Технологии

Космически технологии: Погледни нагоре

Орбиталните полети, мисиите и ракетите, които си заслужава да следим

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Алок Джа - научен редактор

2 автори

Наследниците на Apollo © NASA

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Към края на 2024 г. астронавти трябва да се върнат на Луната за първи път от повече от половин век. Е, донякъде. По време на мисията Artemis II на NASA четирима души - Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и Джереми Хансен, ще се отправят на пътешествие отвъд ниската околоземна орбита, но по време на 10-дневната мисия никой член екипажа няма да стъпи на лунната повърхност. Вместо това те ще достигнат до точка в космическото пространство на 7400 км отвъд обратната страна на Луната и после ще се върнат на Земята.

Мисията ще тества космическия хардуер и протоколите на програмата Artemis, по-специално ракетата носител Space Launch System (SLS) и пилотирания космически кораб Orion, които да бъдат готови за бъдещи мисии. Освен че ще са първите хора, достигнали окололунното пространство след мисията "Аполо 17" от 1972 г., г-н Глоувър, д-р Кох и г-н Хансен ще се окажат съответно първите чернокож мъж, първата жена и първия неамериканец, които ще летят отвъд орбитата на Земята.

Най-ранният момент, когато Artemis II може да излети, е идният ноември, а може и да се отложи за 2025 г. Мисията ще бъде изпреварена през май от шестия полет на китайската програма за изследване на Луната (известна под името Chang'e). Подобно на Chang'e 5 през 2020 г., целите на тази роботизирана сонда ще бъдат да изпрати спускаем апарат на повърхността на Луната, да събере няколко килограма скали и да ги върне на Земята. Този път локацията за кацане ще бъде на обратната страна на небесното тяло, а апаратът ще носи на борда си научна апаратура на френски, италиански, шведски и пакистански партньори.

Астронавтите ще се върнат на Луната - е, донякъде

През септември Япония ще се опита да се присъедини към "марсианския клуб" със своя космически апарат Martian Moons Exploration (MMX). Целта на мисията е да изследва луните на Червената планета, наречени Фобос и Деймос. Тъй като те са твърде малки, за да уловят космическия кораб със своята гравитация, вместо това MMX ще влезе в "квазисателитна орбита" около тях, което ще позволи извършването на научни изследвания в продължение на няколко месеца. MMX ще се опита да кацне на Фобос през 2025 г. и да вземе скални проби от повърхността му, които се надява да върне на Земята в някакъв момент преди края на десетилетието.

През октомври NASA ще изстреля Europa Clipper - мисия, която ще изучава една от луните на Юпитер и евентуалните условия за живот там. През 2012 г. космическият телескоп "Хъбъл" забеляза водни пари близо до южния полюс на спътника Европа. Това възроди интереса в средите на планетолозите към проучване на теорията, според която големите луни на Юпитер и Сатурн, които крият под замръзналата си повърхност големи океани от течна вода и може да са места, където е възможно да съществува извънземен живот. Когато достигне в луната на Юпитер през 2030 г., първата работа на Europa Clipper ще бъде да потвърди наличието на водни "изригвания". След това в рамките на 45 облитания над Европа на височина между 2700 км и 25 км той ще изучава магнитното поле на спътника, неговата ледена черупка и естеството на водата и скалите под нея.

През декември индийската космически агенция ще надгради успеха на нейната мисия Chandrayaan-3 от август 2023 г., при която успя да извърши меко кацане на космически апарат в района на лунния южен полюс, като изстреля сондата Shukrayaan към Венера. Това ще бъде първата специална мисия за изследване на "злия близнак" на Земята след японската Akatsuki от 2010 г. Учените се надяват да извършат широк спектър от изследвания - от химичния състав на атмосферата до потоците от лава на венерианската повърхност. А също и да разберат дали на планетата наистина има фосфин (молекула, за която се подозира, че присъства и която обикновено се свързва с наличието на живот).

В същото време частни компании ще извършат изпитания на нови ракети. За първи път през 2024 г. Blue Origin, космическата фирма на мултимилиардера Джеф Безос, може да тества своята ракета New Glenn. Компанията се опитва да създаде тежка система за многократна употреба, способна да достави до 45 тона полезен товар в ниска околоземна орбита. За сравнение - Falcon Heavy на SpaceX има товароподемност 68 тона, а първата версия на лунната ракета SLS на NASA - около 95 тона.

Стартъпът Rocket Lab планира да извърши първи полет със своята ракета за многократна употреба Neutron. Ракетата за еднократна употреба Ariane 6 на ArianeGroup също може да направи своя първи полет през 2024 г.

Макар и впечатляващи, всички тези ракети в крайна сметка ще изглеждат като джуджета в сравнение със Starship на SpaceX. Когато бъде готов, той трябва да може да изведе в орбита 150 тона. През 2024 г. очаквайте да видите още изпитания на този космически гигант.