Дебатът за по-високи лихви за по-дълго време ще доминира на срещата в Джаксън Хоул

Водещите централни банкери трябва да настроят паричната си политика така, че да овладеят инфлацията, без да предизвикват ненужни проблеми и загуба на работни места

Фед може би е близо до края на етапа на покачване на лихвите в борбата си с инфлацията, тъй като вече забави темпа на затягане, след като лихвеният процент по федералните фондове надхвърли 5%.
Фед може би е близо до края на етапа на покачване на лихвите в борбата си с инфлацията, тъй като вече забави темпа на затягане, след като лихвеният процент по федералните фондове надхвърли 5%.
Фед може би е близо до края на етапа на покачване на лихвите в борбата си с инфлацията, тъй като вече забави темпа на затягане, след като лихвеният процент по федералните фондове надхвърли 5%.    ©  Reuters
Фед може би е близо до края на етапа на покачване на лихвите в борбата си с инфлацията, тъй като вече забави темпа на затягане, след като лихвеният процент по федералните фондове надхвърли 5%.    ©  Reuters
Темата накратко
  • Фед, ЕЦБ и Английската централна банка все още умуват с колко още да повишат лихвите си, като предишните увеличения все още не са дали резултат.
  • Предизвикателството е още по-трудно, тъй като тепърва ще се усещат ефектите от глобалната пандемия и войната в Украйна, която може да промени из основи икономиката.
  • Дори при намаление на инфлацията, спад в производствения сектор и затягане на финансовите условия засега пазарът на труда в САЩ остава силен.

Най-лошото от глобалния инфлационен шок може и да е останало зад гърба на централните банкери, които тази седмица ще се съберат в Скалистите планини за годишната среща на Федералния резерв, но политиците не са склонни да обявяват победа. Миналата година участниците в престижното събитие, организирано от Фед в Канзас Сити в Джаксън Хоул, Уайоминг, се опитаха да се похвалят с борбата си с инфлацията, след като не успяха да реагират достатъчно бързо на най-острия скок на потребителските цени от 70-те години насам.

Но след като повишиха лихвените проценти до многогодишни върхове, водещите централни банкери трябва да се справят с друга сложна задача: да настроят паричната си политика точно така, че да овладеят инфлацията, без да предизвикват ненужни проблеми и загуба на работни места, пише Financial Times. Предизвикателството е още по-трудно, тъй като тепърва ще се усещат ефектите от глобалната пандемия и войната в Украйна, която може да промени из основи икономиката.

Федералният резерв (Фед), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка все още умуват с колко още да повишат лихвите си, като въздействието на предишните увеличения все още не е налице. Притесненията от забавянето на растежа са факт, а скоро централните банкери ще трябва да се изправят пред въпроса колко дълго да поддържат високите лихви, за да гарантират, че ценовият натиск няма да се разрасне отново.

Какво се очаква от Фед

Поне в САЩ Фед може би е близо до края на етапа на покачване на лихвите в борбата си с инфлацията, тъй като вече забави темпа на затягане, след като лихвеният процент по федералните фондове надхвърли 5%. Представителите на ЕЦБ сега също се замислят дали да не спрат покачването, докато във Великобритания се очакват допълнителни увеличения през тази година. Но макар устойчивостта на най-голямата икономика в света да намали опасенията за предстояща рецесия, тя постави под въпрос очакванията за това кога Фед ще се чувства сигурен да намали лихвите.

Членове на Фед започнаха да описват рисковете, пред които е изправена икономиката на САЩ, като "двустранни", което означава, че макар страхът им от инфлация да продължава да се усеща, те са наясно и с разходите за потребителите и бизнеса, ако паричната политика бъде затегната прекалено. Тези опасения се засилват от икономическите проблеми на Китай, както и от продължаващото отдръпване на регионалните кредитори в САЩ след тазгодишния банков стрес.

Но дори и при намаление на инфлацията, спад в производствения сектор и затягане на финансовите условия пазарът на труда - засега - остава силен. Въпреки че месечният ръст на работните места се забавя, равнището на безработица все още остава близо до 50-годишно дъно. Това спомага за стимулиране на разходите, дори когато все повече американци просрочват заемите си, а спестяванията намаляват.

Рагурам Раджан, бивш управител на Резервната банка на Индия, определя последните данни като "малко проблематични". "Фактът, че пазарът на труда все още е толкова силен, ви кара да се притеснявате малко, че последната миля надолу към 2% [инфлация] може да е наистина продължителна", казва той пред британското издание.

Елън Мийд, която до 2021 г. беше старши съветник в управителния съвет на Фед, предупреждава централната банка да не се предоверява прекалено на контрола върху инфлацията. Тя призовава Фед да даде ясно да се разбере, че след като приключи с повишаването на лихвите, политиката му ще остане "доста рестриктивна".

Експерти и икономисти очакват председателят на Фед Джером Пауъл да подчертае тази позиция за по-високи лихвени проценти по време на дългоочакваната си реч в петък. Този подход отчасти зависи от предположението, че т. нар. неутрален лихвен процент - ниво, което нито стимулира, нито потиска растежа - е по-висок, отколкото в миналото.

Въпреки че дебатът далеч не е решен, Доналд Кон, който беше заместник-председател на Фед по време на световната финансова криза през 2008 г., смята, че по-високите разходи по заемите вероятно ще се задържат. Според него раздуването на държавния дефицит, увеличените разходи за инвестиции в зелена енергия и засиленият фокус върху местното производство, съчетани с по-силен от очаквания растеж, се обединяват, за да предотвратят връщането към ултраниските лихвени проценти от периода след кризата.

Собствените оценки на служителите на Фед за неутралния лихвен процент - наричан още R-star - започнаха да се повишават, въпреки че медианната прогноза все още се колебае на предпандемичното равнище от 2.5%, или 0.5% в реално изражение, след като се коригира с инфлацията от 2%.

Изследователите от Фед в Ню Йорк предполагат, че R-star се е повишила в краткосрочен план, но очакват в по-дългосрочен план да спадне до по-ниско ниво. Това е и мнението на МВФ, който предупреждава, че ефекти като застаряването на населението, могат отново да вземат връх и да понижат разходите по заемите. Независимо от това дали лихвите ще се повишат трайно или не, според Кон е възможно да се стигне до "меко приземяване", при което инфлацията се понижава без рецесия.

Други бивши членове на Фед са по-скептични. Рандал Крошнер, който беше в ръководството на Фед между 2006 и 2009 г., заяви, че се подготвя за "твърдо" приземяване, което може да доведе до повишаване на безработицата до поне 5%. "Много малко са случаите, в които е имало само малко движение нагоре [по отношение на безработицата], докато Фед е затягал мерките", казва той. "Не е невъзможно, но това е сценарий, при който всичко трябва да върви точно както трябва." И добавя, че се "намираме в свят, в който е трудно да се види, че всичко ще върви правилно през следващата година."