Конфликтът поставя на изпитание двойната игра на Ердоган

И тогава Путин нападна Украйна и Турция се превърна в гореща дестинация за високопоставени политици. Последните посещения включват генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, германският канцлер Олаф Шолц, израелският президент Ицхак Херцог и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис. Целият този списък е признание за ключовата позиция - както дипломатическа, така и географска - на Турция в украинската криза. Отделно страната е домакин на вече два кръга преговори между Москва и Киев за разрешаване на конфликта, като във втория тази седмица Ердоган зае централна роля.

Обясненията за активното ангажиране на турския президент са поне две. Едното е бедственото състояние на турската икономика, което само се влошава от войната. А второто са парламентарните и президентски избори в Турция през юни 2023 г., на които Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (АКР) ще се изправят пред по-обединена и решителна опозиция. Както пише турската журналистка и преподавателка във Факултета по политология на California State University Пинар Тремблай "от началото на руската инвазия в Украйна в редиците на АКР цари новопоявил се оптимизъм. Никой не може да отрече, че войната ще струва скъпо на Турция, тъй като ще доведе до загуби в сфери от туризма до земеделието. Но елитът на АКП я вижда и като пратена от небето възможност да помете конкуренцията на изборите догодина."

Най-добри (не)приятели

Войната поставя на сериозно изпитание любопитните отношения между Турция и Русия, описвани като "конкурентно сътрудничество", което по особен начин им позволява да подкрепят различни страни в конфликтите в Сирия, Либия и Южен Кавказ, но без да влизат в пряка конфронтация и успявайки да зачитат взаимно сферите си на влияние. Особеното им партньорство успя да премине през убийство на руския посланик в Турция, на 34 турски войници при руски въздушни удари в Сирия и свалянето на руски изтребител. Но конфликтът в Украйна има потенциал да сложи край на тази своеобразна афера.

От една страна Турция много внимава да не ядосва Русия. Последният път, когато го направи със свалянето на руски самолет в близост до границата със Сирия през 2015 г., руското отмъщение под формата на смес от санкции и заплахи беше достатъчно силно, за да принуди Ердоган да се извини и да направи редица отстъпки. Последва затопляне, изразяващо се в нови енергийни сделки, сътрудничество в Сирия и закупуването от Анкара на руски противоракетни системи С-400 (което доведе до американски санкции срещу Турция). Оттогава Москва се опитва да откъсне Турция от НАТО, докато Анкара, отчуждена от своите западни партньори, гледа към Русия за подкрепа за отстояване на регионалните си интереси.

В същото време Москва има инструменти да накаже Турция, ако тя тръгне да се конфронтира с нея заради Украйна. Едно от местата, където Русия може да натисне и Турция да я заболи, е Идлиб. Ако примирието в тази тримилионна сирийска провинция бъде нарушено, Турция може да бъде залята от нова бежанска вълна година преди изборите и при нарастващи анти-мигрантски настроения в страната. Анкара твърди, че от началото на украинската криза инцидентите в Идлиб са нараснали и това едва ли е съвпадение.

От друга страна Турция гледа на Украйна като на стратегически партньор. Анкара се противопостави на руското анексиране на Крим (където има голяма татарска общност с езикови и исторически връзки с Турция), подкрепяше намеренията на Украйна за влизане в НАТО и споделя притесненията й за увеличаването на руското военно присъствие в Черно море. Освен това Турция продава на Украйна бойни дронове "Байрактар", които сега нанасят чувствителни загуби на руските войски. Само седмици преди началото на руското нахлуване Ердоган и украинският президент Володимир Зеленски подписаха серия от споразумения, включително нов договор за отбранително сътрудничество.

Никога срещу Русия, винаги с НАТО

От началото на конфликта Турция играе двойствена роля и предприе някои стъпки срещу Русия, но без да прекрачва червени линии. По настояване на Зеленски Анкара използва правото си по Конвенцията от Монтрьо и затвори Босфора и Дарданелите за военни кораби. Решението беше приветствано от Украйна и САЩ, макар последиците му да са предимно символични, тъй като този ход не ограничава възможността руските бойни кораби да минават през проливите, за да се връщат в базите си в Черно море. Но пък Москва няма да може да вкарва допълнителни кораби.

Освен това Анкара втвърди реториката спрямо Москва, нарича войната "война", гласува в ООН резолюция срещу руската агресия и подкрепи изключването на Русия от Съвета на Европа. В същото време обаче Турция не е затворила въздушното си пространство за руски полети и не се присъединява към западните санкции срещу Москва.

Източник: Reuters

Ердоган има силен интерес да работи като посредник за деескалиране на конфликта. Непосредствената заплаха за Турция от войната е най-вече икономическа. С инфлация от близо 50%, срината валута и зейнала дупка в платежния баланс, турската икономика беше в плачевно състояние още преди войната, а сега силната й обвързаност с Русия и Украйна заплашва да я завлече още надолу.

Русия е най-големият доставчик на газ за Турция и основен търговски партньор, като през 2021 г. търговският обмен между двете страни е възлизал на 35 млрд. долара. Търговията с Украйна е била на стойност 7 млрд. долара. Надеждите за силен туристически сезон отмират, тъй като руснаците и украинците са над една четвърт от чуждестранните посетители на страната миналата година. Освен това Русия и Украйна са източник на 80% от вноса на зърно в Турция. Към всичко това се добавя и шокът от растящите цени на енергията. Според ръководителя ръководителя на най-голямата бизнес асоциация Tusaid войната струва на Турция 40 млрд. долара.

Дори да успее се окичи с лаврите на миротворец и значим геополитик, Ердоган ще има нужда и от икономическо чудо, за да е спокоен на изборите догодина. В същото време кризата в Украйна показва ограниченията на дългогодишната игра на Ердоган да лавира между Запада и Русия като флиртува и с двете страни и извлича най-доброто за себе си. Когато и както и да завърши войната, след нея балансиране в стил "Никога срещу Русия, винаги с НАТО" едва ли ще бъде възможно и Турция ще трябва по-ясно да избере своето място в новия ред.