Индия може да бие Русия като първа страна, кацнала на лунния Южен полюс

Изборът на лунния Южен полюс като площадка за кацане на руснаците и индийците не е случаен. Причината за специалния интерес на учените към този регион е, че се намира се обратната страна на Луната, изключително сенчест е и тук има голяма вероятност да бъдат открити залежи от замразена вода. Впоследствие ледът може да бъде разлаган чрез електролиза до кислород и водород, които да бъдат използвани както за производство на ракетни горива, така и за поддържането на постоянна обитаема изследователска станция.

Ракетата-носител "Союз-2.1b" с втора степен "Фрегат" успешно изстреля "Луна-25" в Космоса на 11 август

При всички положения катастрофата на "Луна-25" е невероятно унижение за Путин и Русия, която не е изпращала сонда към естествения спътник на Земята от близо половин век, въпреки че упорито се опитва да демонстрира как е достоен наследник на водещата съветска космическа програма. Загубата на руския междупланетен апарат беше потвърдена в неделя, след като ден по-рано "Роскосмос" съобщи за проблем по време на запалване на двигателите, чиято цел е била да извърши маневра и да подготви траекторията за кацане. Впоследствие връзката с "Луна-25" е изгубена и повече не е била възстановена.

Всъщност ако Русия не беше нападала Украйна и беше запазила космическото си сътрудничество със САЩ и Европейската космическа агенция (ESA), тя най-вероятно щеше да може да използва алтернативни системи за комуникация с "Луна-25" и може би щеше да има възможност да я спаси. Защото в момента "Роскосмос" е имал възможност да държи връзка с лунната сонда единствено когато има пряка видимост от нея към територията на Русия. За сметка на това NASA и ESA използват т.нар. Deep Space Network - мрежа от комуникационни станции, параболични антени и междупланетни сателити, които позволяват постоянна комуникации с автоматичните апарати в дълбокия космос.

За момента конкретната причина за разбиването на "Луна-25" не е съобщена и ще се уточнява от руска междуведомствена комисия. Според неофициална информация обаче импулсът на реактивните двигатели се е оказал 1.5 пъти по-силен от планираното, в резултат на което сондата се е насочила към лунната повърхност. Предполага се, че в момента на опита за "меко кацане" тя се е движила с около 1.68 километра в секунда. Причината за този проблем за момента също остава неизвестна. Двата най-вероятни сценария са софтуерна грешка или физическа повреда на двигател.

Снимка на лунната повърхност от камерите на индийската сонда Chandrayaan-3

По-важният въпрос обаче е как "Роскосмос" смята да действа оттук нататък. "Луна-25" трябваше да е първата от поредица мисии към земния спътник. Задачата на "Луна-26" е да изпрати орбитален апарат около небесното тяло, на "Луна-27" - да извърши кацане с по-мощен апарат, а на "Луна-28" - да върне на Земята проби от повърхността. Всички тези мисии са част от руско-китайското космическо сътрудничество, чиято цел е изграждане на обитаема лунна база през 30-те години на този век. Дори на хартия обаче руският принос към този мегапроект е по-скоро символичен. А с провала на "Луна-25", чиято основна задача е да изследва за наличието на залежи от замръзнала вода, той става още по-съмнителен (освен може би от политическа и имиджова гледна точка).

Оттук нататък "Роскосмос" може да се опита да се реваншира пред китайците, като събере целия резервен и тестов хардуер, опита се да конструира сонда клонинг и пробва да извърши мисия "Луна-25B". Друг вариант е да премине направо към "Луна-26", тъй като изпращането на орбитален апарат без нужда от кацане е много, много по-лесно. Това би позволило на руските космически стратези да позачистят своя накърнен имидж. Още повече никой от тях най-вероятно няма да оглавява "Роскосмос" през 30-те години на века, за когато е насрочено следващото кацане на "Луна-27".

Парадоксално, съдбата на руската лунна програма може да бъде решена тази сряда от съдбата на Chandrayaan-3. Ако индийският опит за прилуняване се окаже успешен, това ще лиши Москва от титлата "първа държава, кацнала на лунния Южен полюс". От политическа гледна точка това означава, че "Роскосмос" ще има по-големи затруднения да се пребори за финансиране на тази изследователска програма. Ако обаче Индия се провали, Москва може да бъде мотивирана да инвестира по-активно. Особено от гледна точка на това, че успехите в Космоса са едни от последните потенциални пропагандни инструменти, с които Путин може да се опитва да представи своята страна като технологично напреднала.

Астронавтите от бъдещата мисия Artemis II на NASA позират на фона на междупланетната капсула Orion, която през ноември 2024 г. трябва да ги отведе на 10-дневно пътешествие около Луната и обратно.