Европейската икономика: повод за безпокойство, но не и за паника

Бързо, повикайте на помощ още един бивш италиански премиер!

Американската икономика напоследък е в подем, докато всяко публикуване на данни за ЕС представлява упражнение по определяне на това кои части от съюза са в рецесия.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Американската икономика напоследък е в подем, докато всяко публикуване на данни за ЕС представлява упражнение по определяне на това кои части от съюза са в рецесия. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Когато преди три десетилетия Европа обсъждаше въвеждането на единна валута, нейните политици се надяваха да обърнат една тревожна тенденция: Американската икономика растеше по-бързо и беше напът да засенчи европейската. През 1994 г. 27-те държави, които сега са членки на ЕС, общо имаха малко по-нисък брутен вътрешен продукт (БВП), коригиран спрямо паритета на покупателната способност, от този на съперника им отвъд океана. Две вълни на бурен растеж в Америка, последвани от един грандиозен срив през 2008 г., удобно оставиха европейската икономика в изходна позиция - на около 97% от размера на американската.

Още по-изненадващото е, че продължителната европейска криза, достигнала кулминацията си в началото на 2010 г., която спъна Европа точно когато Америка откри как да разработва огромни петролни залежи, също не промени особено ситуацията: до 2016 г. съотношението все още беше 97%. Сигурно бомбастичният лозунг на Доналд Тръмп "Америка на първо място", сътресенията от ерата на ковид, появата на технологични фирми за трилиони долари в Америка и завръщането на войната на европейския континент (в допълнение с енергийна криза) са пратили приблизителния паритет в икономическата история? Всъщност не. ЕС завърши 2022 г. с годишно производство малко над 96% от това на САЩ. В епохата на ChatGPT икономиката на съюза е на същото ниво като по времето на касетофоните.

Сравнението е както по-лошо, така и по-добро, отколкото изглежда за Европа. Общият ѝ икономически растеж се движи от бедните бивши комунистически страни като Полша и Румъния, които догонват богатия свят, докато западноевропейските страни като Франция и особено Италия са в застой. В ЕС живеят много повече хора, отколкото в Америка, така че гражданите ѝ са средно с около 30% по-бедни от жителите на Ню Йорк или Тексас. Но тъй като населението на Америка се е увеличило с една четвърт от 1994 г. насам, докато това на застаряваща Европа е нараснало доста по-малко, двете икономики всъщност са малко по-близки по отношение на доходите на човек, отколкото по времето на Бил Клинтън и Жак Делор. Като се вземе предвид работното време, което е по-кратко в ЕС и постоянно намалява, европейските работници имат дори по-малко причини да се срамуват. Най-просто казано, французите и техните съседи се трудят с една трета по-малко от американците, печелят с една трета по-малко и имат много по-добър тен в края на август.

В отсъствието на технологични гиганти - една от процъфтяващите индустрии, в Европа се бие тревога, че континентът изостава. Критиците смятат, че този път икономическата "гъска" на Стария континент действително е сготвена. Един от виновниците за това е силният долар, който оставя Европа в трудна позиция, ако нейната икономическа продукция се сравнява с американската при пазарни обменни курсове. Това до голяма степен е без значение: БВП на човек от населението в евро изглежда по-малък в долари, когато зелените банкноти са силни, но една багета, купена с евро, също струва по-малко в долари, така че европейците не са станали по-бедни. Дори при равни условия обаче част от европесимизма може и да е оправдан. Американската икономика напоследък е в подем, докато всяко публикуване на данни за ЕС представлява упражнение по определяне на това кои части от съюза са в рецесия.

Криза на конкурентоспособността

Европа е в разгара на "криза на конкурентоспособността", по думите на Изабел Шнабел, експерт в Европейската централна банка (ЕЦБ). Сякаш за да подчертае сериозността на ситуацията, ЕС назначи не един, а цели двама бивши италиански министър-председатели да изкажат мнението си за икономическото бъдеще на съюза. Енрико Лета скоро ще публикува доклад за единния пазар. Марио Драги, който е и бивш шеф на ЕЦБ, ще го последва през юни с доклад за "бъдещето на европейската конкурентоспособност". Много от препоръките им ще преповторят тези от доклада на Марио Монти, друг бивш италиански министър-председател, от 2010 г. (как най-бавно развиващата се голяма държава в Европа доминира пазара на икономически съветници остава загадка). Както тогава, така и сега, Европа често знае какво трябва да направи - да задълбочи единния пазар, да улесни трансграничното финансиране и т.н., но не и как да го постигне.

Но поставянето на правилна диагноза е първата стъпка. Наистина ли нещата са толкова зле? Европа се върна към търговски излишъци и фискални дефицити, които в наши дни изглеждат много по-добре от американските, посочва Сандер Тордоар от тинк-танка Centre for European Reform. Растежът, който успява да постигне, е по-равномерно разпределен, което води до по-голяма социална мобилност. Въглеродните емисии намаляват по-бързо, отколкото в Америка. Безработицата в момента е доста ниска в цяла Европа; заради застаряването на обществото в скоро време притесненията ще са за недостиг на работници, а не на работни места.

"Конкурентоспособност" е мъгляв термин, използван от лобистите за прокарване на предпочитани от тях политики. Често лекарството, което се предлага, е по-лошо от предполагаемата болест. Европа би могла да повиши темповете си на растеж, като взема заеми и субсидира фирмите по примера на Америка, но в повечето случаи разумно избягва това. Европейската индустрия може да стане по-конкурентоспособна, ако намали заплатите или уволни много работници: но това не е резултатът, на който политиците се надяват. Корпоративните ръководители смятат, че Европа може да повиши тази непонятна конкурентоспособност чрез облекчаване на екологичните правила - още една задънена улица. Вносът на много мигранти от своя страна би увеличил брутния вътрешен продукт, но ще има политически последици.

Икономична класа

Разбира се, Европа има за какво да се притеснява. Континентът разполага с малко корпоративни гиганти и множество стари компании, които не се страхуват от нови участници и нямат стимул да въвеждат иновации. От помощ би бил един по-силен единен пазар, който би осигурил по-евтин капитал и повече клиенти. Изглежда, че Европа инвестира по-малко в разработването на AI модели за повишаване на производителността, но също така и във внедряването им, казва Гунтрам Волф от тинк-танка Bruegel. Континентът е най-отворената голяма икономика в света във време на геополитическо напрежение. Ако евтиният руски газ остане извън мрежата в продължение на години, някои енергоемки европейски индустрии може никога да не се възстановят.

Икономистите говорят за избора, пред който са поставени обществата - дали да произвеждат оръжия или масло. Въпросът отново изплува, когато необходимостта от разходи за отбрана стана очевидна. Европейците отдавна пренебрегват и двете, за да прекарват вместо това времето си на плажа. Някои твърдяха, че това е глупаво, че социални екстри като силно субсидирано здравеопазване или ранно пенсиониране няма да са възможни за дълго без по-силен икономически растеж. Може би сега те са прави. Но това не е първият случай, в който устойчивостта на Европа бива подценена.