Световната икономика все още е изправена пред опасност

Падащата инфлация е добра новина. Въпреки това е твърде рано да говорим за "меко приземяване"

Различията между големите световни икономики означават, че дори когато натискът върху Фед се вдигне, политиците на други места остават разтревожени.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Различията между големите световни икономики означават, че дори когато натискът върху Фед се вдигне, политиците на други места остават разтревожени. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Икономистите не са известни с оптимизма си, но доброто им настроение днес е осезаемо. Неотдавна изглеждаше, че американската икономика е изправена пред неизбежна рецесия, като Федералният резерв продължаваше да повишава лихвения си процент в опит да удържи инфлацията. Другите централни банки последваха този пример, като техните проблеми с инфлацията бяха по-големи заради по-силния долар - това важи с особена сила за възникващите пазари, които теглят кредити и търгуват, използвайки американската валута. Все пак новината, че основният темп на годишна инфлация в Америка падна до 3% през юни подхрани надеждите, че повишаването на лихвения процент на 26 юли ще бъде последното, а останалите централни банки може да последват този пример. Акциите се повишат, доходността на облигациите е намаляла, а зелените пари са близо до най-слабите си стойности, откакто Фед започна да повишава лихвите.

Защо производствената активност в еврозоната падна до нивата от ковид кризата

По-големите надежди изглеждат необичайни на фона на глобалната икономика, която се забавя. На 17 юли Китай съобщи, че икономиката й е нараснала със скромните 0.8% през второто тримесечие в сравнение с първото, въпреки че редица икономисти очакваха бум, след като правителството изостави политиката си на "нулев Covid" през декември. Глобалното производство пострада, защото потребителите започнаха да излизат по ресторанти повече и спряха да купуват техника за офисите след края на локдауните. Въпреки че растежът на Америка през първата половина на годината беше силен, анализатори очакват икономиката да се забави в скоро време.

Все повече от тях обаче не очакват тя да се свие. А достатъчното охлаждане на растежа, което да намали инфлацията без рецесия, е най-добрият сценарий за прегрелите икономики, каквато е американската. Дори разочароващото рестартиране на китайската икономика, която не трябва да се справя с инфлационен проблем, означава, че очакваният скок в котировките на глобалните стоки не се материализира. Това помогна на Европа, която замести доставките на природен газ по газопроводи с втечнен такъв.

Световната икономика е далеч от "меко приземяване"

Въпреки това би било грешка да се смята, че световната икономика е запътена към "меко приземяване", като това се дължи на три фактора. Първият е инфлацията, която макар и по-ниска, остава над целите на централните банки от 2%. Понижаването на основния темп на годишната инфлация е подхранван от еднократен спад в цените на енергията; ако изключим цените на храната и енергията, то цените са 4.8% по-високи от миналата година. В еврозоната показателят е 5.5%, докато заплатите и в двете икономики се увеличават значително повече от растежа на производителността.

Фед повиши лихвения си процент до най-високото ниво от 22 години

С други думи има време, докато светът успее да се деинфлациализира напълно - а много икономисти очакват последните моменти да са най-трудни. Въпреки че упоритата инфлация от 3-4% не попада в заглавията толкова, колкото скорошните покачвания на цените, тя все пак е проблем за служителите в централните банки. Възможно е да им се наложи да избират между по-строго затягане на коланите, отколкото се очаква в момента, и мълчалив отказ от целите си от 2%. И двата варианта биха били разрушителни за пазарите на активи и дори реалната икономика.

Вторият фактор е, че докато в момента светът вижда ползите от охлаждането, разходите може да не са видими известно време. Засега американският пазар на труда се балансира сравнително безболезнено. Наемането продължава да е стабилно, а съкращенията редки. Тъй като новите работни места са по-малко, ръстът на заплатите се забави. Въпреки това никой не знае колко дълго пазарът на труда може да губи мазнини, а не мускули - през последните месеци спадът на свободните работни места застрашително спря. Навсякъде в богатия свят има доказателства, че компаниите, които все още помнят недостига на работна ръка, са трупали работници, от които не се нуждаят; в няколко държави средните отработени часове намаляват. В случай че компаниите решат, че е твърде скъпо да задържат работници, за които не е сигурно дали ще са нужни в бъдещето, то съкращенията ще се покачат рязко.

Третата опасност е, че различията между големите световни икономики означават, че дори когато натискът върху Фед се вдигне, политиците на други места остават разтревожени. Великобритания отчете по-голям от очакваното спад на годишната инфлация през юни, но с основния ръст на цените и заплатите от около 7%, това остава обезпокоително отклонение. Япония едва е започнала своето парично затягане; с нарастващата инфлация Bank of Japan може отново да коригира горната граница на доходността на дългосрочните облигации в края на юли. Китай може да се бори със структурно забавяне на растежа, при което икономиката е притисната от лоши дългове, както беше в Япония в началото на 90-те години, и при което инфлацията е постоянно твърде ниска.

С други думи, където и да погледнете, остава огромна несигурност относно това къде в крайна сметка ще се установят инфлацията и лихвените проценти. По всякакъв начин празнувайте добрите новини. Но световната икономика все още не се е измъкнала невредима.