурност. В тази връзка на 19 юни министрите на отбраната ще се срещнат в Париж, за да обсъдят европейската въздушна отбрана.

Докато Германия и Франция работят по адаптацията си към новата Европа, техните дискусии ще срещнат трудности. Единият лидер е резервиран и предпазлив, другият е амбициозен и склонен към риск. И двамата се затрудняват да се разберат. Сега са на една позиция по отношение на разширяването, но предстоят тежки дебати за новите вътрешни правила на ЕС, които са прелюдия към по-нататъшното разширяване. Остават различията за ядрената енергия, отбранителните поръчки и фискалните правила. Германия, подобно на САЩ, е предпазлива относно Украйна и НАТО. Страната е раздразнена от "голямата уста" на Макрон. Франция пък е недоволна от объркването и бавността в управляващата коалиция на Шолц.

Руската война в Украйна научи европейците, че организацията на техния континент е далеч отвъд връзките между Париж и Берлин. Напоследък Германия прекарва по-малко време да се дразни заради действията на Франция. Франция пък е по-склонна от преди да подаде ръка на другите държави в ЕС. И все пак малко неща се случват в съюза без разбирателството между Париж и Берлин. По принцип те са на различно мнение по повечето въпроси, но имат общо желание да преодолеят тези различия. Способността им да го направят ще бъде жизненоважна за определянето на формата на тази нова Европа.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved