Как войната в Украйна накара ЕС да промени отбранителната си доктрина

Първоначално ЕС избра да субсидира Украйна чрез новосъздадения Европейски фонд за мир (EPF), който трябваше да отдели 50 млн. евро за Киев, които до края на това заседание бяха увеличени на 500 млн. Постепенно обаче нуждата от по-големи разходи стана очевидна, като вече първоначалните 500 млн. евро се увеличиха с 3.1 млрд., което помогна за финансирането на доставките на най-малко 325 танка, 36 щурмови хеликоптера и повече от 200 ракетни системи за многократно изстрелване. Тъй като EPF не покрива 100% от разходите, той има мултиплициращ ефект: служители на ЕС казват, че са получили искания за възстановяване на оръжия на стойност над 6.9 млрд. евро, изпратени в Украйна. Повече пари ще бъдат разпределени във фонда, за да се поддържа вълна от подкрепа, която да превърна ЕС в най-големия военен донор на Украйна след САЩ.

Използването на пари от ЕС за купуване на оръжия е забранено от учредителните договори на съюза. Намесата в конфликт отдавна беше червена линия за Брюксел, който преди това смяташе вносните мита и санитарните разпоредби за най-острите лостове в арсенала на своята външна политика. Предоставянето на оръжия за военни действия срещу ядрената сила Русия би се считало за абсурдно.

"Беше немислимо", смята Кусти Салм, постоянен секретар в естонското министерство на отбраната. "Хората се страхуваха дори да говорят за това: смъртоносна помощ от... институциите на ЕС? Беше нещо, което беше голям слон в стаята, за което никой не говореше. В сравнение с това, където бяхме, това [решението да въоръжим Украйна] определено беше чудо. И мисля, че това е успех, върху който трябва да надграждаме", добавя Салм пред Financial Times.

"Имаше парализа поради войната", казва Чарлз Фрис, заместник генерален секретар в Европейската служба за външна дейност, който присъства на първите срещи, докато служителите се опитват да решат как да реагират. "И ние използвахме тази атмосфера на парализа, за да убедим държавите членки, че трябва да вземат решение за първи транш от 500 млн. евро", добавя Фрис.

Механизмът

Възраженията, повдигнати срещу предложението на Борел, бяха две. Първо, че е забранено от договорите на ЕС. И второ, че Европейският парламент никога няма да гласува в полза на идеята за изпращане на смъртоносни оръжия в Киев. Борел обаче успя да се справи и с двете предизвикателства. EPF е на практика извън официалния бюджет на ЕС като фонд, осигурен директно от държавите членки, и по този начин, казва той, е извън правната компетентност на договорите. А що се отнася до парламента, какви правомощия има той върху парите на страните от ЕС?

Осъществяването на подкрепата за Украйна през EPF се управлява от клирингова къща, базирана в централата на ЕК в Брюксел. Офисът получава искания от украинската армия с конкретни списъци с оборудването, от което спешно се нуждаят. След това клиринговата къща изпраща искане до всички страни от съюза, за да гарантира, че тези, които имат този конкретен артикул, ще го доставят в Украйна. Тази централизирана система помага да се избегне ситуация, при която страните изпращат оръжия, от които Киев не се нуждае.

"Ние проверяваме дали оборудването отговаря на нуждите, изразени от Украйна", казва Фрис. "И второ, ние проверяваме дали оборудването е доставено в Украйна... И след това възстановяваме сумата на базата на стойността."

Определянето на стойността е сложно. "Трябва да решите каква е стойността на този танк Т-72", казва Борел, имайки предвид танк, произведен от СССР, който много източни държави от ЕС предоставиха на Украйна по механизма на EPF. За оръжия като танкове екипът на Борел проверява всичко - от възрастта на оборудването до броя километри на километража. "Трябва да се пазарим, за да видим колко трябва да платим", добавя той.

Повечето служители признават, че най-важната характеристика на решението да се използва EPF за въоръжаване на Украйна не е прякото финансиране, което предоставя, а колективният чадър, който създаде около целия ЕС по отношение на подкрепата на военните усилия. Самият Борел го сравнява с първоначалното финансиране за стартиращи фирми, преди да привлекат по-големи инвеститори или да генерират свободен паричен поток.

"Веднага след като [парите от EPF отидоха в Украйна], Полша, балтийските страни и други започнаха да предоставят двустранна подкрепа, защото, след като правилото беше нарушено, те казаха: "Добре, мога да направя това", казва Борел.

В резултат на това общият размер на военната подкрепа, предоставена на Украйна от страните от ЕС, както двустранно, така и чрез EPF, възлиза на 14.3 млрд. евро според института Kil. Други 41 млрд. евро са предоставени като финансова и хуманитарна помощ.