Германската стратегия за намаляване на зависимостта от Китай

Една подобна компания е производителят на електродвигатели и вентилатори EBM-papst. Миналата година тя започна да изпълнява програма, наречена "Отделяне на Китай", която да гарантира, че нейното китайско подразделение може да работи, ако бъде откъснато от останалата част от компанията. В момента се планира изграждането на завод в Индия на цена до 30 млн. евро, като новият производствен център ще извършва доставки за останалата част на Азия и по този начин се очаква потокът от стоки към и от Китай да намалее. "Винаги не мислим да слагаме всичките си яйца в една кошница", каза Томас Нюрнбергер, главен търговски директор, пред Reuters.

Въпреки това компанията продължава да гледа на китайския пазар като ключов. Нюрнбергер добавя, че скоро мениджмънтът най-вероятно ще одобри инвестирането на нови 25 млн. евро в местните дейности, като целта е осигуряването на допълнителен дял от пазара.

Нужни са превантивни дейности

Фолкер Трейер, ръководител на външната търговия в Германската търговско-промишлена камара, казва, че компаниите от среден размер (Mittelstand) нямат ресурсите да реагират в реално време на геополитически шокове. Това е и причината той да смята, че бизнесите трябва да вземат конкретни мерки за предотвратяване на подобен сценарий.

Един подобен случай е този на производителя на стълби, скелета и спасително оборудване Munk. Компанията започва да намалява зависимостта си от китайските производители още през 2018 г., което я поставя в добра позиция по време на пандемията от коронавирус и последвалите я сътресения по глобалната верига на доставки. От 2021 г. насам нужните материали се купуват само от европейски производители, което изцяло премахва каквато и да било зависимост от Китай.

Според управляващия директор Фердинанд Мунк да се разчита на правителството за насоки не е правилният ход. "Не можете да разчитате на правителството. Те винаги изостават с пет години", заяви той пред Reuters.

Колко изостава Берлин от бизнеса?

Откакто встъпи в длъжност в края на 2021 г., Шолц зае по-твърда позиция по отношение на Китай в сравнение с тази на предшественичката му Ангела Меркел. Въпреки това до момента реалните резултати не са много.

През първата половина на годината германските инвестиции в Китай се увеличиха като дял от общите инвестиции и достигнаха 10.3 млрд. евро, показват официални данни, анализирани от IW Institute. Големи германски корпорации като BASF редовно изтъкват значимостта на китайския пазар, като посочват, че няма заместител на огромния му потенциал. Говорител на BASF се позова на неотдавнашни коментари на главния изпълнителен директор Мартин Брудермюлер, който каза, че по-голямата част от растежа на пазара на химикали до 2030 г. ще дойде от Китай - не от Европа или Америка.

Като част от плана си за намаляване на риска германското министерство на икономиката, което използва инструменти като търговски и инвестиционни гаранции за насърчаване на търговията, въведе ограничения за размера, който може да бъде даден на инвеститорите в една държава. Едва 51.9 млн. евро инвестиционни гаранции за Китай бяха издадени от правителството през първите осем месеца на тази година, по-малко от една десета от издадените през 2022 г. 745.9 млн. евро. Освен това администрацията на Шолц спонсорира по-малко търговски панаири в Китай от преди - 30 през 2024 г. в сравнение с 44 през 2023 г.

Тези инструменти имат по-голямо въздействие върху малките и средните компании, отколкото върху големите корпорации, които имат по-добър достъп до частни застрахователни услуги и по-голям капацитет за анализ на пазарните възможности. Mittelstand бизнесите често са по-склонни към риск от големите корпорации, смятат експерти. Много от тях все още са семейни и собствениците им искат да запазят бизнеса от поколение на поколение, вместо да залагат на краткосрочната печалба.

"Mittelstand има голяма нужда от сигурност, която играе голяма роля в страна като Китай, където толкова много може да се промени за толкова кратко време", каза Матиас Бианки от Германската асоциация на Mittelstand, която представлява около 25 хил. фирми с повече от 500 хил. служители.

Алтернативните пазари

За да може стратегията за разделяне от Китай да бъде успешна, ще е нужно навлизането на нови пазари, които да покрият загубите от по-малкото изложение на китайския. Намирането на такива възможности обаче е трудна задача, като дори не е ясно дали тази задача е изпълнима.

До момента на първо място от алтернативните пазари се нарежда Виетнам, като редица компании вече изместиха част от производствения си процес там. В този случай обаче не става въпрос за цялостно напускане на Китай, а за следване на т.нар. стратегия China plus one (Китай плюс едно).

Виетнам имаше тесни връзки с Източна Германия и там все още има немски говорещи, заяви пред Reuters Роенфелд, добавяйки, че сега има втора вълна на диверсификация в други страни от Южна Азия като Тайланд, Малайзия и Индонезия.

"Никоя компания няма да каже, че ще напусне Китай", казва Сандра Ебнер, старши икономист в Union Investment, вторият по големина фонд мениджър в Германия. "Но това, което компаниите все повече правят, е да произвеждат в Китай за Китай и да се позиционират около Китай за оставащия азиатски или световен пазар."