Каква рецесия в САЩ? Как толкова много икономисти сбъркаха с прогнозите

Много от тези икономисти може би са разчитали на работата на... Джанет Йелън. Нейните собствени (високо ценени) макроикономически изследвания се фокусират върху устойчивостта на номиналните цени и заплати и компромисите между производството и инфлацията, като прогнозират, че ако има значителен спад в съвкупното търсене, заетостта също трябва да намалее, което води до рецесия, отбелязва Коуен. Тя е и съавтор (заедно с много изтъкнати колеги) на известна статия, в която се твърди, че дори при високи темпове на инфлация съществува компромис между производството и инфлацията.

Икономистът Кристина Ромер (често в съавторство) представи едни от най-убедителните доказателства, че отрицателните шокове в паричната политика предизвикват рецесия в производството и заетостта. Нейната работа е особено влиятелна - според колумниста на агенцията е достойна за Нобелова награда, защото не се основава на сложен математически модел на икономиката и е приета от демократи и републиканци.

• Американската икономика нарасна с 4.9% - най-бързо от две години

През по-голямата част от тази година Пол Кругман прогнозираше, че неотдавнашната дезинфлация няма да доведе до рецесия, и заслужава признание за това, че се оказа прав. И все пак той не е толкова склонен да припомни, че в продължение на много години изтъквал прогностичните достойнства на стария стил кейнсианска макроикономика, използвайки модели, които предвиждат, че дезинфлацията ще доведе до загуба на производство и заетост.

Напоследък Кругман обяснява допълнително позицията си, като предполага, че разплитането на прекъснатите вериги за доставки е спомогнало за намаляване на темпа на инфлация. Тази гледна точка също е правилна. Той не споменава, че е имало и огромен негативен шок за съвкупното търсене: високият темп на растеж на М2 (паричен агрегатор, който включва депозити до поискване, срочни депозити и депозити, по които банките нямат интензивни движения, и други задължения) се превърна в леко отрицателен темп на растеж на М2. Фискалната политика достигна своя връх и след това се успокои. Фед повиши лихвените проценти от почти нулеви равнища до диапазона от 5%, и то доста бързо. Централната банка също така изпрати всички възможни сигнали, че ще затегне паричните условия.

И все пак рецесия не настъпи.

Политизираната макроикономика

Има причина толкова много икономисти да прогнозират рецесия - и тя не е, че не са в час или че повтарят тезите от президентската кампания на Доналд Тръмп. Те прогнозираха рецесия, защото именно това са учили експерти като Йелън, Кругман, Ромер и много други в продължение на десетилетия. Колумнистът на Bloomberg не претендира да има имунитет срещу общото объркване, тъй като през цялото време също е смятал, че има разумна вероятност за рецесия.

Оказа се, че Лорънс Съмърс е сгрешил, като е прогнозирал, че дезинфлацията ще има огромни разходи по отношение на заетостта и производството, и сега си навлича упреци за това в социалните мрежи. И все пак той поне се е опирал на последователен модел. Проблемът е, че реалният свят не е толкова последователен, колкото би се искало на създателите на модели.

Решението в тази ситуация не е да се замете под килима това, което е изучавано в миналата, а да бъдем по-открити, смята Тайлър Коуен. Много често макроикономистите не знаят какво се случва и това важи за всички различни стилове и разновидности на макроикономиката.

• Фед запази лихвите на 22-годишен връх, но намекна за предстоящи намаления

Единствената теория, която би могла поне отчасти да обясни последните събития - тази за надеждна дезинфлация, основана на рационални очаквания - е изпаднала в немилост сред икономистите, най-вече сред кейнсианците. Този подход все още се ползва с много малко признание, въпреки че в негова подкрепа са Нобеловите награди на Робърт Е. Лукас и Томас Сарджънт.

Преди всичко е важно да се признае колко политизирана е макроикономиката. В момента има куп икономисти, които твърдят, че са били прави за това как САЩ ще избегнат рецесията тази година. По-дълбокият поглед обаче разкрива една много по-дълга и не толкова благоприятна история.