Как войната в Украйна променя Германия

• Канцлерът от запаса
• Войната в Украйна: Има място за старите танкове

Повече от година по-късно въпросът докъде са стигнали обявените тектонични промени няма еднозначен отговор. Както отбелязва в свой анализ Констанце Щелценмюлер от Brooking Institution, завоят в германската политика е реален, но недостатъчен; и "Zeitenwende е за германската отбрана това, което е котката на Шрьодингер за квантовата механика - едновременно е и не е". А залогът е голям и далеч не касае само Германия - ако ЕС иска да стане военно ефективен и способен да се защитава срещу икономически натиск, Берлин трябва да поведе останалите.

Големият танкер прави поворот

"Германия е като огромен танкер, който се опитва да направи завой на 180 градуса. Ако го направи твърде бързо, може да се счупи." С това обяснение Дитмар Нитан, депутат от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и член на комисията по външни работи в Бундестага, се опита наскоро да защити правителството на Шолц от критиките, че е създало очаквания, които не изпълнява, и така пропуска исторически шанс.

Действително за държава с историческата обремененост и политическата комплексност на Германия резките обрати не са особено реалистични. А и при цялото недоволство сред германските съюзници от предпазливостта на Шолц през изминалата година всъщност се случиха доскоро немислими неща.

Страна, за която изпращането на оръжие в зона на конфликт беше абсолютно табу за обществото и неписан политически закон, сега е третият най-голям доставчик на въоръжение за Украйна след САЩ и Великобритания и приносът й до момента се оценява на 2.3 млрд. евро. Общата помощ (финансова, хуманитарна и военна) на Германия за Украйна възлиза на 13.3 млрд. евро и отстъпва само на предоставената от Америка. А след като на 25 януари Берлин одобри изпращането на германски танкове Leopard за Украйна, Шолц дори може да си позволи да размахва пръст на държавите, които месеци наред го обвиняваха за мудните му действия, а сега самите те не успяват да доставят своите танкове.

По-големият и по-дългосрочен проблем е отчайващото състояние на германските въоръжени сили. И забавянето на трансформацията им не може да бъде извинено толкова лесно, колкото ситуацията с танковете за Украйна, където Шолц имаше нужда от време, за да подготви общественото мнение.

Десетилетията на оскъдни инвестиции са оставили някогашната най-голяма сухопътна военна сила в Европа с ръждясали танкове, които не могат да се движат, необслужвани самолети, които не могат да летят, и деморализирани войници, обитаващи неподдържани казарми с мухлясали бани. Според оценки, цитирани от германските медии, Бундесверът има годни муниции за едва два дни интензивен конфликт. Възстановяването на запасите до адекватни нива би струвало 20 млрд. евро, а военните доставки за Украйна още повече засилват недостига. Годишният доклад за състоянието на Бундесвера, оповестен в началото на седмицата, констатира, че ако обновяването на въоръжените сили върви с настоящите темпове, ще са нужни 50 години, за да бъде завършено. "На Бундесвера му липсва от всичко по много. След 24 февруари 2022 г. липсите са още по-големи - в обучението, в персонала, в оборудването", заяви парламентарният комисар по въпросите на въоръжените сили Ева Хьогл, която представи доклада. И призова новият специален фонд да бъде утроен до 300 млрд. евро.

Всъщност въпросният фонд от 100 млрд. евро беше създаден миналия май и една трета от него вече е разпределена за най-различни нови оръжейни системи. Но до момента нито цент от парите не е реално похарчен. Повечето наблюдатели обвиняват за затлачването на превъоръжаването бившия военен министър Кристин Ламбрехт, която Шолц остави на поста близо година след началото на войната въпреки поредицата от гафовете и очевидната й (за всички останали) непригодност.

В същото време не е ясно кога Берлин ще изпълни обещанието си за 2% от БВП за отбрана. Това не се случи през 2022 г. (тогава бяха похарчени 1.5%), няма да се случи и тази година, а вероятно и следващата. Според новия отбранителен министър Борис Писториус военният бюджет ще трябва да бъде повишен с допълнителни 10 млрд. евро годишно, за да бъде постигната тази цел.

"Има много причини за бавното темпо на промените. Германия свикна да живее в мир и темите, свързани със сигурността, от десетилетия не са важна част от дневния ред. Така че е нужна смяна на манталитета, особено по отношение на нагласите спрямо Русия. Този обрат започна, но далеч не е завършен. Също така бюрократичните процедури често са тромави и спъващи", казва пред "Капитал" Сузан Щеварт, експерт от престижната германска фондация "Наука и политика" (SWP). Тя е предпазлива доколко назначаването на компетентния и твърд Писториус, който започна с летящ старт и заявява недвусмислено, че Украйна трябва да победи (за разлика от внимателния Шолц, който казва, че ще "направи всичко нужно", за да я подкрепи), ще донесе бърз обрат. "Един човек, дори да е министър, не може да преобърне ситуацията за една нощ. Но е възможно с времето Писториус да допринесе за промените", смята Щеварт.

Когато няма накъде

Но докато в отбраната нещата се движат мудно, в енергетиката правителството на Шолц се задейства светкавично и действително направи рязък обратен завой, като се адаптира далеч по-бързо и гъвкаво от очакванията. Просто защото нямаше друг избор. Германия, която през 2021 г. е била зависима от Русия за вноса на 55% от използвания газ, успя да сведе това до 22% до юни миналата година, когато Кремъл спря кранчето за Европа, а в момента няма нужда от руски газ. Берлин успя скоростно да си осигури алтернативни доставки, включително със светкавичния строеж на терминали за втечнен газ. И ако при спирането на руския газ миналата година всички вещаеха не просто рецесия, а смърт на обречения германски икономически модел, сега прогнозите са за лек спад преди нормализация през пролетта.

Обратът е не само удивителен, но и траен. "В енергийната сфера връщане към статуквото от преди февруари 2022 г. е невъзможно. Все още има някои икономически актьори, които се надяват в някой момент отново да могат да правят бизнес с Русия, но в енергетиката се случват промени, които правят предишното сътрудничество невъзвратимо", казва анализаторът от SWP.

Всъщност защитниците на Шолц твърдят, че критиките срещу него не отчитат огромните предизвикателства както за преобръщането на политическа парадигма, вкоренена от десетилетия на мир и стабилност, така и за поправяне на щетите, нанесени върху германските отбранителни способности от годините на безмилостни съкращения и недофинансиране. Но от друга страна, дори в рамките на тези ограничения (плюс сложното функциониране в тройна коалиция), Шолц действа твърде предпазливо и твърде мудно.

През декември в своя статия за сп. Foreign Affairs той обяви как Германия ще трябва "да излезе напред като един от основните доставчици на сигурност в Европа". За момента обаче няма почти никакви белези това да се случва. Всъщност Германия дори още не е приела своята първа стратегия за национална сигурност заради продължаващи спорове между канцлерството и външното министерство към кое ведомство да бъде зачислен планираният Съвет по национална сигурност. "Не смятам, че понастоящем има очертана визия в Германия за нова европейска архитектура на сигурността, макар да вървят дебати и обсъждания", посочва Сузан Щеварт. И все пак още има надежда, че европейският супертанкер ще успее да направи завоя, без да се счупи.